Уникалността на „Капитал Форт“, обаче далеч не се изчерпва с рекордната за България височина. Потърсихме арх. Захариев, за да надникнем зад кулисите, проекта и строителството, на безспорно най-модерната сграда в България, не само като визия, но и по отношение на вложените материали и технологии.

Наричат „Капитал Форт“  - „офисният гигант“ и „офисната крепост“, Вие като създатели на тази сграда как приемате такива названия, не звучат ли те твърде грубо или пък тези определения по някакъв начин съвпадат с идеите ви, с цялостното внушение и с девиза й „Практична, но впечатляваща“?

 
Арх. Захариев:

Предполагам, че такива определения са донякъде вследствие на дългия период на криза, който определи и дълъг застой в строителството на мащабни офисни сгради, и конкретно тази голяма офисна площ вече представлява едно сериозно допълнение към офисния сектор, това е от една страна и от друга в действителност „Капитал Форт“ е първенец както по обем офисни площи, така също и като най-високата сграда в България. Това е и първата висока офисна сграда от такъв клас, или небостъргач, въпреки че лично аз не бих наблегнал именно на това определение. Това, което мога да кажа за сградата е, че при нея са използвани технологии, аналогични с тези като при проектирането и изграждането на сгради с височина до 300-метра. Другото важно нещо, което би следвало да споменем е контекстът, в който се разглежда дадена сграда. В случая с  „Капитал Форт“, ако сградата бе ситуирана в центъра на Манхатън или в Дубай, то тя би изглеждала ниска в сравнение с околните сгради, докато в момента тя изпъква и доминира в градския силует именно заради особеностите на локалния контекст.

Бихте ли ни разказали за ограниченията, с които сте се съобразявали при проектирането и впоследствие конструирането и изграждането на тази сграда предвид нейната височина?

На първо място са ограниченията, свързани с факта, че територията на България попада в сеизмична зона, което означава, че строителството на високи сгради изисква повече компетенции и ресурс, съответно и различни технологии в сравнение с аналогични сгради в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт, Париж. От друга страна, в България последните високи сгради бяха строени преди 30 – 40 години, става дума за високите хотели като „Родина“, „Кемпински“ и т.н., както и високите жилищни сгради по комплексите. През последвалите години на прехода пазарът беше различен докато се достигне до тази зрялост, както в момента, където вече може да се наблюдава съвсем логично възраждане на високото строителство, следвайки и световните тенденции.

В момента се наблюдава бум на строителството на високи сгради в световен мащаб. 2014 г. се отбелязва като годината с най-голям ръст в строителството на високи сгради – над 200 м., колкото за 5 предходни години, взети заедно. Като същевременно локациите на тези небостъргачи не са вече само традиционните такива, а реално вече ги има почти във всеки един по-голям град. Градове като Милано, Мадрид, Брюксел, Варшава, Амстердам, Хага, Виена, в които традиционно и доскоро нямаше високи сгради, в последните години  силуетите им бяха обогатени с нови високи сгради. Разбира се всички те се ситуират, изнесени извън рамките на историческите центрове на градовете, така че да не нарушават архитектурните и градоустройствени ценности. Основните предпоставки да се случва това са все по-усилващата се урбанизация, нарастването на населението в градовете и развитието на технологиите. Технологиите са вече много по-достъпни и в областта на високото строителство, което заедно с развитието на технологиите в проектирането спомага за много по-прецизен процес и създаване на високи сгради дори в много по-сеизмични райони от България - например Турция, Мексико, Чили. Така, че е съвсем логичен и очакван моментът и в София да се появят сгради над 100 м.

Споменахте за спецификите на строителство на високи сгради в сеизмични райони. Бихте ли разяснили конкретно за най-високата сграда в България как е била обезпечена и подсигурена срещу евентуален земетръс?

„Капитал Форт“ е една от най-добре защитените срещу земетръс сгради в София, тъй като процесът на проектиране съвпадна с преходния период между адаптирането на еврокодовете и старите нормативни уредби. От една страна старите български норми изобщо не разглеждаха в дълбочина спецификата с високите сгради и съответно бяха прекалено рестриктивни, спрямо еврокода, а от друга страна в еврокода се третират стандарти, незасегнати до момента в нашата нормативна уредба. Така се получи, че ние използвахме най-рестриктивните норми и положения и от двата стандарта. Освен това са взети под внимание световни примери на противоземетръсни технологии, по примера на подобни сгради, което съвсем убедително можем да твърдим допринесе за изключително високата обезпеченост и защита на сградата при земетръс.

