Казусът „СПА хотел”  - объркан и с неясно решение
Каква е ситуацията до момента. Понятието „СПА хотел” влиза в българските нормативни документи едва през 2007 година, когато правителството приема едни много дълго чакани изменения в Наредбата за категоризация. Според тях SPA, уелнес и бизнес хотелите могат да бъдат само 4- и 5-звездни. „СПА хотелът е необходимо да предлага разнообразни водни и козметични процедури, спортни занимания, природосъобразни форми и методи за релакс, физическо и естетическо поддържане на тялото, които са консултирани и реализирани от квалифициран персонал.”

Балнеохотелът пък е „средство за подслон, с изграден балнеолечебен център, разполагащ със специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения, предназначен за осъществяване на профилактика, лечение и рехабилитация на туристи от квалифициран медицински и немедицински персонал; профилактиката, лечението и рехабилитацията се осъществяват от лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения”. С промяната на наредбата се прави опит да се даде дефиниция и на определението „уелнес хотел”, в който според нормативния документ трябва да е “изграден СПА и уелнес център, в който се предлагат разнообразни услуги, процедури, терапии и програми, както и спортни, културно-развлекателни и хоби занимания, предназначени за релакс, психо-физическо възстановяване и поддържане на здравето и творческите възможности на туриста”.

Именно тези определения, които едва ли някой ще отрече, че са твърде описателни, представляват нормативната база, която регламентира родната СПА индустрия вече трета година. Но както е казал народът, „като няма нищо, и това е нещо”, или с други думи, по-добре с тях, отколкото без тях. При това тази „категоризация”, макар и твърде творческа, все пак поставя началото на някакъв стандарт и прави първи опит, вярно, доста плах, да разграничи и групира по сходни характеристики множеството новопоявили се напоследък добавки към основното понятие „хотел”. Липсата на конкретни изисквания обаче, отразяващи спецификата на отделните видове хотели, генерира твърде свободно тълкуване на характеристиките и става причина за раждането на нови мутанти, които още повече усложняват и комплицират СПА услугите в България, сериозно пречат на бизнеса и респективно развалят репутацията на страната.

Ще дам пример. През 2007  година в редакцията на списание „Баня&Spa” решихме да направим няколко инфотура до селища, които бяха започнали да се налагат като СПА дестинации. Целта ни беше да съставим списъци на хотелите, титулуващи се като СПА, да ги разгледаме и да си направим собствена класация съобразно условията, които се предлагат във всеки един от тях. Времето беше такова, че думичката СПА буквално ни заливаше отвсякъде (от СПА храна за кучета до СПА автомивки), а СПА хотелите буквално изникваха като от небитието. „Лягаш вечер с дупка до къщата, събуждаш се и виждаш СПА хотел”, учудено разказваха жителите на бързо развиващите се туристически селища. И въпреки че вече имаше просветени хора, които авторитетно обясняваха понятието СПА и превеждаха латинския израз Sanum per aqua, за масовия потребител това беше просто поредната модна глезотия. Когато обаче той, клиентът, се решеше да преодолее недоверието си и да провери какво е това СПА, много често биваше въведен във влажни мазета, „обзаведени” с душ и вана, някои и от които биваха облицовани със стъклена мозайка за разкош. Неофициалната проверка на списание „Баня&Spa” потвърди тази ситуация, за съжаление. Във Велинград например, който и днес държи първенството по брой на СПА хотели, преди 3 години ние открихме реклами на 22 хотела, които се титулуват като СПА. Оказа се, че само 9 от тях могат без проблем да носят това определение. Според нашите критерии, разбира се: наличие на добре оборудвана термална и бюти зона, видимо добра хигиена, качествена масажна козметика, приятна отпускаща обстановка, любезен и образован обслужващ персонал, екип от терапевти и масажисти на пълен работен ден, наличие на главен лекар.

Драстичните разлики в СПА пакета се бяха отразили на цените, съответно нощувката в СПА менте струваше три пъти по-евтино от тази в истински СПА хотел. „Който иска лукс, да си плати за него”, ще кажат някои. Същинският проблем обаче съвсем не е в цената, а в деформирането на етикета СПА, защото услугата „вана” (в приземието) и „масаж” (от терапевт на повикване) по никакъв критерий не може да се сравни и съостойности с дейностите, които предлага истинският СПА център.

