Интервю с г-н Стефан Шарлопов, председател на БСБСТ
- Господин Шарлопов, бихме искали да представим на нашите читатели вашата организация и как тя може да сътрудничи с всичките звена на инвестиционния процес. Какви са целите и задачите на БСБСТ като координатор на балнеоложкия и СПА туризъм? Може ли БСБСТ да регулира развитието на нашия пазар? Има ли сертификационни права като браншова организация? Как се осъществяват представителните му функции в международните организации?
- Българският съюз по балнеология и СПА туризъм е създаден като сдружение с нестопанска цел през декември 2006 година. Основните цели на съюза са да представлява обединените интереси на балнеологията, СПА и уелнес туризма с оглед развитието като приоритетен сектор на икономиката; да съдейства за опазване, развитие и ефективно използване на българските ресурси от минерални води, лечебна кал, климат и др.; да създава условия за солидарност и сътрудничество на заинтересованите публични институции, неправителствени организации и предприятия за развитие на балнеологията, СПА и уелнес туризма в България; да разработва, финансира и реализира национални и регионални проекти в областта на балнеологията, СПА и уелнес туризма; да осъществява връзки с централните и местните органи на държавната власт с цел подобряване на нормативната и законовата уредба в областта на балнеологията, СПА и уелнес туризма; да лобира за законодателна инициатива с цел приемане на нормативни актове в съответствие със световните модерни тенденции в бранша, защитаващи интересите на фирмите, работещи в областта на балнеологията, СПА и уелнес туризма, както и интересите на туристите – потребители на балнеологията, СПА и уелнес продукта; да изработва програми за използването на минералните води, лечебната кал, климата и други природни феномени в насока профилактика, лечение, рехабилитация и битови нужди, както и създаване на биопродукти за балнеопрофилактика и подпомагане възстановяването на здравето; да разработва нови маркетинг и рекламни продукти в областта на балнеологията, СПА и уелнес туризма, насочени към привличането на потребители от ЕС и света; ефективно да прилага стратегии и практики на предприсъединителните фондове на ЕС и други международни финансови институции за развитието на балнеологията, СПА и уелнес туризма в България.
Изброявайки целите, които си е поставил съюзът, ви дадох отговор и на въпроса по какви стъпки вървим за регулиране развитието на нашия пазар.
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм е единствен представител на България в Европейската СПА асоциация (ЕСПА), която обединява организациите „майки” в СПА сектора на Европейския съюз. За да удостовери качеството на предлаганите услуги в даден балнео-, СПА и уелнес курорт или център в Европа, Европейската СПА асоциация е разработила специални знаци за качество EUROPESPA WELLNESS и EUROPESPA MED. Като член на ЕСПА Българският съюз по балнеология и СПА туризъм предоставя възможността на своите членове – балнео-СПА хотели и курорти, да се сертифицират по тези стандарти.
Съюзът също така е член и на най-старото Международно дружество по медицинска хидрология и климатология.
- Вашият съюз подпомага ли инвестиционния процес и по-късно
експлоатацията на обектите на балнео- и СПА туризма? Какви са
механизмите за оказване на ефективна методологична роля при
проектирането и изграждането на СПА центровете. Може ли ценният опит на
успешните СПА хотели да се използва и от новопроектираните?- Българският съюз по балнеология и СПА туризъм оказва пълна експертна помощ по отношение на инвестиционния процес и експлоатацията на обектите на балнео- и СПА туризма. В съюза членуват експерти, д-р Татяна Ангелова, д-р Мария Стойчева, както и фирми - „Медицинска техника инженеринг” (SpaRealia), „Акватек”, които във всеки един етап са готови да окажат ефективна методологична помощ на инвеститорите в балнео-СПА хотели и центрове. Членовете на съюза са в непрекъснат контакт помежду си и се възползват от възможността да споделят своя опит и знания за постигане на успехи, предлагане на висококачествен комплексен продукт и съответно изграждане на име на България като предпочитана целогодишна балнео-СПА дестинация.
- Вашето сътрудничество с участниците в инвестиционния процес - инвеститори, проектанти (архитектите, инсталационните инженери и изпълнители), продължава ли през целия период на изграждане на хотелите. Контролирате ли строителния процес?
- Това е въпрос на конкретен договор. Българският съюз по балнеология и СПА туризъм е координатор между инвеститора и фирмите, които са специализирани в изграждането на СПА центрове.