Къде вие виждате развитието на нови центрове с високи сгради за територията на София?

Развитието на такива центрове логично следва да бъде покрай основните булеварди на града, ключови възли, както е и зоната на „Капитал Форт“, където се формира един нов градоустройствен ансамбъл, маркиращ входа на града, така да се каже „Източната порта“. Друго подобно място е района около „Централна гара“ и западните подходи, където обаче трабва да се има предвид ограничението във височина от около сто метра, поради преминаването на въздушните коридори за „Летище София“. Така че ако говорим за сгради около и над 200 м. , възможните локации са бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“ и бул. „България“, които тепърва ще се развиват.

От друга страна е важна транспортната обезпеченост на района: наличието на булеварди с голяма пропусквателна способност, достъпен масов градски транспорт – метро или трамвай, тъй като един мащабен проект може да създаде огромно натоварване с трафика. Също така са важни и топографските дадености при подбора на локацията и внушението, което ще се създаде от височината, дали тя ще бъде подчертана от околните природни дадености, така че да изпъква пред тях или обратното, или например как ще изглежда на фона на „Витоша“ планина. Един много красноречив пример за това са хотелите „Хемус“ и „Кемпински“ – първият е само 8 м по-нисък, но поради разположението си изглежда значително по-нисък от „Кемпински“, който е разположен на възвишение. В тази връзка намирането на локацията и изследването на сградата е много важен момент от предварителната работа. Високата сграда, когато се проектира винаги се предвиждат всички пластове на възприятие, от които тя ще бъде видима - от различни дистанции, както от много близо, така също и спрямо мащаба на целия град, и освен това в силуета на конкретното местоположение как тя ще кореспондира с околните сгради.

Бихте ли ни разказали малко повече за различните етапи, за вариациите, през които премина идейния проект и същинското проектиране впоследствие, както и за сътрудничеството ви с англйското проектантско бюро „Atkins“

Стартирахме концептуалният проект през 2008 – 2009 г. заедно с „Atkins design studio“ – Лондон. Това беше едно много ползотворно партньорство, тъй като те имат много богат опит в проектирането на забележителни високи сгради, като „Бурж Ал Араб“ в Дубай, а ние от друга страна имахме голям опит в проектирането на офисни сгради, адаптирани за условията на нашият пазар. Заедно с тях минахме през различни варианти на развитие на концепцията. Първоначално имаше идея да бъде една единствена кула, доста по-висока от тази, но може би тогава все още не бяхме набрали достатъчно кураж да построим толкова висока сграда, с оглед на конструкция и строителни технологии.

Впоследствие минахме през концепция с две отделни кули, докато накрая достигнахме до сегашният вид на сградата, която е с една висока кула и ниска сграда, обединени с общ подиум. По този начин дефинирахме основната концепция на сградата като цялостна визия и философия на външния образ на сградата. След този етап продължихме да работим самостоятелно, като „А и А архитекти“  ръководихме всички фази на проектирането и сме автори на интериора на сградата. Концепция ни за образа е внимателно обмислена и съобразена и с изградените вече в тази локация две други сгради – „БенчМарк бизнес център“ и „Елипс център“. Идеята ни беше „Капитал Форт“, която е най-голяма като мащаб в този ансамбъл,  да има архитектура, която да е в диалог с предшестващите проекти и да има обединяваща функция в групата, независимо от това, че отделните проекти са били замислени в различно време и с различни автори. Именно това отчитаме като едно от най-големите постижения на този проект, че той се превърна в едно завършващо звено от цялостен комплекс. 

Капитал Форт освен със своята рекордна за България височина и емблематична визия е своеобразен първенец и по отношение на технологиите, вложени в нея, предстои сертифицирането и по британския стандарт за екологични сгради по системата BREEAM. Бихте ли споделили предимствата на сградата в този контекст?

