Изключително трудно е да се пренесем повече от 100 години назад, в ерата на Чаплин, за да погледнем през очите на тогавашното поколение грандиозната осанка на покритото тържище във времето на неговото построяване. Но едно е сигурно във всички времена на съществуването на „Халите“ гражданите никога не са оставали равнодушни към емблематичния образ на сградата - един от най-ярките символи на столицата. Оттогава до днес „Халите“ са една от най-обичаните и дискутирани сгради в София, а всички действия или бездействия, свързания с нея, рефлектират широко в обществеността.

Темата е особено чувствителна именно поради богатата история на търговското здание. Дори не си даваме ясна сметка колко различни могат да бъдат нещата от разстояние 100 години, особено последните 100. Невероятно изглеждат запазените кадри с празните поляни и липсата на сгради в столицата, както хората и превозните средства, всичко наоколо...

Всичко започва от необходимостта за съхраняване на историческият паметник в новите икономически условия. В обновяването и реставрацията на Централни хали се включва широк екип от специалисти. Автор на идейния проект е арх. Мария Попмаркова („Инт Арх“). Към основните сътрудници се нареждат инж. Георги Колчаков („Бета Консулт“), ателие Umdasch The Store Makers, отговорно за визията на търговската зала, както и студио HORA, което създава интериора на сутерена съвместно с РИМ София. Като консултанти работят реставраторите Панайот Панов и д-р Румяна Дечева, а проектното ръководство е поверено на инж. Ангел Димитров. Изпълнението на обекта беше поверено на екипа на „Пи Ес Пи" ЕАД – фирма с дългогодишен опит в сферата на Реставрация и консервация, работила по множество емблематични за България обекти.

Тънкият баланс да се запази символът, богатото минало, гарантирано за бъдещите времена, без да се накърни историческата памет, се оказва не лека задача, с която сърцато се заема арх. Мария Попмаркова. Идейният проект за преустройство на Централни Хали съчетава голяма отговорност — както към историческата стойност на сградата, така и към гражданите на София. Две на вид трудни, почти невъзможни неща - съвременния начин на търговия и съхраняването на културната и историческа стойност се превръщат в мисия за арх. Попмаркова. Възприемането на новата концепция, която да бележи нов старт за Централни Хали, е "сложна за преглъщане" за голяма част от обществеността. Не е лесно хората да бъдат убедени, че решението за обособяване на търговски обект в тази сакрална, историческа обител всъщност е хуманен подход за неговото съхраняване, както и добавянето на функция, която ще спомогне неговото просъществуване. Темата е колкото болезнена толкова и отговорна, а компромисът реално удължава живота на този исторически и архитектурен паметник.

Как посрещнахме „модерните времена“ в халите? Не без драматизъм! 


► Централни хали през 1973. © РИМ София 

История, която си струва да се разкаже и проследи. Идеята и плановете за изграждане на покрито тържище се пораждат в далечните 1901–1903 г. под настоятелството на Генерал Антон Озеров – кмет на гр. София (1852–1915). Необходимостта възниква, след като се повдига въпроса за хигиената на съществуващите по това време пазари, както и за качеството на храната. Точното място на бъдещата сграда се определя от традиционната му търговска функция - касапската чаршия. Друг интересен факт за локацията е, че преди да се превърне в покрит пазар там е съществувал голям дъсчен цирк, който впоследствие е трансформиран в театър. Сградата на Централните хали е завършена през 1911 г. по проект на арх. Наум Торбов и е  обявена за паметник на културата с категория “Национално значение" през 1955 г. Освен Халите, той проектира и Хотел "България", Софийската търговска банка и много други емблематични сгради. 

