Проблеми при неконтролирания растеж на градовете

(0 гласа, средно 0 от 5)
geneva-g302917901_1920-632x480
Изглед към град Женева,     Източник www.pixabay.com

В статията са синтезирани и изведени тенденции и примери в начина на застрояване през XX-ти и XXI-ви век, негативните страни от застрояване на градовете с нисък интензитет, проследени са характерни причини, поради които възниква необходимостта от ограничаване на площното разпространение на градовете. Анализирана е придадената стойност и необходимостта от високо интензивното застрояване в градовете, поради особеностите на живота в XXI-ви  век и бъдещото селищно развитие. Дадени са примери за добри практики в създаване на законови и икономически ограничения, които са постигнали положителни резулатати чрез застрояване с висок интензитет.

1.    Въведение
Днес над 75% от населението на Европа живее в градска среда, близо 25% - в земеделски и селски райони. С други думи, над 562 милиона души живеят в градовете, като тендециите водят към ускорение на миграциите на хора към по-големи населени места. Разглеждайки повечето Eвропейски градове в средата на ХХ-ти век, се наблюдават следните основни прилики: те са компактни, образувани около плътно застроен център, преди да се развие масово транспортната инфраструктура. За разлика от днешната визия, преди началото на икономическата революция градовете в Европа са изглеждали не толкова разпръснати и много по-плътни. Въпреки това, Европейските градове остават много по-компактни от тези в САЩ или Азия, където се взимат мерки за ограничаване на застрояването с нисък интензитет в периферните градски квартали. В Европа, днес, площното разрастване на градовете е често срещана тенденция, поради следните основни фактори:

•    Заедно с икономическото развитие на градовете се създават нови производствени предприятия, които изискват големи площи за сградите и обслужващата ги инфраструктура. Около 37% от новозастроените територии са с производствени функции.
•    Поради увеличението на населението в градовете, повишения им стандарт на живот и покупателна способност, търсенето на жилища се увеличава. Териториите с нисък интензитет на застрояване са привлекателни със символа си на по-висок стандарт на живот, често по-ниските пазарни цени и по-голямата близост до природата. Около 35% от новозастроените територии са с жилищни функции с нисък интензитет.
•    По-ниската цена на имотите в перифериите на градовете стимулира инвеститорите да избягват парцели във вече добре развити квартали. 
Освен това не се взимат никакви мерки за ограничаване на площното разпространение на градовете и много селища от южна и източна Европа са в риск. През последните няколко десетилетия се инициират много проучвания, международни политически проекти, както и законови изменения, които целят да контролират и изменят начина на разрастване на градовете.

В градове с липса на контрол на начина на застрояване негативният ефект се открива в крайградски квартали, които увеличават площта си с ново застрояване с нисък интензитет. Ниското застрояване в периферните райони на градовете се избира поради следните причини:
•    Периферните квартали са с градоустройствени параметри, които не позволяват висок интензитет на застрояване. Това определя и по-ниската цена на земята там.
•    Инфраструктурната обезпеченост на периферните квартали е ниска, което не позволява обслужване на застрояване с висок интензитет.
•    Социалните единици, които представляват най-големият процент на купувачи на нови жилища, са младите семейства с деца. Те търсят по-големи жилища на по-ниски цени, в близост до природата, което е характерна особеност на къщите с двор в периферните квартали на градовете. 

Това разрастване често води до по-голяма автомобилна натовареност и задръствания, по-големи разходи за инфраструктура за обезпечаване на новите площи. От друга страна много еколози са загрижени за неконтролируемото навлизане в територии с природни ресурси, водоеми и естествена среда, което може да се отрази на микроклимата в населените места, по-големи замърсявания от задръствания и замърсяване на водоеми и реки.

В отговор на тези проблеми, много проучвания показват позитивните страни на застрояване с висок интензитет, които включват разнообразни смесени функции. Комплекси, включващи жилищно застрояване, търговски площи, бизнес хъб, паркове и други, показват благоприятната промяна в ежедневието на живущите там. Кратко време за пътуване до работа (до 30 мин) или достигане пеш, липса на задръствания, липса на замърсявания от тях, бърз достъп до всички нобходими функции са малка част от положителните страни.