В момента процеса по сертифициране от „Triple Green Building Group“ е във финална фаза.  В самата сграда са изпълнени редица съвременни, иновационни технологии. Сградната обвивка е проектирана и изградена по такъв начин, че характеристиките и са почти двойно по-добри, спрямо нормативните изисквания към момента на проектирането. В общите части на сградата е използвано изцяло LED осветление, с възможност за прецизен контрол, и оптимизация на разходите. Климатизацията е от последно поколение VRV/VRF машини, които са доста икономични, изцяло контролируеми. Друго предимство е, че вентилацията е децентрализирана, което дава възможност за автономно управление, спрямо нуждите на ползвателите и отделните помещения, много гъвкава и мобилна функция с много високо ниво на рекуперация на въздуха - свежият въздух се адаптира спрямо предпочитаните зададени параметри, черпейки енергия от изразходвания вече въздух. От друга страна, сградата е целенасочено проектирана с оглед максимално възможно използване на естествената дневна светлина, включително и в общите части в партера. Сградата разполага със зимна градина за допълнителен комфорт и освежаващо зелено присъствие.

И няколко думи за използваните стандарти по отношение на структорното окабеляване, BMS системи, като бизнес сграда?

В сградата са внедрени най-висок клас международни стандарти при окабеляването, цялостна свързаност между отделните корпуси, BMS системи за вентилация, климатизация, осветление и т.н. За обезпечаване на максимална гъвкавост на комуникациите сме използвали система, при която предварително има заложени равномерно из етажите разпределителни консолидиращи кутии.

Може ли да се каже, че освен най-високата и най-модерната в технологично отношение сграда, „Капитал Форт“ е и най-скъпата по отношение на вложените материали, технологии, сложност на проектиране?

Не бих казал, че сградата е най-скъпата по отношение на материали и технологии. Самата роля на проектирането е важна именно и поради този факт. Архитектурните и конструктивни решения са оптимално обмислени, така че да се намери баланса между по-скъпите материали и технологии, като: по-високият клас бетон, по-сериозната армировка, и рационалното изразходване на средствата. При довършителните материали, облицовки, настилки, покрития и т.н. се възползваме от икономия на мащаба, тъй като пазарно цените се определят и от поръчаните количества и съответно в този аспект имаме редуциране на стойностите. Но категорично сградата е от най-модерните в България по отношение на комбинация от технологични, проектантски и конструктивни решения. Това, с което най много се гордеем е, че „Капитал Форт“ е сграда, която по нищо не отстъпва на подобните такива в световен мащаб и е напълно съизмерима с тях. 

Тук може би е мястото да обърнем внимание и на забележителната фасада. Бихте ли ни разказали за спецификата на фасадната система?

Арх. Захариев:

Фасадната система е специално проектирана за сградата, каквато е практиката при такъв мащаб проекти.  Спецификата на архитектурата, геометрията и формата, повишените изисквания във връзка с голямата височина, по отношение на сеизмичността няма как да бъдат напаснати към стандартните фасадни системи от каталозите на производителите. Те трябва да бъдат преработени и адаптирани към конкретната сграда и нейната архитектура. За „Капитал Форт“ беше създадена нова такава фасадна система, като тя беше една от сложните части за изпълнение поради спецификата именно на архитектурата. Системата е съвкупност, набор различни елементи, в случая това бяха над 10 типа различни фасадни системи. Повече от 2/3 от тези системи бяха специално проектирани и създадени за сградата, като за някои специфични елементи сме използвали технологии, присъщи на автомобилостроенето и самолетостроенето. Това е съвсем нормално в днешно време и с развитието на технологиите и с възможностите за параметрично триизмерно проектиране, компютърно управляеми производствени машини и т.н., което обуславя едно съвсем друго ниво на високотехнологична архитектура и строителство.

Нашият стремеж беше насочен към улавяне на общата вълна, тенденцията в дизайна, онова модерно звучене, което не е тясно профилирано от архитектурна гледна точка, а по-скоро се долавя във всеки един продукт, създаден за това време – от мобилния телефон до детайлите при най-новите автомобили. Върху така положената идейна основа се появяват изключително интересни елементи с форма на крила, различни био форми и въобще цялостно разнообразие, което значително обогатява архитектурния образ и разбира се неговия детайл. Сградата като фасада е третирана по различен начин в зависимост от ориентацията.  Фасадата откъм булеварда трябваше да „подскаже“ движението, да улови неговият ритъм, така стигнахме до тези интересни, повтарящи се елементи, които са запомнящи се акценти, и същевременно естествено преливащи в околното пространство.

От друга страна всеки един такъв елемент преминава и допълнителни тестове както например завършващ елемент с форма на крило от подиума ние тествахме не само по отношение на собствената му тежест и спрямо стандартите за сеизмичност, но и срещу подемни сили – евентуален силен вятър. Проектирането изцяло трябваше да бъде триизмерно, за да може след това да бъде произведено. Като тук говорим не само за екстериорни елементи, но и за интериорни такива, с други думи съвременната тенденция за сливане на архитектурно проектиране, интериорен дизайн, продуктов и промишлен дизайн може да се каже, че е изцяло застъпена при създаването на този обект.

