Световно известният датски архитект Бярке Ингелс е роден през 1974 г. в Копенхаген. Там започва и неговата реализация, в началото на XXI век. Бързо наложилият се талант има честта да направят маршрут за архитектурна разходка по неговите обекти, докато е много млад. Тя се допълва с нови обекти и до днес. Архитектурният туризъм набира скорост от години, като младежкият сегмент е силно привлечен от новите сгради. Оценяването на архитектите в реално време е било рядкост в миналото, когато строителството е значително по-бавен процес, докато темпото на съвременния живот се ускорява и налага бързи промени, които веднага се приемат или отхвърлят. Тук ще представим първите значими сгради на Бярке Ингелс и как те изглеждат от нивото на пешеходеца. Впечатлението е значително по-различно от професионалното представяне на архитектурните обекти.

Архитектът от новия век Бярке Ингелс възприема архитектурата не само като артистична дейност, но отчита ролята на технологията и ефективността на съвременния строителен процес.

Той се заявява като майстор на презентацията и още в началото на своята професионална дейност, с доклада на платформата TEDx 2009 г. в Амстердам, излага оригиналния си архитектурен подход. Следват редица форуми за изграждане на материалната среда, където предлага важни теми и идеи.

Първата му книга Yes Is More – каталог на проекти до 2009 г., впечатлява с неочакваното си оформяне като комикс.  


► Портрет на арх. Бярке Ингелс, © Карл Нордлунд.

Жилищен комплекс „Осмица“, фасада по дългата страна.  © Гергана Столарова

Бярке Ингелс се налага категорично в архитектурата с уникален набор от качества:
- Стои твърдо на модернистични позиции, но развива своя стил по еволюционен път. Дързостта и практичността са силните му оръжия, пригажда идеите си към действителността и истинските нужди на инвеститора и клиента;
- Обогатява типологията, като смесва различните типове сгради и елементи, за да получи качествено различен продукт. Самият той нарича творческия си процес „архитектурна алхимия“. Водят го практичните изисквания на самия живот. Той не робува на стила на всяка цена, също и на правия ъгъл и дори прибягва умишлено към остри ъгли, стига да има основание;
- Разработва много сложни геометрични структури, на базата на силна идея и овладяна технология. Знае кога и как да наруши стройната система. Изгражда своите проекти с помощта на комбинативно 3d компютърно моделиране. Озеленяването е важен елемент от неговите решения – наклонените покриви са затревени, дърветата израстват в двуетажни лоджии.

Жилищна група VM, 2004-5 г, поглед отгоре. Снимка: en.wikiarquitectura.com

В началото на века, кварталът Орестад на Копенхаген се разширява с многобройните нови жилищни групи, върху предоставената за целта общинска земя. Тук се намират първите обекти, които направиха Бярке Ингелс световно известен – сградите VM, Планина и Осмица. Всяка следваща представлява стъпка напред в творческото израстване на талантливия архитект.     

Жилищна сграда V, фасада с триъгълни балкони.      © Гергана Столарова                    

Жилищна група VM, 2004-5 г. Жилищната група VM Houses е кръстена по формата на жилищните блокове, наподобяващи буквите V и M. Застрояването е възложено на младите архитекти  Бярке Ингелс (Bjarke Ingels Group) и Жулиен де Смед (JDS Architects), които дотогава не са имали големи обекти. Решението включва две мащабни сгради с формата на буквите V и M, които синхронизират формата си, за да получат странични гледки, поради прекалената близост една до друга. Бярке Ингелс проектира блока с V-образния план. Вътрешното разпределение е вдъхновено от Жилищната единица на Льо Корбюзие, но с много подобрения относно осветяването и минимализирането на общия коридор. Апартаментите са наредени като пъзел, поместен в общата конфигурация. Затова осемдесет апартамента, от общо сто и четиринадесетте, имат различен план.   

Жилищна сграда V, детайл от фасадата.   © Гергана Столарова

Южната фасада на V къщата е остъклена от пода до тавана и създава впечатлението за отворена сграда. Фасадата е гладка, но апартаментите получават по един предизвикателен силно издаден триъгълен балкон, окачен със стоманено въже за стената. Балконите са изострени и разместени във височина, за да изградят странната висяща общност, където жителите могат да контактуват със своите съседи. Елементите са доста едри като мащаб, но тяхната геометрия засенчва минимално фасадата. Силният кинематографичен ефект на настръхналата повърхност ги прави незабравими. Според предприемача Хьофнер „VM може да изглежда налудничаво, но влязохме в бюджета, благодарение на честите разговори с архитектите относно детайлите и материалите. Бярке Ингелс е обитавал жилище в комплекса до 2008 г., когато се премесва в следващия си проект „Планина“ наблизо.     

