Арх. Борислав Богданов
Собственик
„Амфион” ЕООД

Арх. Богданов, как инвеститорът ви привлече да участвате в проекта? Имаше ли конкурс, в който вие участвахте?
На пазара сме няколко големи архитектурни компании, като всяка си има свои специфични черти, както като архитектурен стил, така и като начин на работа – като работа с администрацията и като изразяване на обемите.
Това време в България се характеризира с това, че конкурсите не събират добри екипи за работа – събират се повече студенти и хора, които не са достатъчно заети. Заради бума в строителството не само големите архитектурни компании, но всички архитекти бяха заети, както и всички специалисти в тази област. За съжаление това понижи и нивото на проектиране, защото заради голямото търсене, дори и хора, които излизат от скамейките, са затрупани от работа. Те са богати на идеи, но се забелязва, че не продължават проектите до край – да проследят всички негови аспекти. Това се дължи основно на липса на опит и рутина.
Опитите да се правят конкурси не ангажира вниманието на по-големите и по-добрите фирми, които си имат достатъчно клиенти. Конкурсът например, който се прави за втори правителствен център на бул. „Цариградско шосе” в София, за да се привлекат световни имена, бе обявена контрактация от 100 000 лв. Оказа се, че е малък размерът на договора – за България това са много пари, но за големите имена не са и офертата бе променена на 100 000 евро. Не казвам, че само парите могат да ангажират вниманието на сегашните проектанти. От друга страна, често трудът на проектанти и студенти се използва, за да се продадат терените, което не е почтен подход.

Какви очаквания имаха инвеститорите към самия проект?
Те имаха изисквания, първо към самата функция, което е естествено, след това като вътрешно разпределение на шоурума и сервиза на Хюндай и не на последно място – за външния изглед на сградата.
Външният вид беше отчасти зададен от инвеститора, тъй като той е свързан с неговите лични предпочитания – той искаше една изчистена семпла сграда. Оттам нататък, след като е зададена тази рамка идва и умението на архитекта от това задание да направи нещо запомнящо се. Защото и мястото се вижда отвсякъде, сградата е масивна и има много силно въздействие. Практически външният вид е продиктуван от заданието на възложителя за семпла архитектура и от нашия опит с този изчистен дизайн да направим ефектна сграда.
Самата сграда имаше противници в административните инстанции, тъй като смятаха, че ще спре гледката към планината Витоша. Но „Околовръстният път” в тази част минава много ниско и гледката към Витоша така или иначе не съществува. Всъщност сградата създава един екран към планината и един добър завършен градоустройствен вид.
Шоурумът на Хюндай е част от административната сграда на компанията. Тя се намира на пътя, който свързва ж. к. „Младост” с „Околовръстен път”. Тази връзка трябваше да бъде осъществена с един мост. За да бъде завършена сградата, мостът беше изграден от инвеститора и дарен на общината, като пространството под него се използва за шоурума.

На кого беше идеята да се разположи комплексът под моста?
Тази идея се появи в процеса на проектиране. Узря в инвеститора, но се наложи от проектните решения. Съоръжението трябваше да се направи, за да се пусне сградата. Оставаше едно сериозно пространство отдолу, което на практика е в терена на инвеститора и то може да се използва по достатъчно подходящ начин. Иначе първоначалната идея беше действително този салон да е на горно ниво и тогава щеше да бъде на локалното платно на „Околовръстен път”, а сега е на неговото ниво и има доста по-представително значение.

Имахте ли примерен обект, от който да се ръководите за шоурума или идеите са ваши?
Инвеститорът, за да се ориентира към тази по-семпла архитектура, имаше предвид примерни обекти, които ни показа. Моята идея бе да направим нещо коренно различно, за да стане интересно, да направим нещо пластично и силно, което да стои на това място.

Кое мнение надделя?
Там е умението на архитекта да успее да убеди бавно във времето с чертежи и с решения инвеститора в правотата на своите мисли. Когато инвеститорът започна да прави обекта, имаше предвид сгради, които са доста изчистени и за мен незабележими в София. Ние показахме други различни примери, но пак звучащи толкова семпло, а в същото време имаха свой характер. Смятам, че това ни е успехът – да придадем характер на комплекса.
Този проект вървеше много гладко още от самата идея. Аз самият смятах, че идеята по-трудно ще я уточним, но тя стана. С инвеститора се работеше добре от началото. Достигнахме до синхрон и първоначалната посока за реализация, се запази до края.

Трудна ли е комуникацията с инвеститорите по принцип?
Обикновено е трудна, тъй като, както е в България, те са започнали от нулата. Всички инвеститори имат впечатлението, че разбират от всяка една крачка на строителството, всяка една стъпка. Проектантът трябва да стане един учител и бавно, с търпение да направлява в правилната посока, докато се стигне до едно решение, което не може да бъде крайно различно от предварителното, но може да бъде на по-високо ниво.