За остъкляването е използван нов модел стъкло в троен стъклопакет, с много добър соларен фактор, като за път в България беше приложен на тази сграда.

Предвид местоположението и твърде оживеният трафик, какви съвременни решения сте използвали за редуциране на шума и как е решен въпросът с акустичните характеристики на сградата?

Арх. Захариев:

Фасадата е проектирана с много добри параметри и съответно материали, които гарантирано изолират оптимално шума отвън. По отношение на акустиката във вътрешността на сградата в наемните офиси се работи по индивидуални изисквания. В общите части сме подбирали специални материали, които съответно изследвахме по отношение на техните свойства и допълнително спрямо геометрията и формата, именно по отношение на акустиката, която те ще създадат. Окачените тавани са на две нива, единият е пожароустойчив и акустичен, а под него е монтиран декоративен таван. Като декоративният таван е с такъв дизайн, че да  разпръсква звуковите вълни, не да ги концентрира на едно място.

Сградата наистина е достигнала пожеланието от девиза и „Практична, но впечатляваща“, можете ли да споделите как цялостната концепция за екстериора е интерпретирана и в общите интериорни пространства?

Арх. Захариев

Разработихме интериора на общите части на сградата следвайки основните принципи залегнали в концепцията на сградата. Искахме някои от елементите от екстериора да навлизат и в интериорното пространство, следвайки философията на обтекаемост и сложност на формите. Рецепцията, зимната градина и на много други места може да се открият разработките повлияни от външните сложни геометрични форми, като тяхно своеобразно продължение във вътрешното пространство. 

Основната идея за голямото фоайе и общите части на Подиума бе да разчупим съществуващите стереотипи за стандартно входно пространство на офисна сграда, и да покажем как би трябвало да изглежда едно фоайе на една съвременна офисна сграда. Считаме че общите вътрешни пространства са плавен преход и продължение на градската среда. Те трябва да имат много въздух, светлина и естествена зеленина. Те са важно публично средище, допълващо класическата работна обстановка в офисите, в контекста на новите тенденции за гъвкавост, мобилност и свобода в работните процеси.

Новото поколение, млади, ангажирани хора, които разчупват стериотипа на офис-чиновника, естествено се нуждаят и от нова, по-динамична и отворена среда, като средство за осъществяване на комуникация, среда за обсъждане на идеи, проекти и т.н.  Оттук може да се каже, че офисната сграда все повече излиза от рамките на чисто административна постройка с категорично обособена и диференцирана офисна част и традиционни, фоайе, рецепция, кът за сядане и т.н., модерната бизнес сграда разчупва тези ограничения, в нея общите пространства се разглеждат като много важна функционална част, която носи много повече комфорт, дава много опции за прехвърляне на същинската дейност и активност, за рекреация, разговори, преговори и срещи в много по-приятна и разнообразна среда. Общите части на съвременната бизнес сграда все повече наподобяват тези на големите и луксозни хотели.

В „Капитал Форт“ създадохме различни зони в тези общи пространства, така че обитатели и посетители да имат множество опции, както за уединен разговор, така също и за неангажиращи срещи в съвсем отпускаща и същевременно динамична атмосфера. „Капитал Форт“ разполага и с конферентен център. Комплексът е наситен с функции, изцяло допълващи нуждите на едно ново, модерно поколение активно работещи хора, наред с чисто традиционните заведения за хранене, кафенета те разполагат с фитнес и редица други необходими удобства и услуги, така че да съчетават много рационално задачите си, да използват времето си оптимално.

Искахме да постигнем наистина различно и впечатляващо интериорно пространство, включихме интересни акценти от нови материали, които се използват за пръв път в България по такъв начин – метал и стомана като продължение и връзка с екстериора. Местоположението на сградата на един много оживен булевард, където скоростта диктува една съвсем различна динамика, а от друга страна животът ни става все по-динамичен и мобилен. Цялото това усещане ние се постарахме да вплетем в архитектурния облик, чрез тези сложни, оптекаеми форми и детайли, които до голяма степен оформиха акцентния щрих в цялостната концепция. Оттам може да се каже, че следва естествената доминираща роля на метала, в най различни проявления - от елементи до детайли и крайни финишни повърхности. Използвахме триизмерно моделирани метални пана в няколко разновидности, за окачени тавани и облицовки по стените. Едно наистина много сполучливо и същевременно модерно звучене в интериора постигнахме с добавяне на още един материал, с който да „стоплим“ хладното присъствие на метала - дърво, естествен български дъб. Като трети акцент във вътрешното общо пространство, заложихме на много зеленина.

