Преди десет дни поставихме въпроса дали България най-сетне ще разполага с работещ инструмент за енергийно обновяване на еднофамилните сгради. Днес отговорът започва да се избистря, но не по начина, по който се надявахме.

На 22 април бе обявена процедурата за избор на управител на Националния фонд за декарбонизация (НФД). Основната дилема е дали това е път към реални инвестиции, или просто създаване на сложна административна фасада, която ще генерира нови забавяния.

Институционални основи „на пясък“
Най-сериозният проблем не е в името на бъдещия победител, а в легитимността на самата процедура. Оперативните правила на фонда са одобрени от Управителния съвет на 20 април 2026 г., но все още не са преминали през Общото събрание на донорите (планирано за 12 май).

Съгласно чл. 84 от Закона за енергийната ефективност, именно това събрание е органът, който приема правилата. Провеждането на конкурс върху не напълно одобрена база създава правен риск от възражения и ново отлагане на старта – лукс, който секторът няма след години чакане.

Неясна структура срещу „таван“ на разходите
Конкурсната рамка очертава фонд с огромни функции, но ограничен ресурс. От бъдещия управител се изисква:
Осигуряване на висококвалифициран екип (минимум 6 експерти, плюс множество специфични роли като ИТ, ESG и риск мениджъри);

Поддръжка на офис, софтуер и застраховки;

• Координация на техническа помощ и управление на външни одити.
  Всичко това трябва да се случи в рамките на възнаграждение до 1% от сумата под управление (максимум 1 млн. евро за 3 години). За независим професионален кандидат този модел изглежда финансово нереалистичен, освен ако в документацията няма скрити детайли.
• Твърде много продукти за твърде малко капитал
  Прогнозираните средства за първия тригодишен период са едва 46,7 млн. евро. На този фон Оперативните правила предвиждат изключително широка палитра от инструменти:
• Грантове и „конвертируема безвъзмездна помощ“;
• ESCO модели и схеми чрез сметките за енергия;

Продуктови прозорци за жилищни, обществени, бизнес сгради и енергийно бедни домакинства.
Изводът е прост: Когато разпилееш малък ресурс в сложни административни механизми за всеки възможен сегмент, рискуваш да финансираш символичен брой проекти. Добрата стратегия изисква фокус, а не институционално размиване.

Тестът за успех: Еднофамилните къщи
Единственото мерило за успеха на НФД ще бъде способността му да предложи реален продукт за собствениците на къщи. Те не чакат комисии и диаграми, а достъп до финансиране за дограма, изолация или отоплителни системи.

Важно предупреждение: Докато няма официално отворени схеми, всякакви реклами за „резервиране“ на средства са подвеждащи. Следете само официалните канали на Министерството на енергетиката, НФД (чрез сайта на ФЕЕВИ) или се консултирайте с мрежата на SHEERenov+.

България няма нужда от фонд, който прекарва първите си години в самоорганизация. Нуждаем се от инструмент, който започва с ясен фокус и стига до хората сега.

Д-р Драгомир Цанев е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, секретариат на Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Координатор на редица международни научно-изследователски проекти по програмите Хоризонт 2020, LIFE и EUKI, член на експертната група на ИКЕ на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция „Пасивна къща“. Автор на серия от публикации и лектор в редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие, принципите на пасивните и почти нулево-енергийни сгради, обученията за енергийна ефективност и ВЕИ и общинското енергийно планиране.