Любопитни факти за търговския „хъб“ от началото на миналия век
Централни хали са били замислени да функционират като покрито тържище за месо, зеленчуци, млечни продукти и занаяти, където богати търговски фамилии (евреи, арменци, българи) са имали магазини са доставяли стоки от Европа и Близкия изток. Още при откриването си през 1911 г., Халите имат хладилни помещения, които използват система с лед за охлаждане – нещо иновативно за времето си. В сградата се помещават 169  магазина, най-голямата част месарски. Известни са били и търговците на месо от Самоков и Кюстендил, които продавали прясно телешко, агнешко и свинско. Производители на млечни продукти от Копривщица, Елена и Родопите са снабдявали Халите с най-доброто сирене и кашкавал. Софийските мелничари имали свои щандове, където продавали брашно, царевица и боб. Някои от най-големите винопроизводители от Пловдив, Мелник и Търново също имали свои щандове в Халите.

Архивни снимки. © РИМ София

През 1912 г е обявен търг за изработката на знаменития часовник, спечелен от немската фирма „Херман Арон“ – Шарлотенбург - Берлин той представлява един от най-модерните за времето си Представлява механичен часовник с електромотор, задвижващ монтираните на кулата циферблати. Диаметърът на всеки един е 1,20 м., а отброяването на кръглите часове и четвъртините става чрез двете камбани, благодарение на поддръжката си работи и до днес.

© Studio Blenda

През 1940-те години по време на Втората световна война сградата поема различни административни функции. По време на войната сградата претърпява разрушения при бомбардировките на София (1943-1944 г.), които впоследствие са частично възстановени.

  
Източник: HORA, © РИМ София

През социализма халите запазват ролята си на търговско средище, типичен за онези времена супермаркет, но с отмираща функция и не със същата значимост за софиянци. 1999 г. е годината на мащабна реставрация, финансирана от израелска компания, която превръща халите в модерен търговски център със запазване на оригиналната метална конструкция и добавяне на модерни подови настилки, осветление и асансьори.

В древността
Най-характерното за локацията на халите е богатството на исторически пластове и артефакти от стария град Сердика, като в структурата на сградата са запазени останки от античния градеж. При реставрацията са разкрити останки от древното поселище – част от римска улица и антична канализация.

Експозицията в подземното ниво разкирва различните исторически пластове на сградата и града. Снимка: Петър Недялков

Архитектура
Сградата е проектирана като компактен обем, покрит с лека метална конструкция в духа павилионната архитектура, особено популярна в края на XIX век. Архитектурният стил съчетава нео-ренесанс с елементи от неовизантийската архитектура и необарок. Това е една от първите обществени сгради в България с метална носеща конструкция, изработена в Австрия в леярните на инж. Густаф Айфел, и сглобена на място. Според исторически сведения, за строителството са използвани над 120 тона метал – основно желязо и стомана. Металните ферми и греди създават стабилност и позволяват големи отворени пространства, които са важни за пазарния характер на сградата, и до днес си остават част от емблематичната и визия.

Възстановената сграда на Централни хали с фасдите си на ул Мария Луиза и ул. Екзах Йосиф. © Studio Blenda.

Фасадите са впечатляващи и достолепни, оформени с еднакви солидни пластични дъгови отвори. Външните стени са изградени от масивна тухлена зидария с декоративни елементи от бял варовик. Основата е направена от дялани каменни блокове. Хоризонталната зидария от червена керамика показва връзката с националното архитектурно наследство. 
 

Главният вход на Халите . © Studio Blenda.

Главният вход на Халите с право се счита за един от най-забележителните образци на архитектурното изкуство, с изящни пластики във високи и дълбоки арки, завършващи с още един знаков елемент - в горната част на каменно-пластичната украса се намира троен прозорец, над който върху камък е положен първият герб на столицата на България - София. Над главния вход е изградена часовникова кула, която е запазила непокътнат образа си и до днес.

  
© Studio Blenda.
 

Днес
През 2023 г. "Кауфланд България" придобива сградата на Централни хали в София и започва мащабен проект за реставрация и обновление. Инвестицията надхвърля 50 милиона лева и е съобразена с препоръките на Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата. 

