Концептуален проект "По пътя на теснолинейката"

(0 гласа, средно 0 от 5)
f190db91f3033486e52b9ffc7da95e15-632485
ПО ПЪТЯ НА ТЕСНОЛИНЕЙКАТА
Проектант: Даниела Тодорова

2021-ва година е обявена за Европейска година на железопътния транспорт. Това е подходящ момент да се обърне внимание на една от ценностите на България - Родопската Теснолинейка.

Тя е единствената функционираща теснолинейка в България, а историята ѝ започва преди 100 години по идея на цар Борис III. Осъществена е благодарение на ръчния труд на строителите ѝ, на дарителите и местните жители. Изграждането започва от Горнотракийската низина при град Септември, минава през Рила и Родопи и достига до Пирин с крайна точка гр. Добринище. И до днес Теснолинейката е важна за растежа на региона, единствен транспорт до някои от селищата покрай линията. В началото на развитието си линията се е използвала за превоз на товари, а днес е туристическа атракция. Наричана е „Швейцарската железница“ на Балканите. По света жп транспортът е водещ, много от линиите са обявени за паметници на културата, други са включени в Списъка на ЮНЕСКО. Можем да се гордеем, че нашата Теснолинейка получава множество признания, сред които, последното получено, от престижното издание „Guardian“, което определя линията за една от най-добрите в света.

Всичките характеристики, които Теснолинейката има, дават предпоставка да се изработи проект – презентация, който да отбележи цялостната ѝ значимост чрез няколко разработки:

  • Влаковата композиция като „инженерно постижение“ – преустройство и модернизиране на влаковия състав.
  • Сградният фонд, носещ характерни черти на планинско-гаровата архитектура – преустройство на спирка „Гулийна Баня“ и връщане на статута ѝ на гара.
  • Място за поместване на идеята „По пътя на Теснолинейката“ – цялостно проектиране на Гаров културно-архитектурен информационен център в гр. Септември (за краткост ГКАИЦ).
  • Даденост – природната среда.

9e21ffc34e25e86f0ed5409a16affb2a-624400

1. ПРЕУСТРОЙСТВО И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ВЛАКОВАТА КОМПОЗИЦИЯ
Първата част от проекта е свързана с преустройството на влаковата композиция, която да отговаря на изискванията на модерното общество. Предизвикателство е боравенето с абсолютните минимуми в ергономичното проектиране, за да се осигури удобство и комфорт.

Разработени са 4-ри варианта на вагонния състав:
1. Вагон „достъпна среда“ – достъп на хора с трудна подвижност, семейства с колички за деца.
2. Салонен вагон – място за комуникация между пътниците, пътуване на групи от много хора.
3. „Спортен вагон“ – място за превоз на спортна екипировка и багажи.
4. Вагон-ресторант – място, откъдето да се закупят храна и напитки.

Със своята екологичност жп транспортът е алтернатива за човек, който иска да достигне до най-красивите места на своята Родина без да допринася за замърсяването на околната среда. Дизайнът отговаря на всички градски нужди, а природата отвън е непокътната и красива. От важност е подчертаването на връзката помежду им. Оставя се единствено носещата подова рама, като всичко над нея се изгражда наново. Членението на растера на прозорците е съобразен с местата за сядане и са оформени изцяло нови отвори с извита форма за откриване на големи панорамни гледки.

99584c43e0f33bde04c413997037d9aa-624407

2. ПРЕУСТРОЙСТВО НА СПИРКА „ГУЛИЙНА БАНЯ“ И ВРЪЩАНЕ НА СТАТУТА Ѝ НА ГАРА
Сградата е възникнала около 40-те години на ХХ век в типичния стил на планинските гари. За историята ѝ се знае малко. Дълги години се е използвала като гара по линията. През 80-те години функцията е сменена на детски лагер, която всъщност е последната дейност на сградата. Всички заварени положения са оттогава. Сградата има белезите на българска възрожденска къща, като основната цел е да се възстанови обликът ѝ. Всички нови намеси са “явни” спрямо времето, в което са направени. Ситуацията включва изграждане на нова асфалтова връзка със с. Баня и гр. Разлог, паркоместа и осигуряване на авариен участък за достъп до перона.

