Сър Дейвид Чипърфийлд. Снимка: www.pritzkerprize.com
 

Сър Дейвид Чипърфийлд получава наградата „Прицкър” 2023, за неговата сдържана и честна архитектура, която влиза в същностен диалог с пространството и времето, за да подобри живота на обществото. Необичайно богатото му творчество съвпада с периода на повишени технологически възможности, но той не злоупотребява с тях за артистична самоизява. Остава верен на разбирането си, че архитектурният процес е екипно и диалогично търсене на обща културна основа. Чипърфийлд Архитекти имат над сто обекта с модернистична архитектура от най-високо качество - монументална или приглушена, дори с поетично излъчване.

Галерия „Джеймс Саймън” пред Новия музей.     Източник: www.pritzkerprize.com
 

Емблематични за творчеството му са обектите на Музейния остров в Берлин - възстановяването на Новия музей и прилежащата Галерия „Джеймс Саймън” в периода 1994-2019 г., обявени за най-впечатляващия ансамбъл от културно-исторически сгради на XXI век., затова заслужават подобаващо представяне.


Новият музей – източна фасада.  Източник: © арх.Анета Трифонова

Исторически предпоставки: Музейният остров в Берлин се осъвременява по етапна дългосрочна програма, до превръщането му в музеен комплекс от световно значение. Визията на Фридрих Вилхелм IV - да издигне „културен акропол“ на пруската столица, се осъществява в голяма степен два века по-късно, чрез новопостроения централен вход - галерията „Джеймс Саймън”. Сградата, по проект на Фридрих Август Щюлер, е открита през 1855 г. за ценните археологически колекции от Египет, Гърция и пра-историята.


Египетски атриум – стенописи с гръцки сюжет и подземното ниво. Източник: © арх.Анета Трифонова

Богатата пространствена структура е изградена с възможностите на тухленото строителство, новите железни конструкции и пищна декорация. Призната е за най-значителната нео класицистична постройка на Прусия, но понася сериозни щети през 1943 г. и стои като руина шест десетилетия. Поразително сложният проект е изпълнен с обединените усилия на много архитекти, строители, обществото и държавата. Въпреки високия си бюджет от 233 млн. евро, получава широко обществено одобрение.


Таван на „Нубийска зала” с метални греди.  Източник: © арх.Анета Трифонова


Таван с плоски куполи в южното крило. Източник: © арх.Анета Трифонова

Възстановяването на Новия музей предпочита принципа на запазването и реставрацията, пред реконструкцията: доказано стабилните части се запазват; други се укрепват, а напълно повредената тъкан се заменя с ясно адресирана към съвременността третировка (северозападното крило и югоизточния ъгъл). По този начин се възвръща достатъчно контекст, за да се прочете структурата. Силно повредените помещения се третират различно: ниските куполи от теракота са новоизградени, измазани и загатват геометрията на изгубената украса; повредените архитрави са съединени с абстрактната версия на стария детайл.Тоналностите на новите и стари повърхности се напасват с тънко цветово усещане.


Новоизграденото централно стълбище.  Източник: www.smb.museum

Централното стълбище очарова посетителя като огромна ексцентрична крепост. Съвременната интерпретация смесва строгата линеарност с класическите колони, посипани с дупки от куршуми; осъществява активен и ангажиран диалог между старото и новото. Оригиналният стенен градеж се пресъздава с помощта на видима, специално обработена тухла, а централното стълбище се излива от бетон. С новите технически възможности е изградено не копието, а по-скоро духът на изгубената форма, пропит с меланхолична монументалност.

Египетски атриум с новоизградена конструкция. Източник: © арх.Анета Трифонова

Бетонът, полиран или грапав, е използван в новите елементи, попълващи оригиналната тъкан. Минималистичната конструкция, вдъхновена от идеята на Фр. Гили за мавзолей, стъпва в Египетския двор, поддържа галерията и остъкления покрив. Унищоженото северозападно крило е издигнато без всякаква украса и мазилка по фасадата. Същото се отнася за югоизточната кула с квадратната зала, чиито градеж от римска тухла плавно преминава в извисен купол - прекрасен фон за статуите Голямата Богиня и Аполон. Своеобразният апотеоз на музея е осмоъгълната стая с изумрудени стени - северната куполна зала, където посетителите намират скулптурната глава на царица Нефертити, отколешната емблема на Музея. Движейки се внимателно между деисторизираната реконструкция и монументалната консервация, Чипърфийлд изгражда своя музей, който изявява сложната си структура, помни  разрушенията и служи като фон на артефакти от още по-стари времена. Възстановеният музей ни представя низ от състояния на сградата и артефактите, както и оста/посоката на тези състояния – в този смисъл материализира самото време.


Галерия „Джеймс Саймън”, широкото стълбище се издига към входа. Източник: © арх.Анета Трифонова

Галерия Джеймс Саймън
След повече от двадесет години строителство в Музейния остров, галерията „Джеймс Саймън” застава като Партенон на Шпрее през 2019 год., оформяйки красив съвременен вход към една от най-важните културни съкровищници в света. Сградата носи името на един от най-големите еврейски меценати на музейни колекции от XIX-ти век, като жест на благодарност към делото му. Трансформацията на Новия музей и издигането  на галерията отнема по десетилетие за всяка от тях. За радост, в Берлин съществува сериозен архитектурен дебат, което неминуемо дава благоприятен резултат.