Вие сте ателие с голяма практика и голям брой обекти и реализации. Забелязвате ли някакъв напредък в мисленето и разбирането на инвеститорите?
Определено има и това се дължи на опита, който те трупат. Бум на строителството има в България вече от 7-8 год., но от около 14 год. реално се развива строителният бранш. Предприемачите разбраха кое е по-хубаво, че това се прави с пари. В началото никой не слагаше облицовки, а на практика фасадата прави сградата. Започнаха да влагат по-качествени, по-добри и дори по-нестандартни материали в самия външен вид. Започнаха да разбират, че една сграда, за да е интересна, трябва да не се стремят към максимума, да не използват цялата площ, а да има отворени обеми, да има вътрешни пространства.
Необходими са години, за да се възприеме това от инвеститорите и от колегите. Чуждестранните инвеститори имат своя опит и работата с тях е по-лесна обикновено. Те поставят изцяло схемата, с изискванията и имат по-ясни граници, в които трябва да работи проектантът.

Колко време отне разработването на проекта?
Самото проектиране продължи доста време – около една година, тъй като не се бързаше.
Ние правим само архитектурата. Иначе основен проектант е фирмата „ВИПроджект” на инж. арх. Васил Пенчев, като той е и главен проектант на обекта. Работихме добре с тях, защото те са един много сериозен екип.

Имаше ли обектът проектмениджър?
Не, но имаше постоянни консултации, имаше по-скоро инвеститорски контрол, като той често събираше нашия екип от конструктори, архитекти и други специалности, за да се изчистват проблемите съвместно.
Има отделни фирми, които се обявяват, че извършват и инвеститорски контрол и проект мениджмънт. Но все още няма такава утвърдена практика, както и няма практика да се прави тръжна документация и това идва главно от инвеститорите. За тях е по-добре, те искат сами да контролират целия процес.

Мислите ли, че скоро ще дойде моментът предприемачите да инвестират в архитектура, в чистия й смисъл?
Да, за инвеститорът е чест да покани определено име в архитектурата и да се търси интересен облик на сградата. От няколко години тази тенденция все повече се налага и в страната.

Архитектите страхуват ли се от чуждата конкуренция?  
Да, това е реално предизвикателство тук за България. Това е Европейският съюз, трябва да се съобразяваме с тази даденост и всеки трябва да си търси мястото.
За мене не е толкова опасна конкуренцията в архитектурата, защото във всяка една страна, това показва практиката, всеки си търси местен партньор. Има обаче една съществена спънка за чуждите проектанти в България – местната администрация. Тя е толкова тежка, че чужденец в никакъв случай не може да се справи с българските условия на работа. И това изглежда се явява най-голямата трудност да присъстват външни проектанти тук.
Според мен има много по-голям риск в областта на строителството, защото ще дойдат големи компании с възможностите си и нашите строителни компании няма да успеят да прогресират в тази среда.
Вече дойдоха големи инвеститори, които строят огромни комплекси и нямат конкуренция. Ще дойдат и такива строителни компании.

Как се подбира персоналът при вас?
Трудно действително, защото досега имаше недостиг на архитекти. Но сега в момента тази криза е здравословна и така излязоха проектанти на пазара и ние най-сетне, преди един месец, успяхме да си попълним целия офис.
Организирахме един по-друг начин дейността. Конструкторската работа в един проект е наистина много и обикновено специалистите отказват да направят всякакви промени, а ако ги направят, то това отнема много дълго време. Вече работят конструктори при нас, всичко е много по-дисциплинирано и реагираме веднага. Още повече, проблемите ги решаваме още в началото. В момента когато предлагаме на инвеститора някаква идея вече знаем каква ще е конструкцията. Поради същата причина събрахме и малки екипи от други специалисти за електроинсталации, ВиК и т.н.

Представители на бранша твърдят, че ще има оздравителен ефект от кризата и ще излязат качествените проекти и ще се изчисти пазара от спекуланти...
Да, моето мнение е същото. Световната криза фактически при нас нормализира строителния бум.

Къде виждате потенциал след това за България?
Ние първо сме данъчен рай, второ – сме българи. Ние преди тази криза сме преживяли две много по-тежки. Първата беше когато нямаше нищо по магазините, а втората – когато левът като парична единица се срина. Така, че в никакъв случай тази не може да бъде по-тежка, при положение, че имаме вече достатъчно голямо производство и сме член на Европейския съюз, че сме обвързани с европейската валута.
Но тук остава и нещо друго, това е човешкото желание за развитие, човешкият ентусиазъм. Така, че той ще ни извлече от кризата. Всеки иска да работи, всеки иска да прави нови неща, всеки иска да живее по-добре. Това ще доведе до добър край, във всички случаи.