За цялостното единно възприятие на бизнес сградата определено роля изиграват и елементи, които в повечето случаи биват довнасяни накрая, като пейки, кошчета за боклук, преградните колчета на паркинга, стълбовете за улично осветление и т.н. В конкретния случай всички те са част от цялостния проект, произведени са единствено за конкретното място, което до голяма степен придава неповторимост и завършеност,  запазена марка на целия обект и разбира се предизвиква заслужен респект. В България все още са единици такива обекти с цялостно проектиране до последният детайл.

При създаването на концепцията ние много държахме именно на този вариант, в който комплексът да се състои от една висока и една ниска сграда, като по този начин инкорпорирахме две различни философии за изграждането на офисното пространство. Докато високото тяло е от класически тип висока сграда с ядро в средата и офиси по периферията, ниската е точно обратният тип с ядра по периферията и свободна централна зона, в която могат да бъдат разполагани големи отворени офиси на цял един етаж. Това решение осигури много голяма гъвкавост и опции за различните видове компании, да изберат най-удобното пространство за тях, спрямо изискванията си. Това се оказа много удачно решение и сградата само за около 6 месеца на пазара е с над 50% наети площи. 

За да завършим темата много бих искала да излезем малко от рамките на конткретния прекрасен проект, с който тепърва столицата ни ще се гордее, и да дискутираме накратко друга една свързана тема - узря ли според вас българският инвеститор за качествения проект и архитектура?

Арх. Захариев:

Мисля, че да, защото бяхме свидетели на едни години, т.нар. бум преди кризата, когато много често количеството беше по-важно от качеството. Последва един дълъг период на „отрезвяване“, за да се стигне до днес, когато повечето инвеститори залагат съвсем различен и дългосрочен хоризонт за тяхната инвестиция. Оттук качеството излиза на преден план и не се пести от качествен проект. Защото един качествен проект на първо място подсигурява едно устойчиво развитие на обекта, т.е. сградата предстои да бъде актуална не само към момента на отварянето и, но и за един доста по-дълъг период от тези на 5 – 10 години – периода на моралното остаряване на повечето проекти в България.

Отделно от това вложените интелигентни решения довеждат до спестяване дори и в съвсем началната фаза на вложените разходи. Друг един много важен и похвален момент, който се наблюдава в тази връзка е участието на архитекта не само в създаването на проектната документация, а в целия инвестиционен процес, от самото начало на формиране на концепцията, през строителството и дори след завършването на сградата – по време на експлоатацията. За пример бих дал и нашият проект  „Капитал Форт“, с който се занимаваме вече от 7 години.

Със сигурност един такъв проект, с който сте живели толкова години и мисълта Ви е била предимно в него до цялостната реализация, Ви е много близък. Бихте ли споделили някои моменти, смешни или забавни, трудни, но с успешен край, такива, които завинаги ще останат в съзнанието Ви?

Арх. Захариев:

Да, определено има такива запомнящи се моменти. Например монтирането на извитите гранитни стъпала за стълбището към зимната градина, което представлява две крила извити и огледални едно на друго. Стъпалата бяха поръчани като готови изделия от Китай, но при монтажа се установи, че производителите не са забелязали, че става въпрос за огледално стълбище и съответно стъпалата бяха абсолютно еднакви което създаде проблем с лентите против подхлъзване, разположени от обратната страна. По-забавното е, че преди това имахме аналогичен проблем и с металната конструкция на също стълбище – бяха я произвели огледално и се наложи да се направи наново. Имахме още няколко такива случаи, в които поради сложните форми, производителите сглобяваха огледални елемент и се налагаше след това да се преработват изцяло.

Друг „забавен“ момент беше казусът по пренасянето на 100-годишно маслиново дръвче, което заедно с пръстта и кашпата надхвърляше тон и половина. Беше нужна около седмица да се намери решение за монтиране на тази маслина в зимната градина.

Интервюто взе Весела Маркова, Онлайн сп.The-Вuilding
За повече информация виж Технически паспорт на "Капитал Форт"