Обект: Консервация, реставрация и адаптация на Ибрахим паша джамия
Локация: град Разград
Проектантски екип:
Архитектура и Интериор и обзавеждане: арх. Дарина Димитрова, “ДВЕ архитекти“ ЕООД, арх. Елена Григорова
Конструкции: инж. Иван Хоров, КТК: инж. Георги Колчаков www.betaconst.com
Технология за КРР: проф. д-р Валентин Тодоров
Програма за реставрация на художествени ценности: Владимир Цветков
ЕЛЕКТРО и Фасадно осветление: инж. Румен Радулов
ОВК: инж. Нели Димитрова
ВиК: инж. Петър Дойчинов, инж. Ани Бачева
Геодезия: инж. Златан Златанов, инж. Милуш Благоев
Паркоустройство и благоустройство: ланд. арх. Галя Стоянова
ПБ: инж. Костадин Ванков
Възложител: Областна администрация на област с административен център град Разград
Инвеститорски контрол: арх. Хюсеин Хюсеинов
Изпълнител: „СТРОЙКОМЕРС-ТТ“ ЕООД - град Търговище
Автор на видео и фотографии: арх. Биляна Гецова-Минкова

Видео: арх. Биляна Гецова-Минкова

През май 2025 г. град Разград отбеляза едно от най-значимите си културни събития в новата история – официалното въвеждане в експлоатация на реставрираната Ибрахим паша джамия. Проектът, съчетаващ сложна консервация, реставрация и адаптация, успя да трансформира една затворена и рушаща се сграда в жив културен център, интегриран в сърцето на съвременния град.

Ибрахим паша джамия в Разград е изключителна недвижима културна ценност с национално значение, разположена на централния площад „Момина чешма“. 


Снимка: арх. Дарина Димитрова

Исторически контекст и архитектурна стойност
Сградата представлява монументален кубичен обем, увенчан с внушителен купол върху нисък осмоъгълен барабан. Изградена от прецизно оформени каменни квадри през 1616–1617 г., (1025 г. по Хиджра), джамията „Макбул Ибрахим паша“ е единственият оцелял елемент от някогашен мащабен османски обществен комплекс. Конструктивната стабилност е подсилена от четири ъглови кули, функциониращи като контрафорси над пандантивите. Фасадите са изградени от прецизно оформени каменни квадри, а минарето се отличава с деликатна каменна пластика и специфично оформен балкон (шерефе).


Снимка: арх. Дарина Димитрова

Вътрешното пространството включва молитвена зала и автентичен дървен балкон, достъпен чрез две самостоятелни стълби. Художествената стойност на храма се допълва от майсторска каменна пластика по минарето и богата стенописна украса в купола. Интериорните детайли по минбера и вратите впечатляват със сложна дърворезба и полихромни орнаменти. Под съвременното ниво на джамията са експонирани археологически структури от късносредновековна сграда, също със статут на национална ценност. След десетилетия изолация, днес сградата се преражда като се адаптира в активен център на културния живот в Разград.


Снимка: арх. Дарина Димитрова

Интериорът се осветява от 57 прозореца, а в зидарията са интегрирани специфични ниши за птици, натоварени с дълбока духовна символика. Тези ниши отразяват вярванията за божествената природа на птиците и символиката на душата – детайл, който проектът съхрани като част от автентичното излъчване на паметника.


Снимка: арх. Дарина Димитрова

Предизвикателствата преди реставрацията
Преди началото на съвременната реставрация, Ибрахим паша джамия се намираше в тежко физическо състояние поради десетилетия на прекъснати консервационни цикли. Системните дейности, започнали през 60-те години на XX век, са преустановени през 90-те, оставяйки обекта без завършена проектна документация. Външната среда допълнително изолира паметника, тъй като след градското обновяване през 2014 г. сградата остана с над метър под нивото на площада. Северозападната фасада бе най-сериозно засегната от ерозия и конструктивни деформации след премахването на нейното преддверие. По всички фасадни плоскости се наблюдаваха дълбоки пукнатини, абразия и липсващи елементи от каменния градеж на минарето. В интериора дървените структури на балкона, стълбите и минбера бяха в аварийно състояние или напълно разрушени.


Снимка: арх. Дарина Димитрова

Оригиналната подова настилка бе почти изцяло заменена от временен бетон, покриващ отворени археологически изкопи. Повечето художествени стенописи бяха необратимо повредени от преките атмосферни влияния, като сравнително съхранен бе единствено куполът. В обекта изцяло липсваше връзка с градските инженерни мрежи и нямаше изградени инсталации за ОВК, електричество или мълниезащита. Тази критична ситуация наложи предприемането на спешни комплексни мерки за спасяването на архитектурния шедьовър.

Интериорът преди и след реставрацията. Снимка преди реставрацията: арх. Дарина Димитрова   Снимка след реставрацията: арх. Биляна Гецова-Минкова


Консервация и адаптация: Новата функция
Основната философия на проекта бе не просто физическото спасяване на сградата, а осигураване на широка обществена достъпност, превръщайки историческия паметник в нов център за културен туризъм. 

