инж.Петър Камбуров, Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект”
Високите сгради и по-специално високите офисни сгради постепенно навлизат в София и големите ни градове, но техният истински бум предстои в идващите години.
Този тип сгради или небостъргачите, както обикновено ги наричаме, съществуват повече от 100 години, като тяхното „рождение” е в САЩ в края на 19-и век. Основен тласък на масовото строителство на небостъргачи дава изобретената от Илайша Грейвс Отис система за безопасно спиране на асансьорите.
Кои са високи офис сгради?
От гледна точка на пожарна безопасност нашата нормативната уредба определя като високи всички сгради, които са с височина над 10 етажа или над 30 м от кота терен до кота корниз.
Защо високите офис сгради изискват различен начин на проектиране от традиционно познатия ни и защо е необходимо т.нар. интегрирано проектиране?
Защото високите сгради са сложен многофункционален комплекс и проектирането и изграждането на всяка от тях е резултат от колективни и хармонизирани усилия на инвеститори, архитекти, строителни, машинни и електроинженери, геолози, геодезисти, икономисти и редица други специализирани консултанти в продължение на цялостния инвестиционен процес – от идеята до въвеждането в експлоатация.
Без прилагането на подобен комплексен подход със сигурност ще се появят рискове от сериозни концептуални грешки в проектирането и строителството, чийто негативни последствия ще се усещат много дълго - в продължение на целия експлоатационен живот на сградата. Това се отнася с особено сила за нашите конкретни условия, където обективно липсва проектантски, строителен и експлоатационен опит за подобен вид сгради. С други думи, „устойчивото” проектиране е първата решаваща стъпка към успешното осъществяване на трудната цел.
Задължително условие е да се премине през етапа на предпроектното проучване, което да даде подробна технико-икономическа оценка на различни решения на първичното задание на инвеститора. Тези оценки трябва да включват както вариантните архитектурни решения на сградата и необходимите инвестиции за изграждането й, така и нейните експлоатационни разходи в динамичен план – за целия експлоатационен живот включително и цената на разрушаването, разходи по възстановяването на терена в първоначалния му вид и също използването на материали безопасни за хората и околната среда.
Защо високите офис сгради трябва да са енергийно ефективни?
Защото те са огромен консуматор на енергия за отопление, охлаждане, осветление, вентилация, топла вода, за офис оборудване и т.н. Много често тези сгради имат и по-сложни смесени функции - освен офисите и подземни/надземни гаражи включват и ресторанти, кафенета, магазини, многофункционални зали, фитнес центрове, плувни басейни и др. Всичко това води до още по-големи нужди от енергия.
Насищането на градовете с подобен род сгради неминуемо ще предизвика и значителна промяна на обслужващата инфраструктура и мрежи – улици и подходи, паркинги, трафопостове, озеленяване, газо- и топлопреносни мрежи, водопроводи и канални мрежи и т.н., за което е необходимо внимателно да се анализират финансовите последствия и капацитетни възможности на градските територии във връзка с предстоящото издаването на разрешения за строеж на високи офисни и други подобни сгради.
Какво е сегашното ниво на нормите за топлозащита на сградите в нашата страна в сравнение със страните в Европейския съюз?
За сравнение в таблица 1 са показани енергийните характеристики на сградната обвивка или коефициентите определящи нивото на нормативните топлинни загуби през външните ограждения на една сграда.
От сравнението се вижда, че сега действащите български норми за топлинна защита на външните ограждения на сградите допускат до около 4 пъти по-високи загуби на топлина в сравнение с тенденциите в ЕС за нискоенергийни /пасивни сгради. От друга гледна точка – таблица 2 показва, че по отношение на средни дебелини на топлинната изолация* картината не е по-различна.
* Приет е коефициент за топлопроводност на изолационния материал = 0,035 W/m2K
Сравнението показва, че настоящите стандартни дебелини на топлинната изолация са около 2,5 - 5 пъти по-тънки отколкото препоръчваните от ЕС за нискоенергийна/пасивна сграда.
Колко по-скъпа би била една висока енергийноефективна офис сграда?
Опитът в някои страни в Европейския съюз ( Швейцария, Германия, Дания) в строителството на нискоенергийни/пасивни сгради показва, че допълнителните разходи за такъв тип сгради са само 5 до 10% по-високи ( справка - напр. швейцарски стандарт за енергийна ефективност Minergy).
Задачата за ефективна топлозащита на високите офисни сгради изглежда още по-трудна от факта, че сегашните нови сгради имат много голяма степен на остъкление на фасадите, не е рядко да се проектират изцяло остъклени фасади, което на практика предявява многа високи изисквания към енергийните качества на остъкленията, за да се удовлетворят нормите за енергийна ефективност. Поради горните причини следва да се има предвид, че този тип сгради са със сравнително малка термостабилност, т.е.много динамично могат да се променят нуждите на обитателите от топлина или студ, а понякога и едновременно. Ето защо сградната конструкция и инсталациите в нея трябва да могат в пълна степен да отговорят на тази динамика на енергопотреблението.
Следва да се знае, че още в ранния процес на разполагане на сградата на терена, обемно-планировъчното и решение и ориентацията й могат да постигнат икономии на енергия от 10-15% в продължение на целия живот на сградата. Това означава, че ролята най-вече на архитекта и инвеститора съвместно с целия екип от експерти са в състояние да постигнат висока енергийна ефективност в самото начало на проектантския процес и да спестят огромни разходи на енергия при бъдещата експлоатация.
Ключови моменти за успешното развитие на проекта за една висока сграда са адекватното решаване на следните типични проблеми:
• подземните паркинги;
• «коминният» ефект;
• изборът на типа инженерните системи за конкретната сграда;
• необходимостта от машинни помещения на всеки етаж и необходим ли технически етаж или етажи;
• изборът на гориво и енергия, разположението на отоплителната централа и хладилния център;
• зонирането на инсталациите в обособените отделни части на сградата;
• начините за измерване на разходите за горива, енергия и вода;
• водоснабдителната система за топла и студена вода;
• канализационните мрежи;
• вертикалният транспорт и връзки в сградата;
• животоопазващите системи и системите за сигурност;
• автоматизираните системи за интегрирано наблюдение и управление на сградните инсталации.
| Сподели |
