Ръководството на UPPER подбра 6 небостъргача в три различни континента, за да стимулира международните различия в дизайна на бъдещите офиси. В Европа –London Bridge Tower в Лондон и Tour Sans Fins в Париж, в Азия - Burj Emaar  Properties в Дубай и Millenium Tower Obayashi Corporation в Токио и в Америка – Freedom Tower Ground Zero в Ню Йорк и One-Mile-High Skyscraper в Чикаго. Три от тях няма да бъдат построени никога (най-амбициозният сред тях е високият една миля небостъргач, проектиран от Франк Лойд Райт през 1956 г.). Те обаче представят нагледно предложенията на едни от най-великите съвременни дизайнери.

Участниците в конкурса трябваше да си изберат един от небостъргачите и един или повече от изследователските аспекти за дизайн на съвременно офисно пространство, предложени от UPPER. Новите дизайнерски решения трябваше да се създадат въз основа на проекта за архитектурната сграда, създадена от различни архитекти: Пиано, Новел, Фостер, Смит, Чайлд и Райт. При това трябваше да се отчетат особеностите на мястото и различния начин на живот на хората, за които е проектиран небостъргачът съответно в градовете Лондон, Париж, Токио, Дубай, Ню Йорк и Чикаго. Иновативните проекти трябваше да бъдат създадени в следните изследователски области важни за офисното пространство:

1. Създаване на условия за креативно сътрудничество, работа в групи, преодолявайки възрастовите различия;
2. Създаване на здравословна, естествена среда, без стрес;
3. Създаване на екологичен дизайн за устойчива, рециклируема мебелировка с  безотпадъчно производство;
4. Проектите да изразяват индивидуалност, разнообразие, насоченост към клиенти и към отделната личност;
5. Мебелировката да внушава човечност, да е ергономична и да отразява сетивността на различен тип хора;
6. Основните принципи трябваше да бъдат миниатюризация-дематериализация-взаимовръзка-подвижност.
 
В този брой на нашето списание ще ви представим печелившите разработки за първия от подбраните небостъргачи - London Bridge Tower в Лондон, висок 306 м, проектиран от Renzo Piano & Ove Arup. Разработките спечелили награда за останалите небостъргачи ще намерите в следващите ни броеве.


Данни за сградата
Небостъргачът London Bridge Tower е висока сграда, разработена за смесено ползване в центъра на Лондон, община Саутуорк, до река Темза. Разположена в съседство до гарата London Bridge Station, тя ще бъде модерно решение за уплътняване на центъра на града, ползваща предимството на близостта на една от главните транспортни точки на Лондон.

Кулата е проектирана да има ясно очертано и светло присъствие на градския небосклон. Формата й е широка в долната част и се стеснява към върха, изчезвайки във въздуха като мачтата на висок кораб. Интуитивният отговор на естеството на парцела е да бъде построена кула във формата на острие или като отломък, естествена структурна форма, особено близка на уникалния пейзаж над покривите на Лондон.

Височината на кулата е 306 м, които са резултат по-скоро на желанието и необходимостта да се създаде кула с елегантни пропорции, отколкото да бъде най-високата сграда в Европа. В този вертикален град с 66 етажа ще могат да работят и живеят до 7000 души. Със смесеното си предназначение - магазини, музей, офиси, ресторанти, хотел и жилищни единици, сградата ще обогати общината и околностите й с денонощната си дейност. С преобладаващия си обществен характер сградата ще принадлежи на лондончани.

Една модерна сграда трябва да бъде стабилна от всяка гледна точка: хуманна, технологична, енергийна и икономическа. За нея ще са необходими по-малко от 30% от енергията за една конвенционална висока сграда поради интензивното използване на най-новите технологии и материали за консервация и рециклиране. Вентилируема двуслойна фасада ще намали значително топлинните загуби и ще увеличи комфорта в близост до фасадата. Излишната енергия от офисите ще бъде използвана да отоплява хотела и апартаментите, а останалата излишна енергия ще се освобождава по естествен начин от радиатор на върха на кулата. Зимни градини с отваряеми стъклени покриви ще бъдат разположени на всеки етаж, позволявайки на обитателите връзка с външния свят.
Кулата ще изглежда леко повдигната от земята, само централната сърцевина ще бъде „закотвена” към парцела на сградата. Това позволява да се даде максимално пространство за обществени функции и за струпващото се около гарата множество. Навес от олекотено стъкло ще пази пешеходците и ще осигурява връзката между близките гара и автобусна спирка и болницата Guy’s Hospital.

Проектът, спечелил ПЪРВА НАГРАДА в конкурса “Sky Office” за офис в небесата, подходящ за London Bridge Tower, е изготвен от колектив от Малайзия: Foo See Loong Petaling, Ng Yuhhun Petaling, Teng Victor Sing Kong Petaling.

