Нова национална галерия в Берлин е отново блестящ храм на архитектурата

Архитектурният шедьовър на Мис ван дер Рое – Neue Nationalgalerie, след изумителната реконструкция.
04.06.2024
д-р арх. Анета Трифонова
509
Сгради
Предна фасада. Външният вид е освежен, стъклата са по-прозрачни.


Обект: Нова Национална галерия/Neue Nationalgalerie
Местоположение: Берлин
Архитектура: Чипърфийлд Архитекти, арх. Дейвид Чипърфийлд
Снимки: арх. Анета Трифонова

Най-значимият европейски обект на патриарха на модернизма се появява изненадващо в следвоенния Западен Берлин и се превръща в икона на архитектурата на XX век. В него Мис осъществява безкомпромисно въжделенията си за „универсалното пространство“, освободено от вътрешни подпори. Сградата е почитана като съвременен Партенон и всяко посещение в нея е истинско откровение, затова изпитвах любопитство и вълнение от срещата ми с обновената ѝ версия, сякаш очаквах да видя любимо същество след дълга раздяла.

Първият основен ремонт на Neue Nationalgalerie се налага поради петте десетилетия интензивна употреба на сградата и показаните експлоатационни дефекти. Проектът е възложен на берлинското бюро на арх. Дейвид Чипърфийлд, въз основа на проучванията на сградните архиви в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и Берлин. Английският архитект станал известен с реконструкцията на Новия музей в Берлин, отново доказва, че борбата срещу състаряването може да се комбинира с привеждането на оригинала към съвременните музейни изисквания. Сградната тъкан е обновена и приведена към настоящите технически стандарти с минимални визуални компромиси спрямо оригинала. Функционалните и технически подобрения засягат климатизацията и осветлението, сигурността и удобства за посетителите – гардеробна, кафене и магазин, както и подобрената достъпност с нов асансьор и рампа.   


Предна фасада.  Матовото покритие на металните части е най-близо до оригинала.

След пет години реставрация, в края на май 1921 г., възстановеното произведение на пространството и светлината е представено за пръв път пред публиката без експозиции в дните на отворени врати. Изложбената дейност започва през август същата година.
Историята обяснява защо конструкцията от стомана и стъкло е единствената сграда по проект на Мис ван дер Рое в Европа, след емиграцията му в САЩ през 1938 г. Новата национална галерия е построена за Общината на Западен Берлин, в периода 1961–1968 г. Политическата поръчка изисквала да се демонстрира принадлежността към модернистичната традиция. Общинските музеи във Федералната република, по това време, са проектирани с естетическа сдържаност и внимание към детайла, за да може младата държава да се дистанцира от тромавия неокласицизъм на нацистката епоха и архитектурата на ГДР. Показвайки културната си близост със Западна Европа и САЩ, тя дава знак, че е единственият законен представител на модерната демократична Германия.

Постоянният ляв параван, реставриран в първоначалния си вид. Входно фоайе.


Горното фоайе с постоянните паравани и конструкция на временна преграда между тях в процес на изграждане.

За Мис ван дер Рое проектът е своеобразно художествено завещание. Роденият в Аахен архитект е една от водещите фигури на немския модернизъм от началото на 20-те години на миналия век. В Америка той основава международния стил и се появява в Германия през 1961 г., вече като световно призната звезда с творческото си кредо „По-малкото е повече“. Затова може да си позволи лукса да изисква безусловно най-високото качество. Сенатът на Берлин заплаща без уговорки цената за специалната поръчка, но идеята си заслужава усилията. Възникват и някои куриозни ситуации, свързани с окачения таван на изложбените зали, осигуряващ гъвкавост при поставянето на осветителните тела и техническите системи. Стандартното производство на технологични тавани липсва в Западен Берлин, по това време, затова са изработени ръчно от местен дърводелец. Използвайки талашит и летви, той успява да отговори на изискванията само визуално.  

 

Сн. 1 - Горно ниво – новия асансьор за посетители                                  Сн. 2  - Стълба между нивата 

Основният ремонт включва стоманобетонните плочи, таваните и цялостното обновяване на техническите съоръжения. Наложило се да се разкрие носещата конструкция чрез демонтажа на около 35 000 оригинални строителни компонента, включително гранитните плочи, металните решетки на тавана и елементите на вътрешното обзавеждане в основната зала. Всички те са реставрирани и върнати обратно на позициите си. За всеки конкретен случай е търсен подходящия баланс между опазването на паметника и превръщането му в модерен музей. Неизбежните намеси в оригиналната тъкан са съобразени с максималното запазване на оригинала, особено на приземния етаж. Основните допълнения, предимно в сутерена, са подчинени на първоначалния дизайн на сградата, но все пак дискретно подсказват, че са съвременни. Проектът за обновяването не представлява нова интерпретация – по-скоро е респектиращ ремонт на забележителната сграда.


Долно ниво - поглед от стълбата. Тъмният килим в средата оформя кът за почивка.

Богатството на светлината. Реставрацията изяснява как Мийс ван дер Рое организира светлинния преход – от естествената светлина във входното фоайе към меката и топла изкуствена светлина във вътрешността. От смесените зони се преминава към части от периферията с изцяло дневна светлина, които могат да се моделират допълнително чрез завеси. Но прочутите плътни завеси, които помня, не забелязах на нито едно от нивата – може би не са включени все още в аранжировката.  


