Трима архитекти, които преобразиха София

(1 глас, средно 1.00 от 5)
3_arh_new-632400
Изложба представя творчеството на арх. Наум Торбов, арх.Лазар Парашкеванов  и арх.Пецо Златев.

Регионалният исторически музей – София  е подготвил за жителите и гостите на столицата  най-новата си изложба - „Трима архитекти – юбиляри“. Тя  разказва  за построяването на знакови сгради, които променят облика на София, проектирани от много талантливи  творци. Става дума за архитектите Наум Торбов (1880-1952г.), Лазар Парашкеванов (1890-1977г.)  и Пецо Златев ( 1905-1981г.). Тази година се навършват  годишнини от рождението им: 140 – на арх. Торбов, 130 – на арх. Парашкеванов и 115 - на арх. Златев.

Посетителите имат възможност да свържат сгради, улици и лица в своеобразен исторически и културно-архитектурен микс. 
Тримата архитекти имат различна съдба, като ги обединява не само полученото в чужбина образование, но и завръщането им обратно в Родината, където участват в изграждане на модерна и европейска София. Архитектите имат висок естетически вкус и визия за столицата. Те създават сгради, без които днес не можем да си представим София. Тяхното творчество е белязано от различни архитектурни стилове - от неовизантийски стил през сецесион до модернизъм.

DSC_2432_001_001
Изложбата „Трима архитекти – юбиляри“ в Регионалния исторически музей – София може да се разглежда до 11 октомври 2020г.

Арх. Наум Торбов – виенски шик и модерна визия за София
Арх. Наум Торбов е от първото поколение архитекти след Освобождението, които получават образованието си в чужбина. Работи за името си, създавайки частно архитектурно бюро. Въпреки, че е автор на над 100 публични и частни сгради в цялата страна, остава в историята на София като „скромният архитект”, далеч от суетата и светлината на прожекторите. В столицата името му се свързва с многобройни сгради: построяването на Градското Казино (днес Софийска градска художествена галерия) и разрушеното кино „Одеон”( ул. Цар Симеон №84), а също и с Централни хали. Освен Софийските хали, арх. Торбов проектира и строи халите в Стара Загора и Плевен (разрушени).

__-__-1973_arch.Torbov_624x475
арх. Торбов проектира Софийските централни хали

Няколко масивни хотели в идеалния център на столицата носят отпечатъка на неговия талант. Четири от общо шест са се запазили и до днес като архитектурни сгради. Стара София пази още спомена за някогашните хотели „Париж”,  ”Континентал”, „Лондон”. Някои от тях отдавна са с променени функции. Например бившият хотел „Лондон”, построен през 1906 г.( ул. „Княз Борис” № 135) е превърнат в жилищно-търговска сграда. Същата е съдбата и на хотела на Димитър Костов на ул.”Алабин”/ ул.”Лавеле”/. Архитектурата му е пример за стила сецесион в София. Вертикалното членение и богатата пластична украса по фасадите от картуши и растителни орнаменти, както и металните решетки по балконите  правят сградата много представителна и елегантна.

IMG_0008_Sofiisko_kazino
Софийското казино, превърнато днес в Софийска градска художествена галерия

Арх. Торбов учи архитектура в Букурещ, фамилията му идва от Битоля, в България и се установява първоначално в Оряхово, а после и в Русе. След приключване на образованието си, арх.Торбов живее в София, като пътува често и до Виена. Там той изучава виенската архитектура и е бил особено запленен от стила на Ото Вагнер (реализъм, арт нуво). В австрийската столица арх. Торбов среща жената на живота си Леополдина и тя го следва до края на дните му, когато през 1952 г. той умира от рак в София.
Малко столичани знаят,  че арх. Торбов е проектирал и пивоварна „София”, съществувала до 2011 г.  Някогашната Пивоварна фабрика ”Македония” била построена през 1908 г., по-късно се преименува в пиво „Люлин”. Сградите, преди да бъдат съборени, се намират  на ул. „Антим |”, близо до бул.”Сливница”.
С името на арх. Торбов се свързват още църквата” Св. Кв. Кирил и Методий”, както и много домове на заможни софиянци. Един от тях е домът на Луиза и Димитър Станишеви, вдигнат през 1909 г, в който днес се намира Главното мюфтийство (ул. „Братя Миладинови”№ 27).

