С арх. Йончев разговаряме за подхода му към работата, за максимализма му по отношение на минимализма, за най-големите предизвикателства.
 

- Кой е първият въпрос, който задавате на бъдещите си клиенти?
- Първият въпрос, който им задавам, е дали търсят архитект или чертожник. Разликата се състои в това, че единият изпълнява и подготвя документацията за предварително решена сграда, а другият участва в процеса по създаването на съответната сграда. Като архитект аз нося отговорност за качеството на пространството, което чертая, и не бих поставил подписа си на чужди решения. За мен е изключително важно клиентът да ни предостави т.нар. "картбланш", т.е. да ни даде пълна свобода в създаването на архитектурата. От наша страна ние се съобразяваме  с всички негови практически изисквания.

  Villa Bianca, Созопол. © Асен Емилов. 
 

- Стилът ви на работа се отличава с много симетрия, ритмичност, изчистени линии, минимализъм. Как стигнахте до тази концепция?
- Концепцията за минимализма е част от моя път като архитект още от следването ми във Франция, а впоследствие и от работата ми в Италия. Още в първи курс бях впечатлен от дълбочината на философията, която стои зад минималистичната архитектура. Известно време работих като помощник в библиотеката на университета, където прекарвах часове в четене на трудовете на имена като Петер Зумтор, Тадао Андо, Валерио Олджиати, Ле Корбюзие, Луис Кан, Алваро Сиза, Оскар Нимайер и много други. От личен опит усетих способността на минималистичната архитектура да играе роля на антидот на съвременния консумеризъм и забързан начин на живот. В студентските ми години имах възможността да посетя проекти на Андо, Зумтор, Олджиати. Тази архитектура е трудна за разбиране от снимка, защото тя може да бъде усетена само на живо. Тогава човек може да почувства нейната нематериална сила, неуловима за един обектив. За мен минимализмът не е естетическо предпочитание, а философско убеждение.

    
Villa Bianca, Созопол. © Асен Емилов. 
 

- Извън професията какъв е личният ви антидот на консумеризма, за какъвто посочвате минимализма като философия на студиото си?
- В личен план съм притежател на много малко на брой предмети. За мен качеството е пред количеството. Старая се да не правя импулсивни избори, да обмислям всяка покупка преди да действам и да знам защо точно купувам това нещо, а не нещо друго. Това ми помага и да не изпадам в съмнения постфактум от рода на "Дали другото не беше по-добре?" или "Трябваше ли да купувам това сега?". Старая се да бъда подреден и обоснован във всичко, което имам и предприемам. Изключение правя само за архитектурните книги, там съм абсолютен максималист.

 
- С какво белият цвят е по-добър от останалите?
- Преди години в България бялото беше доста труден цвят за предлагане. Хората масово смятаха, че е трудно за поддръжка, че е безлично или стерилно. Разбирам тази асоциация, защото пространствата в лабораториите и болниците са бели. Но също така са бели и самолетите, яхтите и космическите ракети. Хората просто правят асоциация с това, което познават по-добре. Факт е, че бялото е фонът, на който се открояват всички останали цветове. Неслучайно то се използва в такива проекти. Бялото свързваме с чистотата, с технологията, с бъдещето. За мен то е олицетворение на стремежа на човека към съвършенство. Затова отвъд "стерилността" аз виждам елегантност, устрем и вечност.

 Villa Bianca, Созопол. © Асен Емилов. 

- Често в проектите си оставяте бетона видим и в главна роля. Защо?
- Ако разгледаме всички големи имена в архитектурата, независимо от епохата, в която живеят, или от философията и формата на проектите им, ще видим, че те имат едно общо нещо, което ги свързва. Това е истинността на материалите и липсата на допълнително разкрасяване.  Всеки материал се използва целенасочено, не се търси да се направи една конструкция, която после да се облече в друга обвивка - това би било сградостроителство, а не архитектура. Пирамидите в Египет, Айфеловата кула, операта в Сидни, както и проектите на съвременни архитекти, като Тадао Андо, Заха Хадид, Норман Фостър и много други, са пример, че конструктивният материал е не просто скелет на една сграда, а основен дефиниращ елемент за нейната архитектура. Ето защо обичам да оставям бетона видим.
 

