Изложба представя творчеството на арх. Наум Торбов, арх.Лазар Парашкеванов и арх.Пецо Златев.
Регионалният исторически музей – София е подготвил за жителите и гостите на столицата най-новата си изложба - „Трима архитекти – юбиляри“. Тя разказва за построяването на знакови сгради, които променят облика на София, проектирани от много талантливи творци. Става дума за архитектите Наум Торбов (1880-1952г.), Лазар Парашкеванов (1890-1977г.) и Пецо Златев ( 1905-1981г.). Тази година се навършват годишнини от рождението им: 140 – на арх. Торбов, 130 – на арх. Парашкеванов и 115 - на арх. Златев.
Посетителите имат възможност да свържат сгради, улици и лица в своеобразен исторически и културно-архитектурен микс.
Тримата архитекти имат различна съдба, като ги обединява не само полученото в чужбина образование, но и завръщането им обратно в Родината, където участват в изграждане на модерна и европейска София. Архитектите имат висок естетически вкус и визия за столицата. Те създават сгради, без които днес не можем да си представим София. Тяхното творчество е белязано от различни архитектурни стилове - от неовизантийски стил през сецесион до модернизъм.
Изложбата „Трима архитекти – юбиляри“ в Регионалния исторически музей – София може да се разглежда до 11 октомври 2020г.
Арх. Наум Торбов – виенски шик и модерна визия за София
Арх. Наум Торбов е от първото поколение архитекти след Освобождението, които получават образованието си в чужбина. Работи за името си, създавайки частно архитектурно бюро. Въпреки, че е автор на над 100 публични и частни сгради в цялата страна, остава в историята на София като „скромният архитект”, далеч от суетата и светлината на прожекторите. В столицата името му се свързва с многобройни сгради: построяването на Градското Казино (днес Софийска градска художествена галерия) и разрушеното кино „Одеон”( ул. Цар Симеон №84), а също и с Централни хали. Освен Софийските хали, арх. Торбов проектира и строи халите в Стара Загора и Плевен (разрушени).
арх. Торбов проектира Софийските централни хали
Няколко масивни хотели в идеалния център на столицата носят отпечатъка на неговия талант. Четири от общо шест са се запазили и до днес като архитектурни сгради. Стара София пази още спомена за някогашните хотели „Париж”, ”Континентал”, „Лондон”. Някои от тях отдавна са с променени функции. Например бившият хотел „Лондон”, построен през 1906 г.( ул. „Княз Борис” № 135) е превърнат в жилищно-търговска сграда. Същата е съдбата и на хотела на Димитър Костов на ул.”Алабин”/ ул.”Лавеле”/. Архитектурата му е пример за стила сецесион в София. Вертикалното членение и богатата пластична украса по фасадите от картуши и растителни орнаменти, както и металните решетки по балконите правят сградата много представителна и елегантна.
Софийското казино, превърнато днес в Софийска градска художествена галерия
Арх. Торбов учи архитектура в Букурещ, фамилията му идва от Битоля, в България и се установява първоначално в Оряхово, а после и в Русе. След приключване на образованието си, арх.Торбов живее в София, като пътува често и до Виена. Там той изучава виенската архитектура и е бил особено запленен от стила на Ото Вагнер (реализъм, арт нуво). В австрийската столица арх. Торбов среща жената на живота си Леополдина и тя го следва до края на дните му, когато през 1952 г. той умира от рак в София.
Малко столичани знаят, че арх. Торбов е проектирал и пивоварна „София”, съществувала до 2011 г. Някогашната Пивоварна фабрика ”Македония” била построена през 1908 г., по-късно се преименува в пиво „Люлин”. Сградите, преди да бъдат съборени, се намират на ул. „Антим |”, близо до бул.”Сливница”.
С името на арх. Торбов се свързват още църквата” Св. Кв. Кирил и Методий”, както и много домове на заможни софиянци. Един от тях е домът на Луиза и Димитър Станишеви, вдигнат през 1909 г, в който днес се намира Главното мюфтийство (ул. „Братя Миладинови”№ 27).