2.    Дефиниране на проблема и теоретични направления
Историческите данни показват, че през последните 80 години компактните европейски градове са увеличили с 80% площта си, докато населението в тях се е увеличило само 31%. Проучвания показват, че повечето нови жилищни територии, построени след средата на ХХ-ти век, са с ниска плътност на застрояване, като са съставени от свободно стоящи или групирани по две редови сгради. Площното разрастване на градовете е тенденция от последните десетилетия. Тя не е толкова свързана с броя на населението, колкото с напредъка на икономиката, развитието на транспортната инфраструктура, както и социални фактори, като възможност за по-голяма мобилност, предпочитание към еднофамилна къща или по-тихи райони.

Част от негативните последици от некотролируемото застрояване с нисък интензитет и липсата на ограничителни мерки в площното разрастване на градовете са следните [1]:
•    Промяна на предназначение на земеделска земя, застрояване на ценна земеделска земя.
•    Груба намеса в естествената природна среда, чрез изместване на повърхностни и подземни води, изсичане на горски масиви, прекъсване на миграционни коридори, заграбване на крайбрежни и горски райони.
•    Увеличение на разходите за изграждане и търсене на материали за нова инфраструктура, която да обслужи всички нови територии.
•    Увеличение на времето за ежедневнo пътуване на работници, задръствания и замърсявания от тях.
•    Увеличение на курсове на обществен транспорт, извозване на боклук.
•    Липса на разнообразие от облужващи функции в жилищните територии.

Поради ограничението и липсата на създадени законови и административни мерки, позволяващи застрояване с висока плътност и изискващи минимум на обслужващите функции, когато се наблюдава растеж на населението на градовете в Европа, то най-често се отразява в неконтролирано еднотипно и еднообразно застрояване в периферията на градовете с ниска плътност, с еднородна функция и липса на необходими обслужващи звена. През последните десетилетия урбанисти и градоуправници виждат негативните резултати и проблеми от този подход в градското планиране, но все още не са наложени адекватни мерки за ограничаването им.

За първи път през 2014 г. в Швейцаря се дефинира измерителен индекс за градско разпространение. Според дефиницията, разпространението е по-голямо, когато има повече застроена площ, сградите са по-разпръснати в територията и оползотворяването на застроените територии е по-ниско (по-високо е количеството квадратни метри усвоена земя на жител или работно място). Всички тези параметри са обвързани в измерителния индекс за градско разпространение. „Измерителният индекс за градско разпространение (WUP) - се основава на следното определение за разрастване на градовете: колкото повече площ е застроена в дадена среда (количество застроена площ), колкото по-разпръсната е тази застроена площ в ландшафта (пространствена конфигурация) и колкото по-голямо е усвояването на застроена площ на жител или работа (по-нисък интензитет на използване в застроената зона), толкова по-висока е степента на разрастване на градовете. [2]

През последните пет десетилетия между учените по политология, социология и икономика в САЩ се зараждат течения и теории, защитаващи новите инвестиционни намерения на застрояване с висока плътност, смесени функции, осигуряващи работа, медицинско обслужване, образователни, места за развлечение и спорт на пешеходно разстояние или кратко пътуване с обществен транспорт.
Част от новите теоретични направления са следните [3]:
•    Нов Урбанизъм
•    Управление на растежа
•    Нов обществен дизайн
•    Устойчиво застрояване
•    Управление на ресурсите
•    Опазване на земята
•    Предотвратяване на градски растеж
•    Създаване на усещане за място
•    Най-добри практики на застрояване
•    Опазващо застрояване
•    Устойчив транспорт
•    Хора, Планета и Печалба
•    Трите стълба – човек, природа и създаден капитал