1. Интериор и археология: Чрез интелигентна адаптация основното пространство е трансформирано в мултифункционална зала с капацитет до 50 души. В пода са експонирани археологическите структури на по-ранна джамия, разкрити при разкопките, което добавя нов исторически пласт за посетителите.

Интериорът е проектиран с висока степен на гъвкавост: пространството срещу входа изпълнява ролята на сцена, а сгъваемите столове позволяват бързо освобождаване на залата. Допълнителни експозиционни площи с подвижни щендери са обособени под страничните балкони и на второто ниво, осигурявайки среда за изложби и презентации.




Снимки: арх. Биляна Гецова-Минкова

2.    Възстановяване на преддверието: Ключов елемент в проекта е възстановяването на оригиналното четириколонно преддверие, базирано на задълбочени архивни проучвания и прецизно 3D лазерно сканиране. Технологичният модел на съществуващата сграда позволи новите арки да следват с абсолютна точност историческите отпечатъци по северозападната фасада. Планировката на преддверието стъпва директно върху автентичните каменни основи, открити под насипите от предходни градски ремонти, с което се постига максимална историческа достоверност на обемно-пространствената композиция. Новата структура не само възстановява оригиналния силует на сградата, но и служи като преходна зона за културните функции.

Куполът преди и след реставрацията. Снимки: арх. Дарина Димитрова и арх. Биляна Гецова-Минкова

Минберът след реставрацията.  Снимка: арх. Биляна Гецова-Минкова

3.    Художествена реставрация: Особено внимание бе отделено на стенописите в купола и пандантивите, както и на полихромната украса по дървените елементи. Реставраторите успяха да върнат блясъка на декорацията, съхранявайки всеки автентичен детайл.






Снимки: арх. Биляна Гецова-Минкова

Градска интеграция и прилежаща среда
Проектът успешно решава дългогодишния проблем с визуалната и физическа изолация на сградата спрямо централния площад:

Преодоляване на денивелацията: Чрез прецизно моделиране на терена съществуващата разлика в нивата от 1.30 м е редуцирана до 0.75 м. Старите преградни стени са заменени с нови, дискретни подпорни структури.

Подобрена комуникация: Нови стълбища от югоизток и югозапад осигуряват директна връзка с пешеходната зона, като същевременно разширяват площадното пространство около обекта с над 2 метра, за да го открият към главните пътникопотоци.

Снимка: арх. Биляна Гецова-Минкова

•   Естетизация и функционалност: В близост до фасадата е интегриран воден елемент (чешма), а новата висока и ниска растителност е подбрана така, че да рамкира, а не да закрива архитектурния силует.

•   Инженерна защита: Изградена е съвременна система от отводнителни решетки за ефективно управление на повърхностните води около сградата.

•   Инсталации: Сградата вече разполага със съвременни ОВК системи, електроинсталации, мултимедия и художествено фасадно осветление, което я превръща в акцент на нощния градски силует.




Снимки: арх. Биляна Гецова-Минкова

Технически данни и изпълнение:
•    Конструкция: Укрепване на купола и подобряване на сеизмичната устойчивост чрез неинвазивни методи.
•    Възстановяване на конструктивния стабилитет и повишаване на сеизмичната устойчивост на сградата.
За появилите се пукнатини по фасадните зидове е допринесло в немалка степен прекъсването на дървените обтегачи, преминаващи надлъжно на стените през отворите за прозорци. Практиките и тенденциите за повишаване на сигурността и капацитета на този вид конструкции, без да се засяга архитектурната, културната и художествена стойност на сградата, е да се поставят стоманени обтегачи. В случая по всяка от трите фасади - североизточна, югоизточна и югозападна, са поставени по три двойки стоманени обтегачи. Обтегачите са разположени на местата на съществувалите дървени такива и преминават по цялата дължина на три от фасадите. При фасадите на сградата обтегачите завършват със стоманени анкерни планки-котви.
•    Материали: Използване на естествен камък, тухли, дърво и керамични плочи, съответстващи на оригиналните.
•    Експозиция: Мобилни системи за изложби в интериора и съвременно информационно обслужване.

   

Снимки: арх. Биляна Гецова-Минкова

Заключение
Реставрацията на Ибрахим паша джамия е пример за устойчив подход към архитектурното наследство. Проектът не само съхранява една недвижима културна ценност от национално значение, но и превръща „мълчаливия“ паметник в активно пространство за диалог, история и изкуство. Днес джамията отново е жизнен елемент от историческото ядро на Разград, доказвайки, че архитектурата може успешно да побеждава времето.

Източник: www.archinova.bg

Проектът Консервация, реставрация и адаптация на Ибрахим Паша джамия в гр. Разград бе отличен с Награда в ARCHINOVA ARCHITECTURE AWARDS 2025 в направление: Архитектура, категория:  "Реализации - Реставрация, консервация, реконструкция на стари сгради и сгради паметници на културата".
 

Източник: Снимка: арх. Биляна Гецова-Минкова

+8