Проект и реставрация
Проектът за реконструкция и преустройство на вътрешно пространство - Централни хали цели да консервира и реставрира фасадата на сградата, както е била в оригиналния си вид. Консервационно-реставрационните работи по фасадата в зоните на структурни щети, замърсяване и поправка на некачествени фасадни намеси в предходни ремонтни дейности се поема от реставраторски екип на Пи Ес Пи ЕАД под зоркото ръководство на  д-р Румяна Дечева.
 

   
Детайли от реставрираната фасада. © Studio Blenda


Целият обем от дейности последователно заличава нелогичните и груби въздействия по екстериора, загрозявали оригиналните характеристики. Това включва почиствания и обработки в зони с обрушаване на фасадната мазилка. Почистват се каменно-пластичните декоративни елементи. Премахната е нанесената върху варовиковите детайли бяла боя. Част от декоративните фасадни елементи, изпълнени в предишни проектни намеси от газобетон и стиропор са премахнати и изпълнени наново по класическа технология със специална трислойна мазилка.
Главният изпълнител „Пи Ес Пи" ЕАД успя да изработи 100 години по-късно отново по ръчна технология и прецизно печене липсващите в някои зони глазирани Майоликови тухлички, които подчертават красотата на фасадите.

Ремонтиран е покривът и е възстановена функцията на часовниковата кула. Възстановена е фасадата откъм ул. Екзарх Йосиф. Възстановен е и зазиданият към първоначалния момент вход визуално, въпреки че на практика не се отваря. Съществуващата подземна рампа за достъп на товарни превозни средства се реконструира, за да гарантира зареждането на търговските обекти в сградата, без да причинява шум за живеещите наблизо.

Реставрираните фасади. © Studio Blenda

За разлика от красивия екстериор – интериорната част на сградата претърпява значително повече  трансформации през годините, макар и всичките с презумпцията зa щадене na първоначалния облик и замисъл. След множеството реконструкции, повечето от които целящи сегментиране на изначално отвореното вътрешно пространство в стремеж на увеличаване на търговската площ, на моменти духа на вътрешността почти изцяло остава под обвивката на настоящата намеса. Може би най-сериозно отдалечаване от образа е характерно за периода на съществуването му като супермаркет, с добавени окачен таван и обшивки на колоните. Всяко едно раздробяване създава дисбаланс в хармонията на вътрешната архитектура, което възпрепятства връзката на пространството с прозорците на фасадата и цялостното възприятие на обемите, сводовете и металната конструкция, която носи покрива на сградата.

Пространството в сутерена на Централни хали е изцяло с търговска функция. Помещенията са сегментирани, като експонирането на съществуващата археология не отговаря на съвременните експозиционни практики. Всички тези фактори и опитности през годините налагат връщането към първоначалния замисъл, подчертан и обновен, с нотка носталгия и респект към предходните поколения. Промените в интериора в настоящия проект са вдъхновени от оригиналния архитектурен замисъл на сградата и включват премахване на допълнителните нива търговски галерии, изградени по време на предишната реконструкциите с цел освобождаване на общото пространство. 
 

Обновеният интериор на сградата. © Studio Blenda


Решението да се разработи търговската площ по съвършено различен и вероятно не по стандартите на компанията начин е достоен мотив за уважение. Проектът за реконструкция и преустройство на вътрешно пространство следва оригиналната планова схема на сградата, като я адаптира към изискванията на съвременната търговска дейност. Свеждайки разпределенията и детайлите към отличителните черти на сантименталния, все още жив спомен при мнозина от този маркет, говори за приетата мисия, да подадем ръка на историята да въздейства и в наши дни. Запазена е йерархията и ритъма на първоначалния проект на сградата, а именно покрито градско пространство с главни и второстепенни търговски улици и търговски павилиони. Новите търговски щандове са вдъхновени от металните елементи на сградата и арковидните прозорци, така че да може да бъде подчертан духа на класическите градски хали.
 