Дом на Луиза и Димитър Станишеви - 1909г., проект на арх. Торбов
Нерадостна е по-късната съдба на този толкова талантлив архитект, творил в София. Бомбардировките над града, а по-късно и установеният строй унищожават неговото ателие, многобройните му архиви и скици.
Арх.Лазар Парашкеванов - основоположникът на кооперативното строителство
Арх. Парашкеванов има не по-малко динамичен личен и обществен живот. Близките и приятелите му говорят за него не само като много талантлив архитект, но и като запален общественик, художник, писател, публицист, изобретател и законотворец. Роден е през 1890 г. в с. Хотница, Великотърновско, в патриархално семейство с 5 деца. Учи архитектура в Пражката Политехника, но преди това е на първа линия по време на Балканските войни (1912-1913г.) и Първата световна война (1914-1918г.). Отличен е с „Орден за храброст”. Жени се за голямата си любов Невена, с която са 60 години заедно. Заедно се преместват да живеят в София.
Земеделец по рождение и убеждение, той е близък на земеделския трибун Александър Стамболийски, който лично му възлага строежа на Партиен дом на БЗНС на ул. „Врабча” в столицата. С много перипетии и осуетявания, най-сетне, чак през 50-те години на ХХ век, партийната централа е построена. Сградата съвместява две части: партийните офиси и Софийската опера и балет. Строежите са усложнени с годините не само заради политическата промяна в страната, но и поради силния наклон на терена, който междувременно е отчасти застроен.
Акустиката на Софийската опера и балет е съвършена
Архитектурата на сградата е монументална, в стила на следвоенната социалистическа ”класика”. Модернизмът като стил е отстъпил крачка назад пред новата идеология. Главната сграда е с внушителна дорийска колона и богат фриз над нея. Интериорът е впечатляващ с мраморни подове, позлата и богат архитектурен детайл. Благодарение на арх.Парашкеванов, акустиката на сградата е съвършена. За целта той използва акустична дървесина и специални материали. Залата е с капацитет 948 места, а малката сцена - 120 места. Стенописите в интериора са дело на Дечко Узунов, Марио Жеков, Илия Петров и Руска Маринова.Те украсяват и ресторант - сладкарницата „Опера”. Пред входа на Земеделската централа през 1957 г. е поставен 6-метров паметник на Александър Стамболийски, дело на скулпторите Марко Марков и Стефан Стоименов, разказват организаторите на изложбата.
Още през 1922 г. арх. Парашкеванов започва да проектира и да ръководи строежите на първите жилищни кооперации в София. През 1934 г. Парламентът приема законът „Парашкеванов” за задължителните стоманено-бетонни конструкции в строителството и Наредба-закон за застрояването на столицата. През 1972 г. архитектът е отличен със званието „Заслужил архитект на България”.
Големите му проекти, с които се свързва неговото име, са Софийската опера и балет, стадион „Герена”, редица жилищни кооперации в столицата на ключови места, сред които красивото здание на ул. „Московска”и „Раковски”, сградата на кметството в Горна Джумая (1925 -1927 г.), хотел до Рилския манастир (1955 г.).
Жилищната кооперация "Света София" - 1928г.
И още един факт от неговите творчески усилия: построяването на внушителната кооперация „Света София” през 1928 г. (ъгъла на ул. „Московска”и „Раковски”). Тя също става арена на различни битки и домогвания. Софиянци се опълчват откровено срещу нея, коментирайки проекта, че 12-етажната сграда (както е било планирано първоначално) не може да бъде издигната, тъй като тя ще бъде по-висока от храм-паметника” Ал.Невски”. И това се е смятало за кощунство. Имало е и притеснения, че този жилищен „небостъргач” за времето си ще се извисява смазващо и над друга църква - храмът” Св. София”(ул. Париж №2). Всички опасения са напразни. В крайна сметка, зданието става 10-етажно със 100 апартамента, а една от новостите са модерните за времето четири асансьора „Шиндлер ”. Още с вдигането си, кооперацията е поставена на ново изпитание: разрушителното земетресение от 1928 г., но тя остава непокътната. И това е благодарение на стоманено-бетонните конструкции, които въвежда арх. Парашкеванов. Жилищните му кооперации са разпознаваеми с красивите си пропорции, плавните извивки на балконите и еркерите, посочват организаторите на изложбата.
