aрх. Атанас Панов
Арх. Панов, дом в комплекс от затворен тип е една от алтернативите пред хората, които искат да сменят жилището си или да се сдобият с ново. Светло ли е бъдещето пред този род собственост?
Комплексите от затворен тип са колективна собственост, която се поддържа и управлява от собствениците си и затова е по-защитена, по-поддържана, по-регламентирана зона. Най-голямото предимство на обитателите на затворения тип комплекси е, че живеят в хармонизирана среда, в която могат да се дистанцират от динамиката и стреса на ежедневието. Когато създава единична сграда, проектантът е изключително зависим от заобикалящата среда и функцията му се свежда до това той да я хармонизира в онази среда, в която съществува, а не да създаде нова. Комплексът обаче доминира в средата и архитектът има възможността да я освободи от негативите на околната среда.
С каква идея започнахте и осъществихте проекта за комплекс „Буена Виста”?
До решението да създадем комплекс от четири жилищни сгради се стигна след разработване на редица варианти за свързано застрояване. Всички те обаче носеха недостатъците на огромната сграда, каквато беше предвидена за мястото, съгласно градоустройствените параметри и показатели. Идеята ми за няколко подобни помежду си малки сгради се оказа възможност за преодоляване на проблема. Така повтаряйки един и същ елемент, разместен в пространството на парцела, ще се постигне асоциация за единност на комплекса. Оттам нататък с прости средства като промяна на цвета при различното изложение в различните сгради, различни облицовки и др. ще се внесе своеобразни ритъм и хармония в жилищната среда. Опитахме се да вкараме максимално зеленина и свободни пространства. И тук, подобно на всички други мои проекти, се стремих да постигна спокойствие - като реакция на архитектурното напрежение в повечето сгради, които ни заобикалят, а и това е естетиката, която ми харесва. Всъщност в комплекса заложих и една „закачка” – сградите са проектирани в такъв ракурс една спрямо друга, че откъдето и да се погледне комплексът, се виждат само по две от блокчетата. Мисля, че така с колегите ми постигнахме основната цел - да превърнем заложената генетично мастодонтска постройка в компактен, с човешки измерения комплекс.
Срещнахте ли разбиране и подкрепа от страна на инвеститора при промяната на визията за комплекса?
Напълно. Имах свобода дори по отношение на програмата на проекта и на това какво той да съдържа и как да бъде разпределен, в какви пропорции и съотношения. Отначало до край това беше съвместен продукт между проектант и инвеститор, в който съм дал максимума от себе си, а той го е използвал стопроцентово.
Комуникацията с инвеститора е процес, в който взаимно си влияем. Архитектът може да направи инвеститора лош или добър. Ако инвеститорът вижда, че архитектът му е полезен и че това, което му предлага, е успешно, в никакъв случай няма да пропусне да се възползва от това. Най-важното е да се работи в тясно и непрекъснато взаимодействие и продуктът да е съвместен. В определени случаи в процеса на работа инвеститорът може да се отдръпне, да стане диктатор, да управлява проекта и да взима решение от името на архитекта заради това, че е загубил доверие в него например.
Какво трябва да е съвременното жилище?
Жилището трябва да е функция. Независимо кой е собственикът и къде по света се намира домът му, той има почти едни и същи изисквания към жилището. Битът налага една определена функция и определени изисквания, които, ако се спазват стриктно, не може да се постигне безкрайно разнообразие или да се открие нещо изключително ново. Важно е жилището да бъде като планова схема функционално, просто, изчистено. Ако в една сграда като офис, магазин и др., където се пребивава за кратко и помещението трябва да впечатли или въодушеви посетителя, то домът е място, което трябва да бъде спокойно, защото всяка атракция от силно естетическо предимство може да се превърне в огромен недостатък впоследствие. По отношение на плановата схема обитателят не трябва да забелязва жилището си. Колкото по-просто е проектирано то, толкова повече бъдеще има в него.
Важи ли същото и за жилищни сгради като цяло?
Да. Тук обаче трябва да се обърне внимание на общите части. Стремежът трябва да бъде към максималното им оптимизиране, защото те, от една страна, са за сметка на полезните площи, а от друга, когато са преоразмерени вследствие на лоша планова схема, те са и потискащи. Предизвикателството пред проектантите е да минимализират тези пространства, но и да ги правят да изглеждат по-големи отколкото са. Спестеното пространство от разгънатата площ трябва да бъде приобщено към апартаментите, където пространства като коридори, тъмни и глухи помещения също трябва да бъдат минимизирани с цел всеки квадратен метър да бъде максимално оползотворен.
По отношение на допълнителни помещения като мазета и тавани практиката е да обособяват по-големи мазета на места, където не са обособени паркинги и гаражи. А таваните се компенсират със складови помещения в жилищата - те са много по-предпочитани и практични.