Най-известното от тези направления е Нов Урбанизъм. То се заражда като течение през 80-те години на ХХ-ти век. Основателите на теорията резюмират често повтарящи се модели в добрите практики, като извличат следните закономерности:
•    Кварталът има подчертан център, например площад, пресечна улица или зелен парк, в непосредствена близост до спирка на градски транспорт.
•    Повечето от жилищата се намират на пет минути от кварталния центъра средно на около 0,5 км.
•    В комплекса (квартала) са предвидени търговски и бизнес площи с разнообразни функции, които да задоволят седмичните нужди на едно домакинство.
•    Детските и учебните заведения са на пешеходно разстояние от домовете на децата.
•    Предвидени са малки детски площадки, достъпни за всяко домакинство.
•    Вътрешните улици, автомобилните, пешеходни и велосипедни пътища образуват свързана мрежа, която ограничава концентрацията на трафик, като създава разнообразие от маршрути до всяка дестинация.
•    Автомобилните пътища са сравнително тесни и засенчени от редица дървета, като забавят движението, създавайки среда, по-подходяща за пешеходци и велосипедисти.
•    Има разнообразие на типовете жилищни единици – еднофамилни сгради /свободно стоящи или редови/, малки многофамилни апартаментни сгради за домакинства с различен социален и демографски състав.
•    В задния двор на всяка къща е разрешена малка спомагателна постройка, или гаражен апартамент. Тя може да се отдава под наем или да се използва за място за работа  (например офис или занаятчийска работилница).
•    Сградите в центъра на квартала са разположени близо до улицата, с цел да създадат добре дефиниран силует и рамка на пространството.

Тези добри практики, обаче, обхващат проблеми, които са били актуални и належащи преди десетилетия. Решенията създавали по-добри условия в градове с по-малък брой население, по-рядко застроени отделни квартали, но не предвиждали площното разпространение на градовете заради икономически растеж, подобрената покупателна способност на населението и повишения стандарт на живот, по-голямата необходимост от нови частни жилища за по-висок процент от населението на градовете, както и миграцията на население към по-големите градове.

3. Липса на земя – примерът на Швейцария
Една от първите страни в Европа, която започва да проучва негативния ефект от застрояването с нисък интензитет е Швейцария. Увеличението на площното разпространение на градовете се анализира през 60-те години в Швейцария и оттогава се работи по създаването на ограничителни мерки. В период от 70 години разрастването на градовете в Швейцария се е увеличило със 160%. Единствено в кантоните Цуг и Женева то бива намалено чрез промени в нормативната уредба, които позволяват застрояване с по-висок интензитет във вече застроени територии, едновременно ограничавайки застрояването в нови територии. В конкретните случаи на градовете в Швейцария високо интензивното застрояване не е високоетажно. 

Без промени в законодателството, прогнозите до 2050 г. за Швейцария са, че разпространението на градовете ще се увеличи драматично, оказвайки негативен ефект върху локалния климат, емисиите и замърсяването, води, флора и фауна, като същевременно се увеличават разходите за обществена инфраструктура и унищожението на ценна земеделска земя.

Швейцария е сред европейските държави с най-добри регулации за планиране (например - защитата на горите от 1888 г.), както и многобройни регулации срещу замърсяване на въздуха, водата и земеделската земя. Първите въведени нормативни изисквания, свързани с разпространение и ограничаване на разширението на населените места датира от 80-те години. Въпреки рестрикциите и детайлното планиране, рязкото разрастване на застроените територии е продължило, поради независимостта на кантоните в избора на закони и правила за ново строителство. Едва през 2013 година се приемат строги мерки за цялата страна – ограничаване на новото строителство единствено на база на прогнозен растеж на населението, както и увеличаване на данъка върху строителството на територии в периферията на градовете.