© Studio Blenda

Всяка намеса е внимателно обмислена, така че да  фокусира по-добре вниманието и максималното възприятие на оригиналната идея за покрито градско пространство и подчертаването на важността на металната конструкция. Изградени са технологични помещения в крайните оси откъм ул. Георг Вашингтон, а над тях е реализирано ново галерийно пространство. На приземно ниво е запазена оригиналната планова схема на сградата. Отчетливо са спазени двете основни пешеходни оси изток-запад и север-юг, като тази визуална връзка е подчертана и от подменената интериорна настилка. С цел маркиране на историческия отпечатък спрямо сградата върху интериорната настилка ясно е показана ходовата линия на археологията на преминаващата през сградата северна крепостна стена на Улпия Сердика.
 

© Studio Blenda

Уважителният тон, преклонението пред архитектурната творба, само носи полза и стойност на новоразработените търговски площи, а получилата се преливка между минало и настояще, превръща търговския обект в уникален по рода си. Вътрешният дизайн на сградата е адаптиран, за да съчетае модерните търговски изисквания с историческата значимост на обекта. Цялостната разработка се стреми да извади на показ избледнелите от разстоянието на времето ценности, като ги експонира по възможно най-уважителния начин, дори централният фонтан е възпроизведен само по скиците в оригиналния проект на арх. Наум Торбов - осмоъгълно корито и каскади на две нива.
 

Централният фонтан е възпроизведен само по скиците в оригиналния проект на арх. Наум Торбов © Studio Blenda

При реконструкцията на сградата през 1999 г. е изпълнен фонтан на мястото на предвидения в чертежите, но визията му се различава от визията в чертежите на архитект Торбов. Днес идеята, останала някога само на хартия, заема централно място и е обградена от зона за отдих със седящи места, за да увековечи преходността между поколенията. За изработката му е избран материал зелен мрамор с произход от Индия.
 

© Studio Blenda

Новоизградената изгледна тераса, разположена над техническите помещения, включва изграждането на фууд корт и зона за отдих, която дава панорамен поглед към отворената търговска зала. От тази височина още по-осезаемо можем да се насладим на плановото разпределение и детайлите. Настилката на терасата следва фасадния ритъм на сградата, а павилионите са облицовани с огледална повърхност, така че да се даде максимален фокус на периферната фасада. В центъра на терасата е ремонтиран и експониран оригиналният часовников механизъм на сградата от 1915 г.
 

   
В центъра на терасата е ремонтиран и експониран оригиналният часовников механизъм на сградата от 1915 г. © Studio Blenda

Неминуемо, предвид пъстротата и напластената история на местоположението, паралелно с търговската си функция, Централни хали се превръщат и в културно средище. Проектът за сутерена се стреми да даде нова функция на сградата, базирана на взаимодействие и съчетание между археологическото и архитектурното наследство на Централни хали.

© Studio Blenda

Обновеното пространство предлага сцена за разнообразни артистични прояви, образователни събития и инициативи, свързани с културното наследство на София. Целта е да се покаже и подчертае историческото богатство на експонираната археология на Улпия Сердика.
 

Източник: ©HORA

Пространството, оформено около експонираните археологически останки от крепостната стена на Улпия Сердика и една от римските терми, създава допълнителни възможности за културни прояви и събития.
 

© Петър Недялков

Първоначално се премахват всички преградни стени, така че пространството долу да следва пространствените принципи на търговска зала. Новоизграденият арковиден таван следва ходовата линия на покривната конструкция, като дава възможност за максимално увеличаване на височината на помещението в комбинация с преминаващите основни инсталации на сградата.

Източник: ©HORA
 

Настилката от шлайфан и щампован бетон маркира проекциите на разкритата в сутерена на сградата археология. Функционално в сутерена се изграждат две зони, които са разделени от проекцията на археологията не северната крепостна стена на Улпия Сердика.