Идейна формулировка на автoрския колектив:
“Офисните пространства в небостъргачите се определят обикновено от две повърхности (таванът и подът) и след това се подразделят на работни места и помещения чрез разделителни стени. Това еднообразие и специфична особеност ни накара да проектираме е дало основание на проектантите да създадат офисно пространство, което не само позволява многообразни функции и припокриване на приложения, но и приканва към нови интерпретации от страна на потребителите, водещи до креативно използване на пространството. Ние започнахме с огънати повърхности за отделяне на самостоятелни независими пространства и пространства със специално предназначение, с които се отварят безкрайни възможности за настаняване, които могат да бъдат създавани по конкретна интерпретация на потребителите за широк набор събития. FOLD G (червеният елемент, сн.1) е демонстрация на такава идея. FOLD G може да служи като стая за дискусии на работна група, а повърхността й може да служи като екран за прожекции. Универсалността на FOLD G може също да позволи този модул да бъде интерпретиран като детска стая в офиса. Творческите идеи на потребителя могат да превърнат модула в библиотека или бар. Способността на FOLD G да приютява различни функции задоволява напрекъснато менящите се изисквания на модерните офиси.”

 “Отказвайки се от обичайните бюра и полици, нашата работната стая съдържа система от огънати панели (наречени UpFlex и DownFlex, сн.2), които могат да бъдат скрити в тавана или съответно да изникват от пода. Тези две системи са наречени поетично “гънки от небето и земята” за раздвижване на офиса. При включване на двете системи, техните огънати олекотени повърхности обезпечават хоризонтални панели за компютри и вертикални платформи за табла на инсталации. Освен това, при подреждане на работните места в редица, самите те могат да образуват разделителна стена (сн.1). Скриването на тези работни места обратно в тавана/пода отваря открито пространство за общи дейности. Огънатите системи придават на офисното пространство пълна гъвкавост и то може да бъде трансформирано в голямо общо пространство или в отделни малки работни места. В центъра на Лондон, където старите сгради често поемат нови функции и предназначение, съоръженията, които позволяват да бъдат трансформирани в неизброими възможности за увеличаване взаимодействието и креативността в изпълнената с живот работна среда, са ключът към новата генерация офиси.”

ВТОРА НАГРАДА спечели италианският колектив ArchILM: Michele Marconato, Letizia Lamia, Ilaria Cimmino от Varese.

Идейна формулировка на авторския колектив:
“Динамичният, исторически, технологичен и вертикален център в Лондон е рамката на този проект. Офисното пространство е видяно не само като вертикално и хоризонтално пространство, но като заобикаляща среда, “сочеща с пръст навън към небето”.

Пространството е наклонено, открито и с непрекъснато движение към небето. Животът и работата в днешни дни изискват динамични пространства и приятна атмосфера, за да напуснем затворения живот и да продължим навън към открито небе. Лъчите на слънцето влизат през прозорците и създават вдъхновяващи творчески и респектиращи гледки. Тръби и панели оформят свеж декор за работа. На работещите тук не  е нужно повече да се катерят по планините, а се нуждаят от разкриване, изживяване и експлоатиране на новите обстановки за работа. Приятни на допир повърхности, обединени бюра и изненадващи столове. Материалът, използван за панелите, наподобява сложността и разнообразието на живота: твърд, за да подтиква към работа, мек и приятен за моментите на почивка.

Прикачени шарнирно към пода и свободно наклонени стоманени тръби, служат като водачи за вмъкване на модулни панели от иновативни и технологични материали: такива са например техногел и софтгел, използвани с различни дебелини. Наклонът подпомага улавянето на светлината по най-добрия за дадената дейност начин. Той създава отворени или затворени гледки заедно с повече или по-малко наклонени столове, в зависимост от нуждите на конкретната работа. Офисното пространство става работно място и среда за живот, място за срещи и за почивка, място за разработване на идеи и забава на ума. Ансамблите от тръби и панели позволяват да се създават острови, работни плотове, библиотеки, работни столове, зони за почивка, чакални с разнообразни комбинации и лично оформление в цветове и форми. Изборът на London Bridge Tower е една възможност да се обясни голямата многостранност на този проект, който поради използваните материали и технологии, може да бъде адаптиран към различни ситуации, градове и държави.”

На ТРЕТО МЯСТО в конкурса се класира BART Architecture, Goedbloed Bart, от Ротердам, Холандия.

Идейна формулировка на автора:
 “Поради бързата смяна на технологии и въз основа на социални и психологически изследвания, днешните офиси се организират не като постоянни работни места с голямо количество складове. Днес има нужда от пространства, в които офисите могат да се преоткрият, където могат да се разширят или свият. Пространствата, които дават на хората достатъчно свобода на избор да изберат предпочитаното от тях работно място, където то може да бъде променяно и да бъдат създавани нови вътрешно офисни връзки. Това е осъществимо чрез разполагане на всички подвижни единици в сервизната зона, заградена около централното ядро на сградата и въвеждането на повдигащ се под, който отговаря на нуждата от гъвкавост. Съвременният офис има нужда да създава приятна атмосфера. Условията в него трябва да наподобяват ситуацията навън в пролетно утро. Свеж въздух, мека светлина. Това се постига с растения. Те филтрират въздуха, действат като естествени паравани срещу слънчевата светлина и хората се чустват по-добре сред тях. Подът е направен от заглушаващо шума дърво, което спомага и за топла и ведра атмосфера.