lavaux-g7f13d1717_1920-624x375
Изглед към Женева,     Източник www.pixabay.com

4.    Прекомерно площно разпространение – Дъблин
Най-големият град в Ирландия е Дъблин, с приблизително население от 1 535 000 души, включително населението в предградията и областните населени места. Градът е сравнително малък по европейски и международни стандарти, но доминира в Ирлaндия по демографски статистически данни, заетост на населението и брой и големина на инвестиционни намерения. Прогнозите са, че до 2025 година населението ще се увеличи с около 45% до 2.3 милиона души. Бързият растеж е резултат от икономическото развитие на района и ролята на града като европейска столица. [4]

През следващите десетилетия се предвижда увеличение в промяната на предназначението на земеделските земи в жилищни в покрайнините на града, поради растежа на броя на населението, икономическото развитие и пазарното търсене на еднофамилната къща като най-желана жилищна единица за покупка.
Основните фактори за търсене на еднофамилната къща в периферните селски райони на града са следните:
•    високи цени на жилищата в централните части на града;
•    ниски цени на жилищата в периферните селски райони;
•    малък размер на апартаментите в центъра на града;
•    по-малката покупателна способност на млади семейства с деца, които са принудени да търсят по-големи жилища на по-ниски цени;
•    личните жилищни предпочитания на ирландците се влияят от Ирлaндския жилищен идеал, който се въплъщава от еднофамилната къща с голямо дворно пространство, с предимствата на близостта до по-голям град.

Други причини за растежа на периферните квартали на града за сметка на централните, са следните:
•    предпочитане на райони с нисък интензитет на застрояване по основни трасета на железопътен и шосеен транспорт, с цел използване на предимствата на градски транспорт;
•    поради липсата на орбитални железопътни и шосейни трасета, за да се стигне от единия до другия край на града, е необходимо да се мине през центъра. Това пътуване е по-времеемко, отколкото ако се пътува от периферен квартал до центъра.

Дъблин и предградията му са добър пример за създадени законови ограничения и насоки на застрояването в градската тъкан. Създадени са планови разширения на отделните функционални територии – жилищните площи са увеличени с до 115%, търговските и индустриални площи са увеличени двойно в периода до 2025 г. Основната ос на новото застрояване е на север от града, поради физическото ограничение на планините от юг. Друга ос на развитие е северозапад – посока Дъблин - Мелфаст. Целта на нововъведените мерки и ограничения на застрояването са стимулиране на промяна от моноцентрична към полицентрична струкура на града и създаване на нови центрове със смесено предназначение между Дъблин и други съседни градове.
 20180526_211336244_iOS_1-624x473
Изглед над град Дъблин,     Снимка: Александър Лазаров     Източник www.the-building.eu

5. Решенията на най-гъсто заселения град в света - Хонгконг
Хонгконг е най-гъсто населеният град в света, с приблизителна гъстота от 400 000 души на квадратен километър. Основният начин на застрояване е с многоетажни сгради с висок интензитет, поради високата цена на земята, бързия растеж на населението и икономическото развитие на региона. В периода след 1980 г. Хонгконг се сформира като основен бизнес и финансов център в Азия. В централните квартали на града започват да се строят много нови офис сгради, други се преустройват в такива. Създават се политики за стимулиране на инвестиционни намерения, като се повишава максимално допустимата РЗП, при предвиждане на обществено обслужващи функции в новите сгради. Цялата територия на централните квартали е с изградена сложна инфраструктура, включваща успоредно, но разделно пешеходно и автомобилно придвижване, което улеснява пътуването. Жилищният комплекс Метро Сити е пример за позитивите на тази плътно застроена среда. [5]

5.1. Метро-Сити Жилищен комплекс, Хонгконг

В един от десетте сателитни града в Хонгконг се намира Метро-Сити Жилищен комплекс. Градът е построен върху старо крайбрежно депо за рециклиране на стоманени части от плавателни съдове.
Жилищният комплекс е съставен от 21 жилищни кули, с височина между 40 и 60 етажа, разположени на 10 метра една от друга, които помещават близо 7000 домакинства. Първите 4 етажа от комплекса са свързани обемно и функционално и са отредени за търговски, бизнес и образователни функции. Създадена е алейна мрежа за пешеходен достъп и 24 часово достъпна железопътна линия. Предвиден е терминал за по-далечни маршрути с жп транспорт или автобус.