- Наблюдаваме възраждане на балнеоложкия туризъм, както и грижа за здравето в новата му форма - СПА уелнес. Какъв е накратко пътят на България през последните 15 години и до каква степен на развитие сме достигнали в момента. Кои са нашите успехи?
- Последните пет години в областта на балнео-СПА туризма бяха направени сериозни инвестиции (над 8 милиарда лева). Средствата бяха изразходвани за изграждане на съвременни, висококатегорийни балнео-СПА центрове. Една част от тях получиха знаци за качество EUROPESPA MED и EUROPESPA WELLNESS на Европейската СПА асоциация, чийто единствен член за България, както вече споменах, е Българският съюз по балнеология и СПА туризъм.
Съвместно с бившата Държавна агенция по туризъм и впоследствие с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се провежда активна политика по позициониране на България на европейската СПА карта като целогодишна балнео-СПА дестинация. Голяма част от хотелите разработиха и продължават да разработват програми за профилактика и рехабилитация на социално значими заболявания. Има още какво да се прави, разбира се, в тази насока.
- Засяга ли кризата силно този бранш във вече изградената му база и по отношение на новите инвестиции?
- Естествено, кризата оказва влияние и в този бранш, но в сравнение с други направления в туризма балнео-СПА продуктът се радва на популярност и загубите са по-малко.
В европейски план СПА и уелнес туризмът показва покачване въпреки кризата, което е гаранция и доказателство, че това е бизнес с огромен потенциал.
- Каква е ролята на регионалните особености и може ли в тях да се търсят предпоставки за силно регионално развитие, както се откроява районът на Велинград. Държавата провежда ли политика на стимулиране на този отрасъл, богатство за нашата страна, облагодетелствана с минерални води? Имате ли идеи за София, надарена с минерални извори, но сериозно изоставаща по отношение на обектите на СПА културата?
- Концепцията на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм е да презентира балнео-СПА продукта, стъпвайки на следните основни параметри: 1) България е на второ място в света след Исландия по богатство на минерални води - над 600 водоизточника в експлоатационен режим. 2) Във всички региони на страната минералните води са с различна минерализация и температура, което обуславя и спецификата на предлагания продукт. Например в Сандански комбинацията от климат и лечебни минерални води прави курорта най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа. Съставът на минералните води във Велинград обуславя курорта като център за профилактика и рехабилитация на опорно-двигателния апарат. Девин е градът с най-плътен озонов слой, този факт в комбинация с минералните води позиционира курорта като място за профилактика и рехабилитация на заболявания на дихателната система и опорно-двигателния апарат.
Относно София – тепърва предстои развиването на балнео-СПА продукта.
- Кои индивидуални характеристики и уникални природни дадености се търсят на международния пазар за СПА почивки и са най-привлекателни за посетителите от чужбина? Мисли ли се за българския средно платежен клиент, както това е било осигурено за всеки римски гражданин?
- Ключовата дума е „здраве”. Здраве чрез природата, здраве чрез минералните води. Програмите, предлагани в СПА хотелите, са изготвени от лекари и се провеждат от професионалисти - кинезитерапевти и рехабилитатори - в съвременно оборудвани СПА центрове. Конкуренцията сред СПА хотелите е сериозна, което е предпоставка за предлагане на качествен продукт на разумна цена.
- Къде средно платежоспособният българин може да получи грижи за своето здраве. Каква е пропорцията на средните по условия хотели към луксозните СПА хотели? Има ли достатъчно обекти за масово ползване, или преобладава търсенето на по-голям лукс за платежоспособни клиенти, които развиват само най-престижния дял на СПА хотелите?
Да бъдем здрави и в добра кондиция е задължение на всеки един от нас. Предлаганите програми и услуги от българските балнео-СПА хотели, членове на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, са на достъпни цени. Усещането за лукс идва не толкова от сериозните инвестиции в съвременна инфраструктура и модерно оборудване, а е следствие на специалната грижа и на професионализма от страна на терапевтите, които гостът получава. Масовост не е понятие, свързано с продукта балнео-СПА туризъм, защото услугата, която клиентът получава, не е масовка. Продуктът е достъпен както за по-нискобюджетни, така и за гости, които не жалят средства за здравето си.
| Сподели |
