проф. д-р инж. Тодор БАРАКОВ, Р-л катедра „Масивни конструкции”, УАСГ

Спецификата на конструкцията на Сграда 5 в Бизнес парк София се предопредели  не само от архитектурния проект и предназначението на сградата, но и от изискванията на инвеститора за обезпечена сигурност срещу сеизмични въздействия. Изградена бе монолитна безгредова стоманобетонна конструкция с вертикален скелет, колони, стоманобетонни рамки, шайби и гладки плочи, които поемат вертикалното и хоризонталното сеизмично натоварване. Подпорното разстояние между вертикалните носещи елементи е изключително голямо – осите между колоните са 7,50 х 7,50 м, което осигурява безпроблемно инсталиране на климатична, комуникационна и др. системи под гладките плочи. От своя страна големите подпорни разстояния изискват много точно изчисляване на дебелината и армировката в плочите по двете основни групи гранични състояния – на якост и пригодност за нормална експлоатация ( провисване и пукнатини). За да отговорят на изискванията за якост, както и да се избегнат недопустимите провисвания и образуването на пукнатини с нежелателни размери, са изпълнени плочи с дебелина 25 см и с прави долна и горна армировка. Свързването им с гредите по контура на сградата, които поемат усукващите моменти поради криволинейното им очертание в план, наложи допълнителни изчисления по отношение на напрегнатото и деформирано състояние на цялата конструкция.

Фундаментната плоча е конструирана така, че да осигури поемането на вертикалните товари и натоварванията от земетръс и деформация на земната основа.
Пред инженерно-конструкторския екип, в който участват инж. Диляна Кръстева и инж. Рая Иванова, бе поставена и задачата да се осигури подходяща площ в подземното ниво, за да се увеличи броят на гаражните клетки. В следствие бе намален с две броят на колоните, стъпващи върху фундаментната плоча, като същите бяха насадени на ниво плоча над сутерен върху две мощни носещи греди, поемащи огромно вертикално натоварване, за чието изпълнение се изискваше изключително голям професионализъм. Във височина двете колони достигат до покривната плоча.

По отношение на земетръсната устойчивост на сградата са спазени всички изисквания на ЗУТ  и “Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони”, както и желанието на инвеститора за допълнително включване и на вертикалните колони и фасадните рамки в поемането на земетръсните усилия.

Известно е, че София е една от зоните с най-висока степен на сеизмичност - 9 степен по МСК. Затова сравнително голямата дължина на Сграда 5 трябваше да бъде разделена на два блока чрез температурна и сеизмична фуга. Това беше предопределено и от нормативното изискване при разлика повече от 6 м от най-ниската до най-високата кота на сградата, тя да се раздели на фуга. Така се отдели блок А – с по-голяма площ , но в по-ниската етажност от стъпаловидното очертание по височина, от блок Б, който е в по-високата част.

Земетръсните въздействия върху сградите обичайно се поемат от стоманобетонни шайби и стоманобетонни рамки, а колоните поемат само вертикалните товари. При Сграда 5 по желание на инвеститора всички вертикални елементи трябваше да бъдат включени в противоземетръсните изчисления. Което означаваше едно по-сериозно конструиране и на колоните, и увеличаване на сечението им в порядъка от 40/80 см до 40/ 20 см.
За първи път се направиха изчисления за устойчивост на земетръс на зидарията (в която се включват и фасадното окачване, и прозорците) извън равнината на зиданите стени и бяха дадени предписания за реализирането им .Друго характерно при конструирането на Сграда 5 е, че архитектите бяха заложили  окачени метални конструкции по фасадите, които също трябваше да бъдат изчислени за хоризонтален и вертикален земетръс – нещо, което се прави за първи път от проектанти в България.
Поради специфичната конструкция  и големите подпорни разстояния на Сграда 5 бе използван висок клас бетон В30 MPa.и стомана клас А-III.