В близост до транспортния терминал са разположени административни услуги, хранителни пазари и супермаркети. Подиумът, съставен от първите 4 етажа с обществени функции, включва и паркинг на две нива за живущи и посетители. Предвиден е и търговски център,  с магазини, ресторанти и др. развлечения. Покривът на подиума е отреден за озеленен парк с детски площадки, закрит и открит плувен басейн, спортен клуб, тенис кортове, пътеки за джогинг - удобства достъпни за ползване единствено от живущите в комплекса.
Примерът на Метро-Сити и други комплекси в сателитния град предопределя създаването на комплекси с подобна структура и свързаност между отделните подиуми чрез покрити алеи и пасажи за създаване на обвързаност и многопластовост на функциите и градската тъкан.

skyscrapers-gb2cd47626_1920-624x417
Изглед към град Hong Kong,      Източник  https://www.pixabay.com

Положителните качества на комплекса  се синтезират по следния начин:
•    Намаляване на присвоената земя за урбанизация, чрез постигане на търсената застроена площ във вертикална посока. Резулатът е по-малко отражение върху микро климата, естествената природна среда и живот в района.
•    Намаляване на времето за пътуване до месторабота, медицинска помощ, образователни центрове, създаване на сложна мрежа от обществен транспорт, лесно достъпен и в близост до жилището на всяко домакинство в комплекса.
•    Осигуряване на необходимите обществени, обслужващи и рекреационни функции в непосредствена близост до обитаването, което отново оптимизира връзките между отделните системи.

Успехът на този и други подобни комплекси в Хонгконг, предопределя създаването на проучване чрез интервюиране на живущите в комплексите по въпроси за потенциални проблеми. Резултатите са синтезирани в няколко точки по следния начин: [6]
•    повечето семейства получават приходи, които ги поставят в ниската и средната социална група;
•    над 60% от всички семейства имат деца;
•    факторът, който допринася за широкото приемане и търсене на комплекси със смесено предназначение и висок интензитет, са близостта и удобството на градския транспорт, който осигурява придвижване в рамките на 30 мин до всички необходими точки в града;
•    84% от запитаните твърдят, че гледките са основната полза от живота във висока сграда;
•    47% от запитаните твърдят, че липсата на шумова замърсеност е най-голямата полза от живота във висока жилищна сграда;
•    44% от запитаните твърдят, че чистият въздух е най-голямата полза от живота във висока жилищна сграда;
•    98% от запитаните не виждат негативен ефект над подрастващите деца от живота във висока жилищна сграда. Малкият брой семейства, които виждат проблем от липса на място за социални контакти, предприемат инициативи, за да компенсират липсата, като водят децата си в детски центрове с цел социални контакти.

 Untitled-1-_arch.Polina_Miteva-624x279
Фиг. 4. Схематичен разрез през комплекс Метро – Сити, източник: Multiple and intensive land use: case studies in Hong Kong S.S.Y. Lau, R. Giridharan, S. Ganesan* Department of Architecture, University of Hong Kong, Hong Kong [7]

Чрез разгледаните градове и формации се дават примери за застрояване с висок интензитет, акцентира се на общи характеристики, след което се извеждат и синтезират предимствата на структури с висока плътност на застрояване и смесени функции пред недостатъците от застрояване с нисък интензитет.  
Недостатъците от назряващия проблем на площното разпространение на градовете могат да бъдат обобщени по следния начин:
•    Унищожаване на ценна земеделска земя.
•    Унищожаване на естествена природна среда, води и животински хабитат.
•    Увеличени разходи за изграждане и обслужване на нова инфраструктура.
•    Ниска ефикасност на оползотворяване на урбанизираната територия.
•    Увеличени разходи, замърсеност и време от задръствания и пътувания.