Връзка на галерията с музея Пергамон по брега на канала Купферграбен.
Източник: www.pritzkerprize.com

Първият проект (2006 г.) е справедливо разкритикуван като неподходящ за обект от подобна величина. След дълбокото преосмисляне на контекста, Чиперфийлд успява да синтезира ключовите елементи от прилежащите неокласически сгради и ги интерпретира в новото си решение. Такива са широкото стълбище на Стария музей на Фридрих Шинкел, обрамчващата колонада на Щюлер и тежкия каменен цокъл на музея Пергамон. Получава се изчистен класицизъм на ръба на водата, внушителен и деликатен едновременно.


Първи етаж с фоайето, поглед към низходящата стълба и входа. Източник: www.pritzkerprize.com

Сградата няма единен мащаб, изглежда монументална или малко тежи от различните посоки, а същността ѝ е скрита под земята на най-дълбокото ниво – това са галерията за временни изложби и аудиторията с 300 места. Останалите функции са обслужващи и не са включени в достолепните музеи наоколо. Накратко, може да се опише като централен вход за Музейния остров с вече осъществените: портал към Пергамон и подземна връзка към Новия музей. Притеснени, че може да бъде възприета като сбор от несъществени функции, архитектите са възприели подхода на големия жест: издигането до небесното и слизането към подземното царство на боговете.  

Кафене (снимка ляво).      Вътрешна низходяща стълба.( снимка дясно). Източник: www.pritzkerprize.com

Широкото три-раменно стълбище води нагоре, по нещо като храмов хълм, където посетителите попадат в просторно фоайе с гишета за информация, билети и директен достъп до музея Пергамон. Фоайето граничи с дългото кафене, отворено към голямата тераса, простираща се по цялата дължина на сградата, от страната на канала Купферграбен. Там могат да се наслаждават на чудесни гледки сред сюрреалистичната бяла колонади с височина почти 8 м. Чипърфийлд знае, че подобни колонади в Германия предизвикват лоши алюзии, но като непредубеден английски архитект, той търси неутралното минималистично внушение. На мецанина, под входното фоайе, са разположени музейният магазин, гардеробната, тоалетни и шкафчета. Залата за временни изложби и сцената на аудиторията слизат до най-ниското сутеренно ниво.


Аудитория в сутерена, интериор.     Снимка: www.pritzkerprize.com

Изтънченото използване на материалите е характерно за интериора. Стените на фоайето са оформени от видим бетон с няколко изискани изненади. Огромното стенно пано (към Пергамон) включва полупрозрачен бял мрамор с дебелина само 6 мм, за да омекотява светлината, докато перфорираният меден таван блести отгоре над фоайето покрай терасата. Поради западната си ориентация, дългата галерия се обагря в златно от залязващото слънце. Ръководителят на дизайна Александър Шварц, бивш производител на цигулки, проявява особено внимание към материалите и детайла. На долните нива, видимият бетон по стените се сменя от орехов фурнир с огледални шарки и опушен дъб по пода. Аудиторията е мини шедьовър: бетонните стени са излети в плисирани акустични гънки; таванът се спуска като драперия в три тъмни вълни. На някои места, тънките като пластини стоманени пейки са тапицирани с бледа кожа, в контраст с патинираните врати.


Дворът между Галерия "Джеймс Саймън", Новия музей и Музей Пергамон. Снимка: www.pritzkerprize.com

Колкото и да е издържана, сградата оставя усещането, че архитектурният жест понякога надделява над прагматизма. Свободните пространства са обширни, но изложбената площ от 600 кв. м. е дълга и тясна, изкуствено осветена. Очарователното стълбище по фасадата води до нивото на водата, единствено като „жест, подчертаващ нейната близост.“ Каквито и съмнения да се появят, цялостното присъствие на сградата е убедително обосновано и успешно. Същото се потвърждава от различните погледи към галерията, дори към пространството между трите характерни музейни сгради.


Галерия „Джеймс Саймън”, гледка от терасата към моста над Купферграбен, Дом Бастиан на отсрещния ъгъл. Снимка: www.pritzkerprize.com

Дом Бастиан, открит през 2007 г., стои на ъгъла през канала като чудесен бонус към музейния ансамбъл. Самият той е забележително архитектурно произведение, обогатяващо градската тъкан точно пред моста, водещ към Музейния остров. Галерийната сграда, по проект на Чипърфийлд Архитекти, е предназначена за културно-образователни инициативи. С минималистичната си грациозност, тя осъществява своя диалог с историческия контекст и „гледа” през големите си витрини към входната галерия на Музейния остров отсреща.

Въпреки, че архитектът е вече утвърден модернист, неочаквано за мнозина, тъкмо в Берлин той намира трудния баланс между реставрацията, възстановяването и новите намеси. Появявайки голяма смелост и смирение, приема предизвикателството на задачата, за да създаде своя шедьовър. С трите сгради, работата на Чипърфийлд по музейния комплекс е напълно завършена в нейната идейна, пространствена и контекстуална цялост.