IMG_0014_624x468
Дом на Луиза и Димитър Станишеви - 1909г., проект на арх. Торбов

Нерадостна е по-късната съдба на този толкова талантлив архитект, творил в София. Бомбардировките над града, а по-късно и установеният строй унищожават неговото ателие, многобройните му архиви и скици.

Арх.Лазар Парашкеванов - основоположникът на кооперативното строителство
Арх. Парашкеванов има не по-малко динамичен личен и обществен живот. Близките и приятелите му говорят за него не само като много талантлив архитект, но и като запален общественик, художник, писател, публицист, изобретател и законотворец. Роден е през 1890 г. в с. Хотница, Великотърновско, в патриархално семейство с 5 деца. Учи архитектура в Пражката Политехника, но преди това е на първа линия по време на Балканските войни (1912-1913г.) и Първата световна война (1914-1918г.). Отличен е с „Орден за храброст”. Жени се за голямата си любов Невена, с която са 60 години заедно. Заедно се преместват да живеят в София.

Земеделец по рождение и убеждение, той е близък на земеделския трибун Александър Стамболийски, който лично му възлага строежа на Партиен дом на БЗНС на ул. „Врабча” в столицата. С много перипетии и осуетявания, най-сетне, чак през 50-те години на ХХ век, партийната централа е построена. Сградата съвместява две части: партийните офиси и Софийската опера и балет. Строежите са усложнени с годините не само заради политическата промяна в страната, но и поради силния наклон на терена, който междувременно е отчасти застроен.

IMG_0018-624x485
Акустиката на Софийската опера и балет е съвършена

Архитектурата на сградата е монументална, в стила на следвоенната социалистическа ”класика”. Модернизмът като стил е отстъпил крачка назад пред новата идеология. Главната сграда е с внушителна дорийска колона и богат фриз над нея. Интериорът е впечатляващ  с мраморни подове, позлата и богат архитектурен детайл. Благодарение на арх.Парашкеванов, акустиката на сградата е съвършена. За целта той използва акустична дървесина и специални материали. Залата е с капацитет 948 места, а малката сцена - 120 места. Стенописите в интериора са дело на Дечко Узунов, Марио Жеков, Илия Петров и Руска Маринова.Те украсяват и ресторант - сладкарницата „Опера”. Пред входа на Земеделската централа през 1957 г. е поставен 6-метров паметник на Александър Стамболийски, дело на скулпторите Марко Марков и Стефан Стоименов, разказват организаторите на изложбата.

Още през 1922 г. арх. Парашкеванов започва да проектира и да ръководи строежите на първите жилищни кооперации в София. През 1934 г. Парламентът приема законът „Парашкеванов”  за задължителните стоманено-бетонни конструкции в строителството и Наредба-закон за застрояването на столицата. През 1972 г. архитектът е отличен със званието „Заслужил архитект на България”.

Големите му проекти, с които се свързва неговото име, са Софийската опера и балет, стадион „Герена”, редица жилищни кооперации в столицата на ключови места, сред които красивото здание на ул. „Московска”и „Раковски”, сградата на кметството в Горна Джумая (1925 -1927 г.), хотел до Рилския манастир (1955 г.).

IMG_0021-624450
Жилищната кооперация "Света София" - 1928г.

И още един факт от неговите творчески усилия: построяването на внушителната кооперация „Света София” през 1928 г. (ъгъла на ул. „Московска”и „Раковски”). Тя също става арена на различни битки и домогвания. Софиянци се опълчват откровено срещу нея, коментирайки проекта, че 12-етажната сграда (както е било планирано първоначално) не може да бъде издигната, тъй като тя ще бъде по-висока от храм-паметника” Ал.Невски”. И това се е смятало за кощунство. Имало е и притеснения, че този жилищен „небостъргач” за времето си ще се извисява смазващо и над друга църква - храмът” Св. София”(ул. Париж №2).  Всички опасения са напразни. В крайна сметка, зданието става 10-етажно със 100 апартамента, а една от новостите са модерните за времето четири асансьора „Шиндлер ”. Още с вдигането си, кооперацията е поставена на ново изпитание: разрушителното земетресение от 1928 г., но тя остава непокътната. И това е благодарение на стоманено-бетонните конструкции, които въвежда арх. Парашкеванов. Жилищните му кооперации са разпознаваеми с красивите си пропорции, плавните извивки на балконите и еркерите, посочват организаторите на изложбата.

