Сър Дейвид Чипърфийлд получава Наградата „Прицкър” 2023

Историческият ансамбъл на Новия музей в Берлин, уникална поредица от архитектурни състояния, проникновено свързани с времето и контекст
26.03.2023
д-р арх. Анета Трифонова
5966
Мениджмънт

Сър Дейвид Чипърфийлд. Снимка: www.pritzkerprize.com
 


Сър Дейвид Чипърфийлд получава наградата „Прицкър” 2023, за неговата сдържана и честна архитектура, която влиза в същностен диалог с пространството и времето, за да подобри живота на обществото. Необичайно богатото му творчество съвпада с периода на повишени технологически възможности, но той не злоупотребява с тях за артистична самоизява. Остава верен на разбирането си, че архитектурният процес е екипно и диалогично търсене на обща културна основа. Чипърфийлд Архитекти имат над сто обекта с модернистична архитектура от най-високо качество - монументална или приглушена, дори с поетично излъчване.


1.__.____632x414
Галерия „Джеймс Саймън” пред Новия музей.     Източник: www.pritzkerprize.com
 


Емблематични за творчеството му са обектите на Музейния остров в Берлин - възстановяването на Новия музей и прилежащата Галерия „Джеймс Саймън” в периода 1994-2019 г., обявени за най-впечатляващия ансамбъл от културно-исторически сгради на XXI век., затова заслужават подобаващо представяне.

2.___-__._624x354
Новият музей – източна фасада.  Източник: © арх.Анета Трифонова

Исторически предпоставки: Музейният остров в Берлин се осъвременява по етапна дългосрочна програма, до превръщането му в музеен комплекс от световно значение. Визията на Фридрих Вилхелм IV - да издигне „културен акропол“ на пруската столица, се осъществява в голяма степен два века по-късно, чрез новопостроения централен вход - галерията „Джеймс Саймън”. Сградата, по проект на Фридрих Август Щюлер, е открита през 1855 г. за ценните археологически колекции от Египет, Гърция и пра-историята.

3________Atrium_Egipet_624x420
Египетски атриум – стенописи с гръцки сюжет и подземното ниво. Източник: © арх.Анета Трифонова

Богатата пространствена структура е изградена с възможностите на тухленото строителство, новите железни конструкции и пищна декорация. Призната е за най-значителната нео класицистична постройка на Прусия, но понася сериозни щети през 1943 г. и стои като руина шест десетилетия. Поразително сложният проект е изпълнен с обединените усилия на много архитекти, строители, обществото и държавата. Въпреки високия си бюджет от 233 млн. евро, получава широко обществено одобрение.

4.1_______._Nubiiska_zala_624x475
Таван на „Нубийска зала” с метални греди.  Източник: © арх.Анета Трифонова

4.2_______._Tavan_ploski_kupoli_624x474
Таван с плоски куполи в южното крило. Източник: © арх.Анета Трифонова

Възстановяването на Новия музей предпочита принципа на запазването и реставрацията, пред реконструкцията: доказано стабилните части се запазват; други се укрепват, а напълно повредената тъкан се заменя с ясно адресирана към съвременността третировка (северозападното крило и югоизточния ъгъл). По този начин се възвръща достатъчно контекст, за да се прочете структурата. Силно повредените помещения се третират различно: ниските куполи от теракота са новоизградени, измазани и загатват геометрията на изгубената украса; повредените архитрави са съединени с абстрактната версия на стария детайл.Тоналностите на новите и стари повърхности се напасват с тънко цветово усещане.

5.3__._Novoizgradeno_stalbishte__624x353
Новоизграденото централно стълбище.  Източник: www.smb.museum

Централното стълбище очарова посетителя като огромна ексцентрична крепост. Съвременната интерпретация смесва строгата линеарност с класическите колони, посипани с дупки от куршуми; осъществява активен и ангажиран диалог между старото и новото. Оригиналният стенен градеж се пресъздава с помощта на видима, специално обработена тухла, а централното стълбище се излива от бетон. С новите технически възможности е изградено не копието, а по-скоро духът на изгубената форма, пропит с меланхолична монументалност.

6______._Egipetski_atrium_624x472Египетски атриум с новоизградена конструкция. Източник: © арх.Анета Трифонова

Бетонът, полиран или грапав, е използван в новите елементи, попълващи оригиналната тъкан. Минималистичната конструкция, вдъхновена от идеята на Фр. Гили за мавзолей, стъпва в Египетския двор, поддържа галерията и остъкления покрив. Унищоженото северозападно крило е издигнато без всякаква украса и мазилка по фасадата. Същото се отнася за югоизточната кула с квадратната зала, чиито градеж от римска тухла плавно преминава в извисен купол - прекрасен фон за статуите Голямата Богиня и Аполон. Своеобразният апотеоз на музея е осмоъгълната стая с изумрудени стени - северната куполна зала, където посетителите намират скулптурната глава на царица Нефертити, отколешната емблема на Музея. Движейки се внимателно между деисторизираната реконструкция и монументалната консервация, Чипърфийлд изгражда своя музей, който изявява сложната си структура, помни  разрушенията и служи като фон на артефакти от още по-стари времена. Възстановеният музей ни представя низ от състояния на сградата и артефактите, както и оста/посоката на тези състояния – в този смисъл материализира самото време.

7___624x471
Галерия „Джеймс Саймън”, широкото стълбище се издига към входа. Източник: © арх.Анета Трифонова

Галерия Джеймс Саймън
След повече от двадесет години строителство в Музейния остров, галерията „Джеймс Саймън” застава като Партенон на Шпрее през 2019 год., оформяйки красив съвременен вход към една от най-важните културни съкровищници в света. Сградата носи името на един от най-големите еврейски меценати на музейни колекции от XIX-ти век, като жест на благодарност към делото му. Трансформацията на Новия музей и издигането  на галерията отнема по десетилетие за всяка от тях. За радост, в Берлин съществува сериозен архитектурен дебат, което неминуемо дава благоприятен резултат.

