Моята концепция за архитектурата е, че тя трябва да изгражда във всички посоки жизнена среда, която да притежава много качества. Архитектурата е съвкупност от функционалност, естетика, строителство, техника, социология... Целта е една сграда да е забележителна в много отношения. В този смисъл тя е много разнопосочна. Именно в това е трудността. Защото много често различните параметри са взаимно противоречиви и най-сложното в проектирането е да се направи една сграда, която да е красива в пропорциите си, във външния вид, в материалите, във вътрешното пространство, да не е много скъпа и т.н. В това беше предизвикателството и в този случай.

В уникалния за България атриум с ширина 18 м и височина 50 метра осъстват цялостни прегради, съществуват само парапети. Така се реализира замисълът и функцията му да е обединяващо пространство.

Атриумът, с размери 18х50 м, свързващ с цилиндрична форма входното пространство и купола-покрив, има важна роля в стила, предназначението и обслужването на сградата. Той не само е подчертано социално пространство, но и осигурява много естествена светлина в цялата сграда – тук няма тъмни коридори, няма едностранно осветени с дневна светлина офиси – всичко е светло. Това ще осигури икономии на електроенергия и комфорт на хората, които работят в сградата.

Може би уникални като типология в световната практика са и малките атриуми, чието „откритие” направих преди двайсетина години в първия ми голям конкурс във Франция за нова офис сграда на автомобилния гигант БМВ. Те заместват обичайните преградни стени между коридорите и офисите, явявайки се, както аз ги наричам, пространствени прегради. Заради тяхното пространство хората, които се движат по коридорите, не пречат на тези, които работят на 3 метра от тях. Освен това малките атруими вкарват и светлина, и зеленина в сърцевината на сградата и позволяват офисите да са с ширина в случая 11,5 м, защото са с подсигурено двустранно естествено осветление. В тези огромни и естествено осветени пространства могат да бъдат осъществени безброй много конфигурации и аранжировки. Рентабилността, която всеки инвеститор търси чрез намаляване на общите пространства, тук е налице, благодарение на стегнатата схема.

Съпричастността на инвеститора позволи да се
осъществят много от нововъденията в проекта.

Искам да подчертая, че инвеститорът, въпреки че нямаше опит с подобни обекти, прояви разбиране и желание за осъществяване на проекта и към нововъденията в него. Куполът, с който завършва големият атриум, е смело инженерно съоръжение и предизвикателство за конструктурите. Имаше огромни трудности при реализирането му. По време на строителния бум всички изпълнители искаха бързо да правят всичко, за да могат да поемат нови поръчки. Конструктурите предложиха изключително неприемливо за мен решение по отношение на материали и естетика за този купол. За щастие с подкрепата на инвеститора намерихме една ефирна и красива конструкция, достойна за облика на сградата.
За пръв път в България, бих казал и в Европа, е използвана титаниева обшивка, която освен че е много красива, е и изключително дълготрайна. На част от фасадното лице е поставена и още малко популярната в България фасада „дабъл скин”. Тя е по-скъпа за реализиране, но предлага висок комфорт по отношение на звукоизолация и топлоизолация. Това е една енергоспестяваща система, в която между външното остъкляване и вътрешния двоен стъклопакет има вертикална въздушна възглавница, която поема топлинните удари – през лятото се създава конвекция, а през зимата се затварят съответните решетки и се задържа въздухът. Не беше възможно да „облечем” по този начин цялата сграда, тъй като това щеше да я оскъпи неимоверно. На фасадите от югоизток и от югозапад – където е  най-голямото ослънчаване, са монтирани слънцезащитни устройства, които намаляват слънчевото действие в помещенията.

Въобще за енергийната ефективност в този обект е помислено сериозно. Изолацията на цялата сграда е изчислена с по-високи коефициенти, за да се постигнат по-малки топлинни загуби и с по-малко количество енергия да се постигне добра среда на обитаване в интериора. Покривът се явява пета фасада на сградата и той също има извънредно добра изолация. Озеленените покриви също имат заслуга затова.

Погрешно е да се мисли, че когато има атриумни пространства, това не е енергийно ефективно. Съществува наука за движението на въздуха, как се отопля, откъде минава, която в голяма степен успяхме да приложим. Бих казал, че климатичните апаратура и технология можеше да са много по-авангардни, но и това е свързано с много средства. Бюджетът на сградата доста се увеличи спрямо първоначално заложения, именно защото инвеститорът разбра, че за да се направи качествена сграда, тя да има устойчиво развитие, за да стои все така добре и след 15-25 години, трябва сега да се вложат средства. Ако започнат ремонти след 10-15 години, оскъпяването е неимоверно – всичко започва да се прави наново и първоначалната инвестиция се оказва безсмислена.

В работата си върху този проект се натъкнах на много трудности. Получи се нещо подобно на това да произвеждам френски коли в завод за полски автомобили. В чужбина архитектът е на пиедестал. Абсолютно невъзможно е да се опитат да променят проекта му без негово съгласие и участие. В България съществува огромен проблем с манталитета. Тук изпълнителите се опитват да преправят проекта, така както на тях ще им е удобно за изпълнение. Освен това не са и подготвени за по-нетрадиционни и сложни решения. Трите години авторски надзор от моя страна на обекта беше изключително обременяващ за мен – и във финансово, и в професионално отношение. Налагаха се непрекъснати препроектирания, които не бяха заплащани допълнително. Инвеститорът получи един изключителен проект за едно сравнително скромно заплащане на проектантския труд. С колегите ми работихме ентусиазирано на ръба на загубата, но в крайна сметка остава удовлетворението за добре свършена работа. Реализацията на проекта, представляваше огромно предизвикателство за строителите и въпреки трудностите те се справиха успешно със сложната задача

Реализирането на БенчМарк Бизнес център може би ще помогне да се появят и други оригинални, качествени и функционални сгради.
Много по-добре е инвеститорите да вложат малко повече пари в качествено проектиране, за да може инвестицията им в строителството да е стойностна и да си заслужава. Порочната практика в България е инвеститорът да пести от проектиране, а после да среща хиляди проблеми в строителния процес и в крайна сметка се осъществяват посредствени проекти.