DSC_2447_003_003
Експонати от изложбата

Пецо Златев - „архитектът със златните ръце”
Признанието за арх. Пецо Златев идва от гилдията,  като старата генерация го определя като „архитектът със златните ръце”. Изключително плодотворен творец, той  създава обществени, жилищни, производствени и кооперативни сгради. Не се страхува от архитектурните конкурси и ги печели с лекота. През годините е заемал различни постове в ръководни институции, но винаги е проектирал.  Заради заслугите си, арх. Златев е отличен със званието „Заслужил архитект”, както и три пъти е награждаван с „Народен орден на труда” и „Народна република България”- първа степен.

Арх. Петър Златев, известен повече като Пецо Златев, е завършил също Пражката Политехника . През 1942-44 г. ръководи строежа на млекокомбинат „Сердика”, а на следващата година работи по възстановяването на Народното събрание и двореца „Врана”. През 1948/49 г. печели конкурса за строителство на Партийния дом в София, заедно с арх. Борис Шонгов. По-късно работи на различни позиции в „Главпроект”.

Сградите, с които ще бъде запомнен са още Софийската кланница, Зеленчуковата борса на столицата, сградата на Столична община (ул. „Московска”№ 33), резиденция „Лозенец”,  хотел „Хемус” (с колектив), почивния дом на Министерския съвет на Слънчев бряг, драматичния театър „Сава Доброплодни” –Силистра (заедно с арх. Д. Романов), редица красиви жилищни кооперации по ул.”Шипка”, бул. „Патриарх Евтимий”, „Княз Борис |”.

__Moskovska-624x475
Сградата на Столична община

Интересна е историята на сградата на Столична община на ул. „Московска” 33. Тя е проектирана от арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов през 1935 г. като Интендантство към царския дворец. Завършена е през 1943 г. и е надстроена през 1951 г. Тук идва ролята на арх. Златев в следвоенните години в преустройството ѝ и новото ѝ надстрояване, когато сградата служи на Софийския комитет на Отечествения фронт. Арх. Златев прави ремонта и реставрация на къщата на фабриканта Киро Стефанов, която се намира на ул. „Париж” № 1 и ул. „Московска” (проект на арх. Никола Лазаров”), която става също част от сградите на Столична община.

Lozenec1-624470
Резиденция "Лозенец"

Не по-малко динамична е историята на резиденция „Лозенец”. До въвеждането на Закона за национализацията през 1948 г, тя е собственост на братята-чехи  Иржи и Богдан Прошек, които са собственици и на Пивоварната фабрика с марката ”Прошеково пиво” в София. На парка, където се изгражда и разширява резиденция „Лозенец” преди е било имението „Агрикола” за производство на селскостопански продукция. След одържавяването му през 1954 г. сградата, под ръководството на арх. Златев се преобразява и става образец на „социалистическа класика”: огромен и добре поддържан парк, а впечатляващо стълбище води към централния вход, подчертан с масивен портик. Шест колони с йонийски капители поддържат представителния балкон. Интериорът пък е архитектурно-художествен синтез от гипсови тавани, ламперии, стилна мебел, разказват организаторите на изложбата.

DSC_2445_002_002

Експозицията „Трима архитекти – юбиляри“ ще може да се разгледа до 11 октомври 2020 г.
Тя се реализира от Регионалния исторически музей – София, със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, Национален политехнически музей, ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, Софийска опера и балет.

Подготви: Светлана Желева


Сподели

Тагове: арх. лазар парашкеванов | арх. наум торбов | арх. пецо златев

 

Новини

19 Октомври 2020, 15.55
арх. Владимир Милков     Източник: www.kab.bgДелегатите на  двадесетото...
07 Октомври 2020, 16.33
Тази година архитектурния конкурс Арх Инова  ще протече под мотото...
04 Септември 2020, 08.20
Международната академия на архитектурата (МAA) обявява две международни...
Медийни партньори
VIP медиен партньор