Рилски Манастир © Дияна Кинова

Известно е, че България е на трето място в Европа по брой на културно-исторически паметници. На сравнително малката територия на страната под егидата на ЮНЕСКО са регистрирани и седем паметника със световно значение:
Казанлъшката гробница, гробницата край Свещари, Мадарският конник, Боянската църква, скалните църкви край Иваново, Рилският манастир и Несебър.

Перперикон © Дияна Кинова

Разполагаме с още много обекти с изключителна историческа и художествена стойност: тракийски гробници (Голямата Косматка, гробниците край Старосел, край с. Александрово и мн.др.); мегалити и скални комплекси в Странджа, Сакар и Родопите (Перперикон, Татул и др.); антични и средновековни крепости и селища, в т.ч. старите български столици Плиска, Преслав и В. Търново; антични, средновековни и възрожденски църкви и манастири; неповторими възрожденски селища – Копривщица, Жеравна, Ковачевица и мн. др.

Трявна © Дияна Кинова

И въпреки това безценно богатство по брой на туристите страната ни заема незавидното 54-то място в света. При това от около 1,5 млн. брой туристи на година най-значителният дял се пада на туристите в морските и планинските курорти; културно-историческият туризъм е отчайващо ограничен, и то предимно като съпътстваща програма на курортния туризъм. Годишният брой на туристите, посетили обекти със световно значение, е от неколкостотин до няколко хиляди.

Копривщица © Дияна Кинова

Какви са причините за това фрапиращо несъответствие между културно-историческото ни богатство и неговото обществено експониране? Неправилна политика в областта на културно-историческото наследство или проблеми в качеството и значимостта на паметниците, които притежаваме? Базова е втората част на въпроса – ако ние сме на ясно с какво разполагаме и какво ни липсва, ще можем да създадем концепция и целенасочено управление в сферата на културно-историческия туризъм.

Велико Търново © Дияна Кинова

Преди всичко културно-историческият туризъм трябва да се разбира и развива като форма на реализация на национална самобитност, а след това като стопанско-икономическа дейност. Ние можем да имаме високо национално самочувствие и да се гордеем със своята история и култура, но само когато историческото ни минало и неговите паметници са познати и оценени от другите, националната ни индентичност ще получи значимост като културен и социален факт в глобализиращото се общество.

Трапезица © Дияна Кинова

Темата за културно-историческия туризъм у нас е с призната актуалност повече от 20 години и е многостранно експлоатирана. Нейната интердисциплинарност ангажира различни специалисти-историци, културолози, архитекти, социолози и др., но в изобилието от научни изследвания, дисертации и разработки липсват ясно очертани проблеми и перспектива. Въпрос на отговорност, а не проява на национален нихилизъм е развитието на културно-историческия туризъм да се подчини на разбирането, че нямаме исторически паметници с мощна притегателна сила, каквито са пирамидите и храмовете в Египет, Акропола с Партенона в Гърция, Айфеловата кула и Лувърът във Франция, Великата китайска стена, Рим и т.н. Нямаме изявени туристически центрове – само Пловдив, В. Търново и Рилският манастир могат в значима степен да удовлетворят комплексните изисквания за такива. Столицата ни, град без архитектурна специфика независимо от редица ценни паметници, не провокира исторически интерес. Липсата на жизнена национална политика в културно-историческото наследство и туризъм е най-устойчивият компонент в политиката ни за устойчиво развитие и докато абсурдът не се преодолее, историческите обекти ще пустеят.

Гробница Свещари © Дияна Кинова

Как може да се катализира интересът към хилядите паметници у нас? Не можем да променим статуса им – това са преди всичко единични, разпръснати в различни селища и региони обекти, с различни характеристики и качества, от различни епохи и в различен туристически формат, с различен баланс в интересите и оценките на специалисти и масовите посетители. В дисперсната мрежа от паметници и туристически маршрути трябва да се формират и създадат центрове и трасета, генериращи туристически поток и активност.

Крепост ОВЕЧ © Дияна Кинова

Туризмът е форма на масово познание, което се инспирира от срещата с другото, с различното. Туристическите обекти априори са уникални и точно уникалността ги прави различно значими. И нещо много важно – уникалността не е качество, подвластно на историческия процес; тя не се влияе от времето и неговите исторически трансформации. Уникалният обект се създава уникален и ако има тези качества, остава уникален. Египетските пирамиди са били уникални по време на създаването им – уникални са и сега. Такива паметници хората наричат „чудеса на света”. Това са обекти туристически атракции – предизвикващи непрекъснат, огромен и заслужен интерес. Шедьоврите не изчерпват цялото съдържание на човешката дейност, но очертават развитието на цивилизацията чрез постигнатото в тях ново качествено ниво.

Саграда Фамилия, Барселона © Дияна Кинова

Историята е била благосклонна към някои народи и страни – оставила им е уникални паметници, но в никакъв случай не е ощетила другите – те имат примера, опита и възможността да създадат своите уникати в една никога несвършваща история. И това е успешната формула, която днес съчетава блестящи резултати, творчески замах, историческо развитие и туристически бизнес. Музеят “Гугенхайм” в Билбао на Франк Гери превърна провинциалния испански град в световна туристическа дестинация с просперираща икономика, посещаван годишно от близо 2 млн туристи. В Барселона, град сравнително беден на исторически паметници, огромният туристически поток се генерира от уникалните архитектурни обекти на Гауди, Мис ван дер Рое, Фостър, Жан Нувел и др. Творбите на Калатрава станаха туристически хит във Валенсия, Севиля и др. Създаването на уникални и туристическо-атрактивни обекти (хотели, небостъргачи, изкуствени острови, мостове и др.) в много страни има не само икономически мотиви и цели. Това е израз на духовен подем, културно развитие и национално самосъзнание.

Каза Мила, Барселона © Дияна Кинова

Възможно ли е всичко това да се случи и у нас? Убеден съм, че е необходимо. Чрез изграждането на няколко силно привлекателни архитектурно-туристически обекти в страната и столицата, могат да се активират големи и постоянни туристически потоци и чрез тях рязко да се увеличи туристическата интензивност до всички други обекти.
 

Един такъв център може да е музейно-туристическият комплекс „Севтополис”, разположен в средата на страната ни, интегриращ богато и разнообразно историческо наследство в района. За превръщането на София в туристически град освен рашаването на тежките градоустройствени проблеми и осъвременяването на инфраструктурата трябва да се изградят няколко уникални обекта – нов правителствен център, спортни зали и др. И задължително – нов, разположен в центъра национален музей, една суперавангардна зала, обединяваща сбирките на Националния исторически музей и Националния археологически музей – така ще притежаваме културна институция, по богатство на експозицията си влизаща в световната десетка, пред която, надявам се, да има опашки от посетители.
 

Разбира се, всичко това може да стане само върху основата на държавна стратегия и прецизна работна програма. Тя трябва да локализира създаването и на други туристически атракциони във или около големите и със средищно значение градове – Пловдив, Варна, Шумен, В.Търново, Кърджали и др., които, като силни притегателни и обединителни центрове, ще превърнат множеството от значими паметници около тях в пълноценни туристически комплекси.