Инж. Стефан Димчев
„Суперстат 2000” ООД

Инж. Димчев, как реализирахте конструктивния проект на сградата?
Този проект е плод на колективен труд. Поканих равностойни на мен колеги, като всеки се зае с тази част, в която е по-тясно специализиран. Инж. Хрисимир Христов е експерт по статически изчисления и земетръс, а инж. Веселин Люцканов реши другата особеност на проекта – фундирането под нивото на подпочвените води. Екипът ни се състоеше общо от 7 души, като всеки имаше възможност да изкаже своето мнение и така, по време на работата, първоначалният вариант бе подобрен значително. От юли 2005 г. до март 2006 г. бяха разработени три много различни варианта. В реализирания проект също бяха правени изменения почти до последния момент, за да се задоволят изискванията на инвеститора.

От какъв тип бяха тези изменения?
От промяната на функцията на помещенията следваха изменения в архитектурата и оттам в конструкцията. По време на самото строителство възникваха неща, които трябваше да се решават в движение, но това е нормално за една такава сграда. Така очакваният труд, който предполагахме, че ще вложим, се оказа много по-голям. Това обаче не ни разколеба и завършихме проекта, който всъщност ни сплоти и после направихме обща фирма.

Какви са особеностите на проекта от конструкторска гледна точка?
Те са няколко. Това е сложната геометрия, която предполагаше и сложни земетръсни изчисления и тежките условия на фундиране. С двата си подземни етажа сградата не е толкова трудна за изпълнение, но точно под парцела има подземна река. Според геоложките проучвания имаше опасност на моменти водата да достигне до 4 м над котата на фундиране. Това означаваше, че сградата може да изплува като кораб по време на строителството.

Какви мерки взехте, за да осигурите обекта?
Геометрията на сградата беше много сложна и затова направихме триизмерен модел, което по принцип се прави рядко, заради трудоемкостта. Но след това този модел беше от изключителна помощ да се съобразят по-добре пространствено нещата. Анализът и конструктивното решение за земетръс бяха разработени от инж. Христов, като привлякохме за консултант и доц. Здравко Бонев от УАСГ. За основите си сътрудничихме с проф. д-р инж. Божидар Божинов от МГУ, който беше проектант на шлицовите стени около парцела.

Междуосията на сградата варират от 6 до 7,8 м, а плочите са безгредови. В периферията и ниската част междуосията са по-големи. Дебелината на плочите в подземната част е 30 см не само заради големия товар, но и за да противодействаме на евентуалното надигане на по-леката периферна част от водния стълб. Фундаментната плоча е по-дебела – 1 м под високото тяло, а под паркингите е 70 см. Първата етажна плоча над земята е 25 см, с по-големи отвори и е изрязана на главния вход. Горните плочи са по 22 см.

Колоните също са сравнително големи, най-големите достигаха размери 1 м/50 см на долните етажи, а най-малката колона е 70/25 см. По-големият периметър на колоната се изисква, за да се избегне продънване на плочите. Другата причина е, че конструкциите от този тип имат по-малък резерв на земетръс. Вертикалните товари също не са малки. Така сградата е съобразена с нормите и оразмерена да може да издържи 9 степен по скалата МСК.

Имаше и други решения, но заедно с инж. Люцканов, който има опит в безгредовите конструкции, се спряхме на този вариант. Имаше възможност да се прибегне до по-високоякостни материали, но заложихме на традиционни, които със сигурност щяха да бъдат качествено изпълнени. Бетонът е клас B 25, който всеки бетонов възел може да направи.
Доволен съм, че успях да предвидя евентуални промени в сградата и така те станаха безболезнено.

Какви други предизвикателства постави пред вас сградата?
Интересен детайл е вградената стоманена част от покривната конструкция. Това също беше една промяна, която се случи, дори след като бяхме предали вече проекта. Аз бях предвидил дъгите, на които са поставени соларните елементи, да са стоманобетонни с цел да са по-евтини и по-лесно изпълними. Инвеститорът реши, че ще са стоманени. Направих един вариант на стоманена конструкция. В процеса на самото строителство – първата плоча над земята беше излята – инвеститорът промени мнението си и поиска промяна в тази стоманена конструкция. Наложи се доста интензивно да се преработи, защото идваше моментът, в който трябваше да се залагат закладните части и сроковете ни притискаха.

Сградата е обърната на юг с фасадата си. Стоманата бързо се нагрява и бързо изстива, а бетонът е по-инертен топлинно. Така се явяват температурни разлики, които вкарват големи усилия в конструкцията. Трябваше да ги предвидим и неутрализираме, защото могат да причинят напрежение от стоманените елементи към бетона.
Една конструкция не бива да разчита на случайни неща. Тя трябва да може да издържи при всякакви условия, и то в продължение на минимум 100 г. Трябваше да съобразим натоварвания като температурното, освен всички останали като земетръс, вертикални товари, защото тези елементи бяха част от конструкцията на сградата. Затова и промяната им беше болезнена и трябваше да се направи бързо. Не можеше да се добавят в последствие тези елементи.

Сградата на „Риск Инженеринг” спечели награда „Сграда на годината”, което е едно признание за всички участници в проекта. Опитът ви от последните години какво показва, какви сгради се реализират в България?
За качеството на строителството трябва да се говори повече, а също и за отношението на инвеститора към проектанта. Това всъщност е един триъгълник: инвеститор-строител-проектант. В България ситуацията е малко по-особена – печалбите на строителя са несъразмерно големи в сравнение с тези на проектанта. Обикновено строителят и инвеститорът са на едно ниво като финансова величина, а проектантът е далеч под тях. Често инвеститорът не разбира, че всъщност проектантът е най-добрият контрольор на реализацията и защитник на неговите интереси. Защото именно проектантът носи персонална отговорност за качественото изпълнение на собствения си проект. От друга страна, ако настъпи авария, е много трудно да се докаже, че тя е станала по грешка на строителя. Бих искал българският инвеститор да се отнася към проектанта с повече доверие и уважение. Защото добрата реализация е следствие на тези отношения.
Много често инвеститорът в желанието си бързо да реализира парите си в една сграда, забравя, че тази сграда ще стои на това място поне 100 г. и така той се превръща в обществено отговорен. Една грозна и некачествена сграда с конструктивни проблеми не може да се изхвърли или забрави просто така. Тя остава пред погледа на всички.