Долно ниво – поглед в посока на гардеробната. Вижда се разликата в осветеносттта.

Подземното ниво на Neue Nationalgalerie отдавна не се смята за второстепенно. Изложбените зали са получили вече окачените тавани по първоначалния проект на Мис, макар и с голямо закъснение, но промяната е забележима само отблизо. Ръчно изработената конструкция на тавана е запазена само в кабинета на директора. Дори оригиналният сив килим е изтъкан отново, за да придаде на изложбените зали почти домашна акустика, по вкуса на музейните реформатори от шейсетте. Той нежно отразява бликащата естествена светлина от Двора на скулптурата на подземното ниво.

Фасада – детайл на металното покритие и кръстовидна колона.

  
Остъкляване на фоайето отвътре. Дограмата е реставрирана, стъклата са сменени с по-дебели и прозрачни.

Отговорната реконструкция не позволява механичното възпроизвеждане на старото положение. За да се запази характерния вид на стоманената дограма на халето, с много тънък профил, е взето решение да се заменят единичните стъкла от 16 мм с два листа ламинирани стъкла по 12 мм. Те са произведени в Китай и всяко едно тежи 1,2 тона, но все още не достигат съвременните топлинни стандарти. Затова пред прозорците е поставена нова вентилационна и отводнителна система, запазена е възможността да се използват завеси, макар и олекотени. За да се облекчат вътрешните напрежения в конструкцията и избегне счупването на стъклата, някои вертикални елементи са заменени с подвижни. Те са толкова прецизно изпълнени, че дори познавачите ги откриват трудно. Особено внимание е отделено на реставрацията на металния таван – матираната черна боя, с максимално светопоглъщане, е нанесена в няколко слоя. Намерен е точният нюанс на лаковото покритие за тъмния дъб на долния етаж. 

Долно ниво – поглед по оста към магазина.

Долното фоайе е възстановено по първоначалния си вид. Мястото за изчакване и почивка в средата е истински оазис на приглушената светлина, а столовете „Барселона“ са почти незабележими върху тъмния килим. Щандовете за информация и билети, до стълбите от двете страни, са близо до оригиналните по формата и цвета. Все пак по-силната шарка на фурнира издава почерка на дизайнерите от берлинското ателие. Изложбените зали са достъпни по едната ос на пространството, по другата са разположени новите гардеробни и тоалетните, които са запазени изцяло. Театралното огледало с кръглите табуретки, в преддверието на дамите, отново предизвиква кръстосаните усмивки на влизащите и излизащите. На отсрещната страна са кафенето и магазина, които поднасят своите изненади.

 

Ново гардеробно помещение с разкрити бетонни колони, касетиран таван и обзавеждане в стила на щанда във фоайето.


Освен модерното картинно депо на сутеренния етаж, най-важните промени за посетителите са гардеробната и магазинът. Новите функции са изградени след като бившите складове са буквално изтърбушени. Вече може да се види носещата конструкция на първата плоча, внимателно скрита от погледа на посетителите извън изложбените зали от самия автор на проекта. Разкрита е колоната с огромен пирамидален капител от груб стоманобетон, заедно с видимата касетирана плоча. Новите мебели от дъб и черен гранит в гардеробната са стилово близки до приемния щанд, но тук са в засилен контраст с бетона. Осветителните тела по тавана влизат на редове във височината на ребрата и успешно преплитат старите и нови елементи.  

 

Сн.1 - Кафене. Обзавеждането е инспирирано от гората в детските приказки. Детайл на стенното покритие.  
Сн.2 - Осветителните тела се спускат ниско от тавана и го покриват с причудливи петна.


След приглушената осветеност и сдържаността на фоайето на сутеренния етаж, кафенето ни изпраща в приказната атмосфера на детското въображение, правейки реверанс на немския форклор. Изненадващо големите осветителни тела, със стъпаловидна форма, падат ниско под тавана, на фона на стенната облицовка от обемни арабески в нюансите на есенна гора. Богатата украса на кафенето е своеобразен контрапукт на монументалната строгост на цялата сграда. Магазинната част, вече достатъчна по площ, се радва на лесен достъп и добра осветеност.  

 

Сн.1 - Вход на изложбената зала                                             
Сн.2 - Изграждане на временни стени за нова изложба.


Обновената галерия е събудена за нов живот след 55-та си годишнина. Може да сме спокойни, че новият вид на Neue Nationalgalerie потвърждава идеите на своя създател и ще ги представя достойно в годините напред, за да възпитава бъдещите поколения във висшия архитектурен пилотаж. Рехабилитацията на музейната сграда е оценена високо на Конгреса на Docomomo ‘2021 г. за запазването на модерната архитектура, адаптирана към съвременните стандарти. В случая се изтъква, че Дейвид Чипърфийлд Архитектс - Берлин реставрират и надграждат модерния шедьовър на Мийс ван дер Рое, без да се компрометира оригиналния му вид. Поставен е методологичният и естетически еталон за бъдещи реставрации на следвоенния модернизъм.  
 
Преддверие  дамска тоалетна   

 

#национална галерия   #галерия в Берлин   #Мис ван дер Рое   #реконструкция на галерия
Автор: д-р арх. Анета Трифонова