 © Simple Architecture

- Експлоатирането на осветлението може както да обогати един интериорен проект, така и да разруши цялата идея? Вие от какво се водите при избора и разполагането му?
- Вярвам, че интериорът е продължение на екстериора и неразделна част от архитектурата. Затова и подходът ми към интериорния дизайн е по-скоро на архитект, а не на декоратор. Това означава, че разполагането както на осветлението, така и на всяка мебел, се води не от визуални или естетически интуиции, а от добре обмислена цялостна композиция. За всеки проект се опитваме да създадем уникално ДНК, което да се открива навсякъде в него и да гарантира неговата идентичност.

   
CR Academy. © Studio Blenda
 

- Кой е най-сложният архитектурен казус, с който сте се сблъсквали досега в работата си, и как го решихте?
- Всеки проект има своите специфични казуси и не бих могъл да оценя кой е най-сложният. Но в последния ни проект имахме казус, който много добре илюстрира нашия начин на работа. Става дума за една еднофамилна къща, в която нищо не е обикновено. Къщата е с над 2000 кв.м. площ и има над 50 пространства и функционалности, което е повече от някои обществени сгради.

© Simple Architecture

Предизвикателството беше да намерим начин всички тези пространства, всяко със своите изисквания за размери, обем, ориентация и търсена атмосфера, да намерят обща ДНК. Към тази трудност се добавя и голямата денивелация на имота. Рискът в тази ситуация е да се получи един изключително фрагментиран и хаотичен проект, което е абсолютно недопустимо в нашето студио. Затова след множество анализи и обемно-устройствени проучвания успяхме да композираме къщата, използвайки само три обема с едни и същи пропорции, но с различна дължина. Тези три обема се разположиха във висока, средна и ниска част на имота и съответно на юг, на изток и на запад. Ето как, макар и с една форма, успяхме да постигнем пространства с най-разнообразни гледки и ориентация, без да губим от идентичността и семплотата на архитектурата.
 

 © Simple Architecture

- Кое е най-интересното ви интериорно предизвикателство и защо? С какви прийоми го преодоляхте?
- Тук отново, както при архитектурата, всеки проект има своята вълнуваща история и предизвикателства. Едно от тях беше при проектирането на интериора на еднофамилна къща в Созопол. Когато създадохме концепцията за изцяло бял интериор не ни се струваше трудна за реализация. Повечето брандове винаги предлагат продуктите си и в бял цвят. "Всеки може да направи такъв интериор" би си казал някой. Истината е, че да се изпълни проект само в един цвят е изключително комплексно.
 

   
Villa Bianca, Созопол. © Асен Емилов. 

Едва когато човек започне да наслагва мостри на материали и на текстили на отделните производители, осъзнава, че бялото на един бранд не е бялото на друг. Начинът да се справим със ситуацията беше свързан само с много упоритост, с много търсене и с интензивна комуникация с различните фабрики и доставчици. Накратко казано - когато срещнем трудност, не се опитваме да я заобиколим, а се целим право в нея и в решаването й. В крайна сметка вярвам, че усилията си заслужаваха.
 

Villa Bianca, Созопол. © Асен Емилов. 

- Ако трябва да проектирате визията на една европейска столица, какви ще са водещите елементи за отправна точка?
- Градоустройството е една изключително комплексна специалност, тъй като при нея има преплитане на много участници с най-различни професии, мирогледи и цели. Вярвам, че ако се занимавах с тази дейност, щях да съм още по-педантичен в стремежа си да опростявам, защото там нещата бързо могат да станат много сложни. Европейските столици са изключително пренаситени и освен ако не се действа с принципа, предложен от Ле Корбюзие за "tabula rasa", трябва да се подхожда много внимателно и индивидуално за всеки отделен град. Желанието ми във всички случаи е за по-добре организирани пространства и за по-дългосрочно планиране на градовете.

   
Hotel Hallo Plovdiv. © Simple Architecture

Стилът на арх. Йончев и ръководеното от него студио е лесно разпознаваем във всеки проект, без значение дали става дума за сграда или интериор с частно или обществено приложение. И това е така, защото философията, която екипът изповядва и прилага в работата си, е плод на единомислие, на усет към модерното и на стремеж към създаване на непреходни обекти.