8_____Vrazka_s_Pergamon_624x474
Връзка на галерията с музея Пергамон по брега на канала Купферграбен.
Източник: www.pritzkerprize.com


Първият проект (2006 г.) е справедливо разкритикуван като неподходящ за обект от подобна величина. След дълбокото преосмисляне на контекста, Чиперфийлд успява да синтезира ключовите елементи от прилежащите неокласически сгради и ги интерпретира в новото си решение. Такива са широкото стълбище на Стария музей на Фридрих Шинкел, обрамчващата колонада на Щюлер и тежкия каменен цокъл на музея Пергамон. Получава се изчистен класицизъм на ръба на водата, внушителен и деликатен едновременно.

9________Parvi_etaj_624x471
Първи етаж с фоайето, поглед към низходящата стълба и входа. Източник: www.pritzkerprize.com

Сградата няма единен мащаб, изглежда монументална или малко тежи от различните посоки, а същността ѝ е скрита под земята на най-дълбокото ниво – това са галерията за временни изложби и аудиторията с 300 места. Останалите функции са обслужващи и не са включени в достолепните музеи наоколо. Накратко, може да се опише като централен вход за Музейния остров с вече осъществените: портал към Пергамон и подземна връзка към Новия музей. Притеснени, че може да бъде възприета като сбор от несъществени функции, архитектите са възприели подхода на големия жест: издигането до небесното и слизането към подземното царство на боговете.  

10.1__Kafene_280x37210.2___._Vatre6no_stalbi6te__278x371Кафене (снимка ляво).      Вътрешна низходяща стълба.( снимка дясно). Източник: www.pritzkerprize.com

Широкото три-раменно стълбище води нагоре, по нещо като храмов хълм, където посетителите попадат в просторно фоайе с гишета за информация, билети и директен достъп до музея Пергамон. Фоайето граничи с дългото кафене, отворено към голямата тераса, простираща се по цялата дължина на сградата, от страната на канала Купферграбен. Там могат да се наслаждават на чудесни гледки сред сюрреалистичната бяла колонади с височина почти 8 м. Чипърфийлд знае, че подобни колонади в Германия предизвикват лоши алюзии, но като непредубеден английски архитект, той търси неутралното минималистично внушение. На мецанина, под входното фоайе, са разположени музейният магазин, гардеробната, тоалетни и шкафчета. Залата за временни изложби и сцената на аудиторията слизат до най-ниското сутеренно ниво.

11__Atrium_624x420
Аудитория в сутерена, интериор.     Снимка: www.pritzkerprize.com

Изтънченото използване на материалите е характерно за интериора. Стените на фоайето са оформени от видим бетон с няколко изискани изненади. Огромното стенно пано (към Пергамон) включва полупрозрачен бял мрамор с дебелина само 6 мм, за да омекотява светлината, докато перфорираният меден таван блести отгоре над фоайето покрай терасата. Поради западната си ориентация, дългата галерия се обагря в златно от залязващото слънце. Ръководителят на дизайна Александър Шварц, бивш производител на цигулки, проявява особено внимание към материалите и детайла. На долните нива, видимият бетон по стените се сменя от орехов фурнир с огледални шарки и опушен дъб по пода. Аудиторията е мини шедьовър: бетонните стени са излети в плисирани акустични гънки; таванът се спуска като драперия в три тъмни вълни. На някои места, тънките като пластини стоманени пейки са тапицирани с бледа кожа, в контраст с патинираните врати.

12_____Trite_muzeia_624x475
Дворът между Галерия "Джеймс Саймън", Новия музей и Музей Пергамон. Снимка: www.pritzkerprize.com

Колкото и да е издържана, сградата оставя усещането, че архитектурният жест понякога надделява над прагматизма. Свободните пространства са обширни, но изложбената площ от 600 кв. м. е дълга и тясна, изкуствено осветена. Очарователното стълбище по фасадата води до нивото на водата, единствено като „жест, подчертаващ нейната близост.“ Каквито и съмнения да се появят, цялостното присъствие на сградата е убедително обосновано и успешно. Същото се потвърждава от различните погледи към галерията, дори към пространството между трите характерни музейни сгради.

14____624x479
Галерия „Джеймс Саймън”, гледка от терасата към моста над Купферграбен, Дом Бастиан на отсрещния ъгъл. Снимка: www.pritzkerprize.com

Дом Бастиан, открит през 2007 г., стои на ъгъла през канала като чудесен бонус към музейния ансамбъл. Самият той е забележително архитектурно произведение, обогатяващо градската тъкан точно пред моста, водещ към Музейния остров. Галерийната сграда, по проект на Чипърфийлд Архитекти, е предназначена за културно-образователни инициативи. С минималистичната си грациозност, тя осъществява своя диалог с историческия контекст и „гледа” през големите си витрини към входната галерия на Музейния остров отсреща.

Въпреки, че архитектът е вече утвърден модернист, неочаквано за мнозина, тъкмо в Берлин той намира трудния баланс между реставрацията, възстановяването и новите намеси. Появявайки голяма смелост и смирение, приема предизвикателството на задачата, за да създаде своя шедьовър. С трите сгради, работата на Чипърфийлд по музейния комплекс е напълно завършена в нейната идейна, пространствена и контекстуална цялост.

#архитектура   #сър дейвид чипърфийлд   #прицкър 2023
Автор: д-р арх. Анета Трифонова