© Петър Недялков

В първата зона се извършва търговска дейност. Втората зона е предвидена за провеждане на културни събития. Двете зони са свързани посредством археологическа експозиции, разработена в колаборация с Регионалния исторически музей на София. Експозицията включва разкази по теми, свързани историята на Улпия Сердика, представени с различни художествени и технологични решения. 

© Петър Недялков

Зоната за култура реално въвежда съвсем нова функция за сградата на Централни хали. Площадната форма, която се постига с разположението на археологическите експозиции по периферията, създава динамично отворено пространство. Тази зона се трансформира спрямо система от плъзгащи мебелни стени, които дават възможност за интеграция на различни сценарии спрямо конкретната необходимост. Така пространството може да се ползва за споделена работа и почивка, а в друг момента да се използва като отворена сцена за събития. Двуезичната експозиция в Халите разказва историята на София от периода I-IV век, когато градът е с името Улпия Сердика. Чрез експонираните археологически останки от крепостната стена и римските терми, посетителите могат да се потопят в античната история на града.
 

© Петър Недялков

Не просто Проект, не само Функция, не единствено Реставрация
Халите винаги са били основна историческа забележителност, посещавана както от жителите на града, така и от туристи. Предвид цялата тежест на събитията, времето, културата и историята, както и на безпощадната критика оценките и гражданските нагласи спрямо този проект се движат в сериозна полемика. За това къде е границата между културното наследство и съвременната функция, между стопанисването и респекта. Толерантните мнения отчитат фактите и старанието, вложените средства и цялостното разбиране на инвеститорите, които приемат задачата да бъдат новите стопани на този знаков обект. Носталгията и критиката също са част от тази оценка за всички, които отказват да пуснат миналото, и не искат да огледат възможните перспективи обективно. Факт е, че с този проект "Кауфланд България" не само възстановява емблематичната сграда, но и я превръща в съвременен търговски и културен център, съчетаващ история и модерност в сърцето на столицата и гарантира обгрижване и стопанисване на този архитектурен паметник.
 

© Петър Недялков
 

Старанието да се възкреси миналото като отчетлив спомен за следващите поколения води до създаването на ретроспективна снимкова галерия от едроразмерни фотоси. Едва тогава, гледайки лицата и одеждите от друга епоха, усещането за паметта и историята оживяват. Не е все едно просто да преминеш с тежките покупки покрай фото-изложбата. Мислите ти неминуемо се прехвърлят за миг в черно-белите времена и дребните неща от битието на предците ни. 

Мащабите на този проект оттекват поколения назад, но и преминават напред в следващите години, когато този исторически монумент все още ще разказва своята богата и автентична история.
 

© Петър Недялков

ИЗПЪЛНИТЕЛИ / ДОСТАВЧИЦИ:

Главен изпълнител: ПИ ЕС ПИ ЕАД
"Пи Ес Пи" ЕАД е дъщерна фирма на „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения” ЕООД, като е специализирана в изграждане и поддръжка на пътна инфраструктура, ВиК мрежи и системи за управление на отпадъците, строителство и реконструкция на сгради, изграждане на паркови пространства, реставрация и консервация на паметници на културата от местно, национално и световно значение. За повече информация относно дейността на компанията посетете www.holding-pis.com

Врати: "Хьорман България" ЕООД
Групата Hörmann е бързо развиваща се международна компания в сектора за производство на врати, каси, задвижвания, системи за контрол на достъпа и системи за съхранение. Чрез дъщерното си дружество "Хьорман България" групата участва в преустройството на Централни хали като основен доставчик на врати с различни функции. В обекта са монтирани продукти от портфолиото на марката: противопожарни, мултифункционални, интериорни, летящи, бързо движещи се, ролетни, шумоизолирани врати, както и товаро-разтоварни рампи.

Източник: © Петър Недялков

+5