С цел намиране на решение на проблема за площното разпространение на градовете, се изтъкват и синтезират предимствата на застрояване с висок интензитет – структури с висока плътност на застрояване, средно или високо застрояване, смесени функции и осигуряване на необходими обслужващи функции, инфраструктура и транспорт.

Основните предимства на структури с висока плътност на застрояване и смесени функции са следните:
•    Ефикасно оползотворяване на урбанизирана територия.
•    Минимален разход за инфраструктура на квадратен метър разгъната застроена площ, спрямо застрояване с нисък интензитет. 
•    Възможност за осигуряване на разнообразие от функции в затворения комплекс.
•    Минимизиране на време, разходи, замърсяване и задръстване от транспорт поради наличие на необходимите обслужващи функции в близост до мястото на обитаване.
•    Красиви гледки, липса на шумова замърсеност на по-високите етажи.
•    Удобството на близостта на градски транпосрт като метро и автобусни линии.

6.    Заключение
Застрояването с нисък интензитет и площното разпространение са характерни за човешкия мащаб на Европейските градове. В много градове с по-бърз темп на демографски и икономически растеж, обаче, мащабното застрояване с нисък интензитет е проблем, срещу който се оказва съпротива от средата на ХХ-ти век. В Европа се дефинира като проблем през последните десетилетия и тепърва ще се открива негативния ефект във всяка сфера на живота на гражданите. Категоричното дефиниране на проблема, както и посочване на добри практики за преодоляването му са началото на усилията за ограничаване на начина на застрояване и площно разпространение в големите градове, което води до необходимост от стратегии за развитие в следващите 50 - 100 години.

Високоинтензивното застрояване, характерно за Хонконг, възниква като необходимост, породена от специфичните социални, икономически, исторически и културни характеристики на района, и подобно застрояване трудно би се вписало в друга територия с по-плавен икономически и демографски растеж, като някои части на Европа, например. Въпреки това изтъкнатите позитиви целят да се обърне внимание на добрите резултати от подобни комплекси, които биха могли да се приложат в съотвения за всеки друг град мащаб, икономически, демографски и исторически контекст.   
Чрез синтезиране на недостатъците от площното разпространение на градовете и противопоставените на тях предимства от застрояване с висок интензитет, се предопределя посоката на решение на назряващия проблем от площното разрастване на градовете, поради застрояване с нисък интензитет.

Литература:
1.     Ben-Zadok, E., Consistency, Concurrency and Compact Development: Three Faces of Growth Management Implementation in Florida. Urban Studies, Vol. 42, No. 12, 2167–2190, November 2005.
2.    Jaeger, Jochen A.G., Schwick C. Improving the measurement of urban sprawl: Weighted Urban Proliferation (WUP) and its application to Switzerland. https://urbact.eu/planning-and-urban-sprawl, visited on 10.02.2021
3.     https://en.wikipedia.org/wiki/Smart_growth , visited on 03.08.2021.
4.    https://www.readkong.com/page/dublin-city-development-plan-2022-2028-dublin-city-9720024, visited on 08.05.2021.
5.    https://en.wikipedia.org/wiki/Tseung_Kwan_O_New_Town, visited on 02.08.2021.
6.    Ka-hung Yu, Chi-man Hui, E., An empirical analysis of Hong Kong's planning control decisions for residential development. Habitat International 2017 Vol.63 pp.89-102, ISSN : 0197-3975.
7.    Lau, S.S.Y., Giridharan, R., Ganesan, S. Multiple and intensive land use: case studies in Hong Kong. Habitat International, 29 (3). pp. 527-546. ISSN 0197-3975.

Сподели

Тагове: градско планиране | растеж

 

Новини

03 Декември 2021, 15.00
Бизнес наживо. Изразът ще е сред ключовите на 2022г, за която се смята, че ще бъде...
02 Декември 2021, 11.13
Баумит отличи най-красивите фасади в конкурса "Фасада на годината 2020-2021". В...
30 Ноември 2021, 17.20
Министерството на културата обявява конкурс за кураторски проект по повод...
Медийни партньори
VIP медиен партньор