Норвегия планира изграждането на първия по рода си "Подводен плаващ мост" (Submerged Floating Bridge). Тази новина обиколи света. Какво обаче се крие зад съоръжението, как то ще повлияе на природата и какво предизвикателство е пред строителната и архитектурната мисъл. Отговорите на тези и други въпроси потърси нашият сайт в материалите на различни чужди издания.
 

Очаквани ефекти
Подводният плаващ мост ще свързва районите на фиордите и островчетата едни с други по един екологичен начин. Досега до тях се стига винаги с фериботи и с автомобили по заобиколен начин. Строителството му ще се отрази положително не само на туризма, тъй като много повече хора ще могат да посетят фиордите, но и на хората, които живеят тук доста изолирано.
 

За мащабния проект не е нужно да се секат гори, а ще е подводен, но скрепен само на няколко места, за да не поврежда и биотопа на морето. Очаква се да се разкрият много нови работни места като ще бъдат ангажирани за целта и еколози. Фиордите са места не само на голяма природна красота, но посещаването им предявява големи изисквания към инфраструктурата. Новите тунели ще отразяват именно това.

Снимка: www.wired.com 
 

Строителство за първи път
Едно от предизвикателствата за този уникален подводен тунел в Норвегия е как той да издържи на едно бурно, студено и дълбоко море. Това е нещо, което от векове занимава строителите. Придвижването до фиордите става с ферибот, но това е бавен начин, при това много зависи от метеорологичните условия и от бурното северно море.

Това е замисълът: да се създаде инфраструктура, която ускорява времето за придвижване и е относително независима от морските условия, т.е. е бърза и надеждна. Затова този тунел, който ще се състои от огромни тръби няма да се движи по повърхността на морето, а по-скоро към морското дъно. 

Първата част на проекта ще е между градовете Ставангер (Stavanger) и Берген (Bergen), които са разположени на Норвежко море. Берген например е старата столица, и днес неофициална столица на Западна Норвегия, но и официален път към норвежките фиорди. 

Това ще са около 30 км, от които под вода 27 км с дълбочина над 90 метра и висящ мост с дължина 1.7 км. Този първи етап ще трябва да приключи през 2030 година. Трябва да се има предвид все пак, че става въпрос за западните брегове на Норвежкото море, които са много бурни. 

Снимка: www.wired.com 
 

Още параметри
Тунелът ще разполага с огромни тръби, всяка от които с по две платна. Трасето ще бъде с дължина над 1100км и за кратко време ще прекосява седем фиорда. Съоражението ще има специална вентилация, а също и специални аварийни площадки, които ще осигуряват безопасност при различни събития.

Тези плаващи тръби в морето ще имат един вид еластична, а не статична структура, съобразена и с подводните течения с възможност за движение нагоре-надолу предвид на бурното море. Инженерите вече са направили статистика на това какви са били бурите през изминалите 100 години, използвайки компютърни модели. Направени са вече и реални макети с дължина 15 метра, които се тестват в хидравлични лаборатории, които разполагат и със симулатори на движението на морската вода. Отделно друга система ще може да регулира точно това движение нагоре-надолу според морските вълни. Специални сензори ще следят дали не е се появил случайно пожар, а камери ще са част от цялостна система на сигурност без прекъсване: 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. На всеки 150 метра ще има специални проходи за нагоре, за да се излезе на повърхността в случай на авария. Предвиждат се и специални спасителни параходи да са наблизо и „нащрек“, за да реагират при различни инциденти. 

Интересното е, че технологията за уникалния подводен тунел в Норвегия прилича на тази, с която са направени някои висящи мостове .

Успехът на този проект ще бъде използван и за бъдещи проекти в Панама, Никарагуа и дори Гибралтар. Той ни доближава до по-далечната визия и за трансатлантични тунели, убедени са от екипа проектанти.