Експонати от изложбата
Пецо Златев - „архитектът със златните ръце”
Признанието за арх. Пецо Златев идва от гилдията, като старата генерация го определя като „архитектът със златните ръце”. Изключително плодотворен творец, той създава обществени, жилищни, производствени и кооперативни сгради. Не се страхува от архитектурните конкурси и ги печели с лекота. През годините е заемал различни постове в ръководни институции, но винаги е проектирал. Заради заслугите си, арх. Златев е отличен със званието „Заслужил архитект”, както и три пъти е награждаван с „Народен орден на труда” и „Народна република България”- първа степен.
Арх. Петър Златев, известен повече като Пецо Златев, е завършил също Пражката Политехника . През 1942-44 г. ръководи строежа на млекокомбинат „Сердика”, а на следващата година работи по възстановяването на Народното събрание и двореца „Врана”. През 1948/49 г. печели конкурса за строителство на Партийния дом в София, заедно с арх. Борис Шонгов. По-късно работи на различни позиции в „Главпроект”.
Сградите, с които ще бъде запомнен са още Софийската кланница, Зеленчуковата борса на столицата, сградата на Столична община (ул. „Московска”№ 33), резиденция „Лозенец”, хотел „Хемус” (с колектив), почивния дом на Министерския съвет на Слънчев бряг, драматичния театър „Сава Доброплодни” –Силистра (заедно с арх. Д. Романов), редица красиви жилищни кооперации по ул.”Шипка”, бул. „Патриарх Евтимий”, „Княз Борис |”.
Сградата на Столична община
Интересна е историята на сградата на Столична община на ул. „Московска” 33. Тя е проектирана от арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов през 1935 г. като Интендантство към царския дворец. Завършена е през 1943 г. и е надстроена през 1951 г. Тук идва ролята на арх. Златев в следвоенните години в преустройството ѝ и новото ѝ надстрояване, когато сградата служи на Софийския комитет на Отечествения фронт. Арх. Златев прави ремонта и реставрация на къщата на фабриканта Киро Стефанов, която се намира на ул. „Париж” № 1 и ул. „Московска” (проект на арх. Никола Лазаров”), която става също част от сградите на Столична община.
Резиденция "Лозенец"
Не по-малко динамична е историята на резиденция „Лозенец”. До въвеждането на Закона за национализацията през 1948 г, тя е собственост на братята-чехи Иржи и Богдан Прошек, които са собственици и на Пивоварната фабрика с марката ”Прошеково пиво” в София. На парка, където се изгражда и разширява резиденция „Лозенец” преди е било имението „Агрикола” за производство на селскостопански продукция. След одържавяването му през 1954 г. сградата, под ръководството на арх. Златев се преобразява и става образец на „социалистическа класика”: огромен и добре поддържан парк, а впечатляващо стълбище води към централния вход, подчертан с масивен портик. Шест колони с йонийски капители поддържат представителния балкон. Интериорът пък е архитектурно-художествен синтез от гипсови тавани, ламперии, стилна мебел, разказват организаторите на изложбата.
Експозицията „Трима архитекти – юбиляри“ ще може да се разгледа до 11 октомври 2020 г.
Тя се реализира от Регионалния исторически музей – София, със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, Национален политехнически музей, ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, Софийска опера и балет.
Подготви: Светлана Желева
| Сподели |