Повдигнатият под е нова редакция на стария компютърен под. Той е разпрострян по цялата площ на офиса върху мрежа от клетки 60 x 60 см с височина 30 см. Подът съдържа сгъваеми столове и малки маси, както и празни пространства за растения. Чрез разгъване на столовете, скрити в пода, може да се постигне произволно подреждане на работни места на всяко място в офиса. Електрическата мрежа е разположена в широки 20 cm канали, опрени на скара 240 x 240 cm. Това подразделяне  в пода функционира и като конструктивен елемент за сгънатите елементи и съдържа профилите на подвижни маси и разделителни стени. Обслужващата зона съдържа места за складиране, подвижни шкафове и олекотени поликарбонатни стени, кухня и офис машини. Големи плъзгащи се маси са единственият постоянен елемент в пода. Масите са кухи, за да има възможност за складиране на вещи и  по желание на клиента проектирани с компютри, които  да се включват директно към централната мрежа в пода. Тъй като височината им е 43 см, масите могат да служат и като седалки.”

ТРЕТОТО МЯСТО се споделя от австрийската група Ali Seghatoleslami, Lilli Pschill, Alberto Bongi от Виена.

Идейна формулировка на авторския колектив:

“Стратегия на проекта:
С издигането и установяването на небостъргачите като “икономически” архитектурни топологии, които са “неутрални” към обитаването, нашата чувствителност в качеството ни на дизайнери трябва да се изостри. Проектът се фокусира строго върху разработването на мрежа от вертикално подредени бариери, които манипулират стратегически различните топологии на небостъргачите с цел да се разрешат затрудненията на вътрешните връзки между отворени и затворени пространства. Строг набор правила генерира пространствена система от възможности за проницаемост на диференцирани визуално, физически и организационно сектори.

Визуална проницаемост:
Визуалните прегради на две различни нива на очите са определени от типа дейност.

Физическа проницаемост:
Възлите на радиалната мрежа са стратегически проектирани като пасажи, позволяващи физически достъп към всяко “поле”.
Организационната проницаемост е дълбоко вплетена във визуалната и физическа взаимовръзка. Първите две са контролните точки на непрекъснато променящите се организационни модели. В контекста на London Bridge Tower с излаганата тук система OFF-SPRING, нашето предложение експлоатира потенциалната “линейност на мрежата”. Тя реализира в полето за действие специфични визуални, физически и организационни прегради, които осигуряват на офисната топология потенциална възможност  всяко “работно поле” да резонира различно и индивидуално на цялото офисно пространство.

Монтаж и структура:
OFF-SPRING е модулна система от фиксиран брой части: два вида елементи – сегменти (S) и криви (K), всеки в 4 различни дължини, 6 вида сегменти (A-F), всеки оформен в специфична форма, за да позволява променлива проницаемост. Кривите (K)  са пространствени интерполации на комбинации от сегменти (S). Тези параметри позволяват огромен брой пространствени размествания за произволен отворен план. Твърди алуминиеви рамки обхващат частите отстрани и позволяват свързване със съседните части и след това се покриват с готови за целта, оразмерени опънати мембрани от плат.”

На ПЕТО МЯСТО се класира проектът на колектив Giovanni Vaccarini, Flavia Benigni, Simone Utzeri от Терамо, Италия.

Идейна формулировка на авторския колектив:
Една генерация израсна с очи, вперени в първата основна видеоигра “Тетрис”- най-елементарната и може би най-разпространената в света. Младите играчи се опитват да подредят пет странни виртуални “тухли”, които се появяват завъртяни на екрана; завъртането е случайно и играчът се стреми с някакви комбинации да оптимизира подреждането на хаотично падащите тухли по форма. Идеята ни бе да прехвърлим фигурите на “Тетрис” в реалния свят – да създадем подобен набор от компоненти. Целта е образите от видеоиграта да станат компоненти на нова система - с пет различни форми да постигнем цялостно офисно обзавеждане (работни места, разделителни стени, и др.). Петте компонента имат различна форма, цветове, текстура и материал; тяхната комбинация може да даде огромно количество композиции. Всяка композиция формира текстура, която организира/населва офисното пространство, проектирайки различен тип работни пространства – единични и колективни. Пространството се организира гъвкаво съответно на нивото на “наситеност” и сложност. Силата на нашата система е в иконографския заряд на компонентит; отказали сме се да използваме сложни материали, нискотехнологичната система се строи с обичайните технологии на производство. Същите части се правят и от стъкло или метал, други са като “осезаеми” плочи от техногел. Различните на допир плочи се използват за електрическите връзки и захранване, един вид интегрирана верига; различните възприятия при допир до тях подсещат и за други възможни приложения.”