Жилищната сграда „Планина“, фасада.   © Гергана Столарова

Жилищна сграда „Планина“, 2008 г. В новия комплекс, Бярке Ингелс съчетава покрития паркинг, на ниво терен, с терасовидните жилища върху наклонения му покрив, по неговата рецепта „архитектурна алхимия“. Жилищата с озеленени дворчета са наредени по диагонала на плочата. Достъпът до тях става през вътрешните коридори, разположени в горните части на гаража. Вечно зелените растения се разливат по терасите, като се променят според сезона, подобно на естествен хълм.   

Жилищната сграда „Планина“, фасада.  © Гергана Столарова

Жилищната сграда „Планина“, паркинг.   © Гергана Столарова

Контрастът между природосъобразната жилищна среда и индустриалния характер на паркинга е предизвикал голяма дискусия. Обществеността критикува разхищението на площи и обеми в гаража, обзаведен с ескалатор, довели до оскъпяването на проекта. Но очевидно не е измислен по-икономичен начин да се издигне „планина“ в града. По триъгълните фасади - от ниската към високата част на сградата доминира паркингът, в ролята си на цокъл с променлива височина. Върху перфорираното му покритие са изрисувани планински върхове, а над него се изявяват стъпаловидно наредените жилища. От тях се разкриват далечни гледки към града и околностите, сякаш наистина са построени на висок хълм.

Сградата „Осмица“, фасада по дългата страна.  © Гергана Столарова

Сградата „Осмица“, табела и вход.   © Гергана Столарова

Сградата „Осмица“, 2010 г. Жилищният комплекс „Осмица“ включва 476 жилища, в които са включени семейни къщи и мезонети с градини, но по-голямата част са апартаменти. Освен жилищната функция, идеята е да се създадат необходимите условия за общуване и различни дейности през свободното време. Жилищата имат всичко, което се очаква от модерния дом, заедно с очарователните детайли като: разлика в нивата и прозорци от пода до тавана. Тези особености са изявени и по фасадата. Целият комплекс е обиколен от непрекъсната пешеходна ивица с дължина един километър, превърнала се в естественото място за срещи на жителите и безопасна зона за придвижване на децата.

Сградата „Осмица“, изглед откъм зелените площи. Снимка: www.architectours.com

Мащабната квартална жилищна структура има два вътрешни двора и наподобява цифрата осем със значителни размери. Целта е да се създаде жилищна група с озеленени вътрешни площи и общи помещения, както и връзки с околността. Обществените площи и помещения са съсредоточени в средната част. Сложната композиция има променлива височина, етажността спада двустранно в крайния ъгъл към зелените поля. Обемът е оформен с плавно слизащ озеленен покрив и създава визуална връзка с околността. Кварталът граничи с обширната защитена зелена зона на града, поради което е подходящ за отглеждане на деца. Покривът тип "пързалка" е любимия елемент на Бярке Ингелс, който е напълно развит в другия негов обект – Завод за отпадъци в Копенхаген, който има реално изградена писта, която може да се използва целогодишно.

Сградата „Осмица“, изглед от вътрешния двор.  © Гергана Столарова

В комплексът има доста ъгли, които трябва да се усвоят като удобни жилища. По фасадата се появяват икономично решени триъгълни издължени балкони. Външният изглед отразява искрено движението на осмицата. Отворите по фасадите сменят няколко регистъра и са по-скоро пейзажно решение, отколкото строга система. Както се казва, ревностните модернисти могат да имат съмнения относно изключенията и нарушенията на правилата, но жителите се чувстват добре в този малко разбъркан на пръв поглед комплекс, в който кипи активен живот.

Жилищна сграда с балкони.   © Гергана Столарова

Балконската архитектура или изваждане на елементи от жилището извън главния обем или под открито небе е определяща за изгледа на новите комплекси в Орестад. Необходимостта да се разделят категорично вътрешните и откритите площи в жилището има своите основания във влажния и суров датски климат. Ниското зимно слънце свети почти хоризонтално и прави западните фасади много неприятни и то през студените сезони, когато всеки слънчев лъч е необходим. Тук ще покажем някои блокове с оригинално решени фасадни елементи.

  

Жилищна сграда с издадени обемни лоджии, сегмент от фасадата (вляво).
Жилищна сграда с издадени обемни лоджии, детайл (вдясно).  © Гергана Столарова

Първите са като затворена кутия с интересна форма, залагаща на омекотената ортогоналност, постигната чрез скосяване на фронталната част - странично или вертикално. Резултатът е по-близо до естествената форма на някои каменни отломки. Другата фасада се радва на по-леки балкони, в които е подчертан частично контура с една хоризонтална и вертикална стена, което е достатъчно за ветрова и визуална защита. Въпреки минималистичното решение, е постигнат силен графичен ефект върху съвсем обикновената фасада. Цветовото решение – от сиво и бяло до зелено или жълто, също допринася за оживяване на дългото блоково застрояване.