Функционалното решение е на две нива:
1. Кота ±0,00 – зона гара (фоайе, чакалня, информационно бюро, работен офис за служителите, ресторант, нов санитарен възел);
2. Кота +3,60 – зона хотел (7 броя стаи за гости)

Увеличените плочници около сградата дават възможност за сядане на пейки или външно посещение на ресторанта. Достъпът до сградата е насочен от юг към север.

b2b358be84c6aa9f1878401044b0486f-624401

3. ГАРОВ КУЛТУРНО-АРХИТЕКТУРЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР „ЗА ТЕСНОЛИНЕЙКАТА“ (ГКАИЦ)
Проектът е за изграждане на нова теснопътна гара с функция и на културно-архитектурен информационен център като обединител на идеята „По пътя на Теснолинейката“. Гара Септември е първата гара по линията. Маршрутът предлага куп забележителности. Цялостната идея е да се създаде нов облик на трасето, да се повиши популярността и да се даде статут на Теснолинейката като културна ценност за България. Тези фактори съставят презентация, която обхваща целия маршрут и дават необходимото познание защо наистина си заслужава да се пътува с Теснолинейката. Следват ползи както за областите по линията, така и признание за България на световно ниво, като държава, която цени своя жп транспорт.

3c7e05cd59595e26664fc32293595622-624480

1. СИТУАЦИОННО РЕШЕНИЕ
Сградата се намира на мястото на старата теснопътна гара и административни офиси, които са изоставени и не функционират. На север от нея се намира основната жп гара по линията София – Бургас. Двете имат директна връзка чрез тунел на подземно ниво. Изградено е продължение на улицата за нов автомобилен подход към гарата от южната страна. Осигурено е паркиране пред сградата, както и в сутеренното ниво. Коловозите „пробиват сградата“ и са с направление запад - изток. Това пробиване осигурява необходимото покритие на голяма част от влаковата композиция за защита от атмосферните условия. В по-голямата част от пътуванията, съставът на композицията е от 3-4 вагона с локомотив, които могат безпроблемно да изчакват вътре в сградата. По време на празничните пътувания композицията е по-голяма, затова продължението на пероните извън сградата е осигурено с козирки. Потоците са организирани както следва - от север пътниците от жп гарата и пешеходците от центъра на града. А от юг е автомобилният подход. Теренът е равен с минимална денивелация.

2. ФУНКЦИОНАЛНО РЕШЕНИЕ
Решена е на три нива: кота ±0,00 е зоната на гарата, кота +4,80 се разполага КАИЦ, а на кота -3,90 - паркинг.
Кота ±0,00 функционално е разделена на две зони – заминаване и пристигане, като двете са разделение от коловозите.

8179028b68468a288f65cd12b4d4d831-624451

ЗОНА ЗАМИНАВАНЕ е главният вход на сградата. Голямо открито пространство дава нужния достъп до всяка част на сградата, необходимата информация и комфортното изчакване на пътниците. Предвиден е магазин в източната част и ресторант в западната. Проектиран е медицински кабинет, помещение за персонала и склад за нуждите на сградата. Пероните са отделени от двете зони със стъклени витрини, за да се поддържа необходимата температура в сградата.

ЗОНА ПРИСТИГАНЕ е в северната половина на сградата и освен функция на посрещащо фоайе, тя предлага на пътниците да бъдат част от организирани събития. Затова може да бъде назовавана като „споделено пространство“. Идеята е след всяко пътуване пътниците да имат възможност да споделят своите впечатления по време пътешествието. Главният акцент в пространството е изложеният ретро локомотив и около него да се случват организираните събития. Проектираните мебели са модулни и при нужда се разместват. Предоставени са таблети за ползване, с които хората да имат възможност да споделят и научават.

ef8bb8328bae174b0f7e467078ad31ad-624372
5a439968e0716dcdccbeec62b395f853-624267

Кота +4,80 е етажът, който отвежда хората към главния изход през зона „заминаване“, а през това време имат възможност да разгледат КАИЦ. Сутеренът предлага автомобилното паркиране и тунелната връзка с основната жп-гара.