Арх. Панов, дом в комплекс от затворен тип е една от алтернативите пред хората, които искат да сменят жилището си или да се сдобият с ново. Светло ли е бъдещето пред този род собственост?
Комплексите от затворен тип са колективна собственост, която се поддържа и управлява от собствениците си и затова е по-защитена, по-поддържана, по-регламентирана зона. Най-голямото предимство на обитателите на затворения тип комплекси е, че живеят в хармонизирана среда, в която могат да се дистанцират от динамиката и стреса на ежедневието. Когато създава единична сграда, проектантът е изключително зависим от заобикалящата среда и функцията му се свежда до това той да я хармонизира в онази среда, в която съществува, а не да създаде нова. Комплексът обаче доминира в средата и архитектът има възможността да я освободи от негативите на околната среда.
С каква идея започнахте и осъществихте проекта за комплекс „Буена Виста”?
До решението да създадем комплекс от четири жилищни сгради се стигна след разработване на редица варианти за свързано застрояване. Всички те обаче носеха недостатъците на огромната сграда, каквато беше предвидена за мястото, съгласно градоустройствените параметри и показатели. Идеята ми за няколко подобни помежду си малки сгради се оказа възможност за преодоляване на проблема. Така повтаряйки един и същ елемент, разместен в пространството на парцела, ще се постигне асоциация за единност на комплекса. Оттам нататък с прости средства като промяна на цвета при различното изложение в различните сгради, различни облицовки и др. ще се внесе своеобразни ритъм и хармония в жилищната среда. Опитахме се да вкараме максимално зеленина и свободни пространства. И тук, подобно на всички други мои проекти, се стремих да постигна спокойствие - като реакция на архитектурното напрежение в повечето сгради, които ни заобикалят, а и това е естетиката, която ми харесва. Всъщност в комплекса заложих и една „закачка” – сградите са проектирани в такъв ракурс една спрямо друга, че откъдето и да се погледне комплексът, се виждат само по две от блокчетата. Мисля, че така с колегите ми постигнахме основната цел - да превърнем заложената генетично мастодонтска постройка в компактен, с човешки измерения комплекс.
Срещнахте ли разбиране и подкрепа от страна на инвеститора при промяната на визията за комплекса?
Напълно. Имах свобода дори по отношение на програмата на проекта и на това какво той да съдържа и как да бъде разпределен, в какви пропорции и съотношения. Отначало до край това беше съвместен продукт между проектант и инвеститор, в който съм дал максимума от себе си, а той го е използвал стопроцентово.
Комуникацията с инвеститора е процес, в който взаимно си влияем. Архитектът може да направи инвеститора лош или добър. Ако инвеститорът вижда, че архитектът му е полезен и че това, което му предлага, е успешно, в никакъв случай няма да пропусне да се възползва от това. Най-важното е да се работи в тясно и непрекъснато взаимодействие и продуктът да е съвместен. В определени случаи в процеса на работа инвеститорът може да се отдръпне, да стане диктатор, да управлява проекта и да взима решение от името на архитекта заради това, че е загубил доверие в него например.
Какво трябва да е съвременното жилище?
Жилището трябва да е функция. Независимо кой е собственикът и къде по света се намира домът му, той има почти едни и същи изисквания към жилището. Битът налага една определена функция и определени изисквания, които, ако се спазват стриктно, не може да се постигне безкрайно разнообразие или да се открие нещо изключително ново. Важно е жилището да бъде като планова схема функционално, просто, изчистено. Ако в една сграда като офис, магазин и др., където се пребивава за кратко и помещението трябва да впечатли или въодушеви посетителя, то домът е място, което трябва да бъде спокойно, защото всяка атракция от силно естетическо предимство може да се превърне в огромен недостатък впоследствие. По отношение на плановата схема обитателят не трябва да забелязва жилището си. Колкото по-просто е проектирано то, толкова повече бъдеще има в него.
Важи ли същото и за жилищни сгради като цяло?
Да. Тук обаче трябва да се обърне внимание на общите части. Стремежът трябва да бъде към максималното им оптимизиране, защото те, от една страна, са за сметка на полезните площи, а от друга, когато са преоразмерени вследствие на лоша планова схема, те са и потискащи. Предизвикателството пред проектантите е да минимализират тези пространства, но и да ги правят да изглеждат по-големи отколкото са. Спестеното пространство от разгънатата площ трябва да бъде приобщено към апартаментите, където пространства като коридори, тъмни и глухи помещения също трябва да бъдат минимизирани с цел всеки квадратен метър да бъде максимално оползотворен.
По отношение на допълнителни помещения като мазета и тавани практиката е да обособяват по-големи мазета на места, където не са обособени паркинги и гаражи. А таваните се компенсират със складови помещения в жилищата - те са много по-предпочитани и практични.
| Сподели |