Последната промяна в Наредбата за категоризация на хотелите в известна степен сложи някакъв ред по отношение на абсурдните лингвистични несъответствия на определението СПА, като установи, че само 4- и 5-звездни хотели могат да предлагат СПА и уелнес услуги. Това указание безспорно защитава от нелоялна конкуренция големите инвеститори, които са вложили много средства в изграждането, оборудването и менажирането на зоните за развлечение и релакс към многозвездните хотели. Основата му обаче е изградена на едно предположение, че щом хотелът, чиято леглова база съответства на 4 или 5 звезди, то СПА и уелнес услугите към него също по подразбиране отговарят на критериите за най-висока категоризация. Така ли е в действителност? Означава ли това, че един 4-звезден хотел със сауна и басейн до фитнес центъра може да се титулува СПА, или пък един тризвезден хотел с прилично организирана термална зона, с басейн, сауна, парна баня, масажни кабинети и наличен персонал от квалифицирани терапевти не може да предлага СПА услуги? И въобще защо категоризацията  на СПА центъра трябва да е обвързана със звездите на хотела? Не е ли по-удобно и ясно да се създаде самостоятелна система за категоризиране, която да се отнася за СПА услугите въобще, независимо дали ще се извършват в център на територията на хотел, или ще са в самостоятелен салон. Истината е, че никой не може да даде отговор на тези въпроси, защото критерии за категоризация на СПА и уелнес услугите у нас въобще няма.

И докато родните държавници и експерти умуват трябва ли му на СПА-то категоризация, българските хотелиери, инвестирали немалко средства в многообещаващата уж туристическа СПА индустрия, продължават да оцеляват, като пълнят легловата си база с български уикенд туристи или пък като пробват късмета си на чуждестранните туристически борси, разчитайки най-вече на личен рекламен ресурс и на все още завидната репутация на България като страната на чудодейните минерални извори. Българският турист не е за пренебрегване, защото не е конфликтен, ползва това, което му се предложи, и плаща толкова, колкото му поискат. Родният туристически поток обаче е твърде импулсивен и непредсказуем, ето защо хотелиерите отдавна са насочили усилията си към изграждане на канали за посрещане и обслужване на чуждестранни туристи, най-желаните сред които са  почиващите по пътеките на европейските здравни фондове.

Колкото и сизифовски усилия да изразходват хотелиерите и чаровните PR-ки на СПА хотелите, колкото и лобистки кръгове и механизми да се задвижват, вече е ясно, че европейските здравни фондове няма да си позволят да пуснат у нас своите клиенти, ако базите, не само легловите, но и водноразвлекателните, и зоните за рехабилитация не отговарят на стандартите на съответната страна. Добре, но ако решим да категоризираме СПА услугите в България, към кои по-точно да ги приравним, се питат вече години наред родните държавници и обясняват, че дори и в Европа липсва единна категоризация на СПА и уелнес. И така омагьосаният кръг се върти вече години наред. У нас продължава да няма никакви критерии за изграждане, оборудване на СПА центрове, не се изисква ниво на предлаганите услуги и най-важното, въобще не са уточнени квалификационните умения, на които трябва да отговаря работещият в СПА центъра персонал. Тази сериозна празнота в нормативните документи допуска в СПА центровете на най-луксозните хотели да работят масажисти, терапевти и козметици със съмнително качество на издадените сертификати, често добити след платен 2-3-месечен курс при някой „майстор”. Единственото по-конкретно изискване за персонала от страна на държавните нормативи е спрямо балнеохотелите, където според наредбата той може да е медицински или немедицински.

Единствено в балнеохотелите може да се извършва профилактика, лечение и рехабилитация от лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения. Да, но повечето родни балнеохотели са с изключително остаряла леглова база и досущ напомнят за болница заради върволиците от стари, немощни и трудно подвижни хора, които пълнят коридорите на тези заведения, чакайки пред лекарските кабинети с болнични листове  и лекарски направления в ръка. Подобна обстановка естествено отблъсква здравите почиващи, които търсят покой и поддържащи здравето процедури, и обрича балнеохотела на мизерно бъдеще, като го натоварва с репутацията на овехтяло и неприветливо място за болни и възрастни хора.

Жалба за бъдеще. Според наличните проучвания на територията на страната има около 800 минерални извора, като около 90% от тях притежават уникални целебни качества. С особена плътност и специфични характеристики се отличават водотермалните находища в Дунавския, Варненския и Софийския регион, неслучайно точно тези райони са с най-висок потенциал за развитие на СПА, уелнес туризъм и балнеолечение. Терапиите с калолечение и с различни видове лечебни билки и уникалното за нашата страна розово масло също са сериозна предпоставка за привличането на множество туристи от целия свят. Страната ни има реалния шанс да се превърне в една от най-желаните дестинации за хора, търсещи здраве и възстановяване на силите след преумора или стрес. Държавните люде никак не отричат наличието на това подарено ни от бога богатство и дори твърдят, че балнеологията е сред първите пет перспективни области за инвестиции у нас наред с възобновяемите енергийни източници, производството на биогорива и метан, отглеждането на технологични земеделски култури и биоземеделие и допълващите финансови услуги.

Днес след закриването на Държавната агенция по туризъм и след прехвърляне на управлението и регулирането на целия туристически сектор към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма СПА секторът отново е в очакване на промени. И за да не стане пак като в оная приказка: „Напънал се слонът и родил... мишка”, може би е крайно време писателите на закони и наредби да седнат на една маса с хотелиерите, мениджърите на СПА центрове и туроператорите и да се опитат да обобщят онези най-болезнени зони, “където СПА-то го стяга чепикът” и които ако не се ремонтират, секторът не само ще куца, но и може съвсем да откаже да се движи.