Вторият етаж е изцяло експозиционен. В източната част се намират изложбени зали за теснолинейката, отговарящи на трите критерия за получаване на статут като културна ценност - изложбена зала – „АРХИТЕКТУРАТА НА ТЕСНОЛИНЕЙКАТА“, изложбена зала – „ЛАНДШАФТЪТ ПО МАРШРУТА“ и изложбена зала – „ИСТОРИЧЕСКА РАЗХОДКА С ТЕСНОЛИНЕЙКАТА“. Залите могат да се свържат в една спрямо видовете експозиции. Постоянните такива отговарят на темите, споменати в имената на залите и се представят чрез интерактивни методи, така че посетителят да стане част от изложбата. В източната част на етажа се намират залите, които са предназначени за медийни събития на тема жп транспорт и жп архитектура. В югоизточната част се разполага архитектурна работилница. Двете зони са свързани с алеи, минаващи покрай „пробиви“, които насочват погледна към долното ниво. Отваря се допълнително пространство за излагане на още експозиции.

3. ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНО, ФАСАДНО РЕШЕНИЕ И ДОВЪРШИТЕЛНИ РАБОТИ
В решението са заложени два основни обема, свързани помежду си чрез стъклен обем и пробиване от коловозите. Фасадният материал от каменни плочи по източната и западната фасада обръща по покривната равнина така, че да се гарантира линеарно усещане, идващо от насочеността на жп линиите. Акцентира с линейни осветителни тела. Фасадите Юг и Север са изцяло остъклени с предвидени слънцезащитни прегради с дървесен декор.

0f0054af9232c51c54633a9508baf598-___

По отношение на интериорните довършителните работи се акцентира с дървени елементи по окачения таван, както и по обзавеждането на помещенията. Друг главен елемент са металните колони, парапети и облицовки – препратка с индустриалната среда в Септември. Настилката е от плочи, а всички технически помещения от саморазливна настилка. В разработения проект за интериор на зона „пристигане – споделено пространство“ са характеризирани всички използвани материали като видове.

Направеният анализ води до заключение и определяне на последователност в опознаване на маршрута Септември – Добринище, като се създадат атракции в следната последователност:
Гара Септември – Културно-архитектурен информационен център > Спа във Велинград > Разглеждане на всички забележителност по трасето > спирка/гара Гулийна Баня – с възможност за преспиване > Ски развлечения в Банско и Добринище

Анализите по частта с предпроектното проучване са направени, благодарение на разказите и предоставената графична информация от Кристиан Ваклинов – председател на Гражданско сдружение „За теснолинейката“, арх. Ирина Атанасова и нейното научно-приложно изследване, свързано с опазването на теснолинейката, научни материали от доц. д-р арх. Милена Металкова-Маркова и арх. Христина Чангулева, както и множество други свързани публикации.

Проектът "По пътя на теснолинейката" участва  в архитектурен конкурс "Годишни архитектурни награди ARCHINOVA 2021, като бе отличен със Специалната награда в категория: Концептуални проекти.

 

Сподели

Тагове: арх инова 2021 | проект | теснолинейка

 
Уебсайт на автора: www.archinova.bg

Новини

03 Декември 2021, 15.00
Бизнес наживо. Изразът ще е сред ключовите на 2022г, за която се смята, че ще бъде...
02 Декември 2021, 11.13
Баумит отличи най-красивите фасади в конкурса "Фасада на годината 2020-2021". В...
30 Ноември 2021, 17.20
Министерството на културата обявява конкурс за кураторски проект по повод...
Медийни партньори
VIP медиен партньор