Великият Фостър

Арх. Норман Фостър
12.05.2010
арх. Милена Михайлова
4722
Мениджмънт




Лорд Норман Фостър е роден в Манчестър, Англия. Учи архитектура в Йелския университет. През 1967 г. основава ателието “Foster and Partners”.

Фостър е провъзгласен за рицар през 1990 г. През 1999 г. получава званието лорд. В същата година той става 21-ят лауреат на архитектурните награди Pritzker, а през 2002 получи и Кралската награда за архитектура. Фостър е носител на  златен медал за архитектура от Американския институт на архитектите (1994), както и на златен медал от Френската академия по архитектура (1991).
 


В началото на декември в Националната галерия за чуждестранно изкуство беше открита изложбата „Архитектурата на Норман Фостър”, в която с макети, фотографии, скици и фрагменти от проекти са показани 30 обекта – повечето реализирани, други в процес на изграждане, някои все още в проект, но всички без изключение - авангардни постижения в световната архитектура. Изложбата, която е уникална по своята същност, представя творчеството на един от най-успешните съвременни архитекти – лорд Норман Фостър и неговия екип.Основната задача на екипа е съвършенството на дизайна и вярата, че качеството на заобикалящата ни среда влияе пряко върху качеството ни на живот. Компанията „Фостър + Партньори” има осъществени проекти в цял свят, изключително разнообразни по своята същност – за създаване и обновление на градска среда, обекти на обществената инфраструктура, сгради с историческо и културно значение, офисни и търговски сгради, интериорен и продуктов дизайн. Много по-рано от редица известни архитекти Норман Фостър изследва устойчивите подходи чрез архитектурата. Чувствителността към околната среда е в основата на неговата философия на проектиране, но тя не се ограничава с осъзнаването на климатичните промени, енергийната ефективност и намаляването на въглеродните емисии, или до мегаградовете с негативните ефекти от тяхното разрастване. Отвъд тези аспекти неговата стратегия отчита културните и исторически характеристики на мястото, за което е предназначен проектът, демонстрирайки как архитектът трябва да работи в комплексния контекст на обкръжението. Компанията „Фостър + Партньори” следва няколко основни линии в своята практика:


  • връзката старо – ново;
  • инфраструктурата като ключ към успешното функциониране на общностите;
  • обществените пространства между сградите.

Всички тези елементи са определящи в развитието на градовете. Изложбата предлага поглед към града в миниатюра – едно променящо се взаимодействие между история, култура, комуникация и локация.
 


Лорд Норман Фостър заедно с представители от екипа, между които и сър Спенсър де Грей, който е водеща фигура сред съдружниците във “Фостър + Партньори”, взеха участие в откриването на изложбата. Събитието стана факт благодарение на Международната академия за архитектура и Международната фондация „Яков Чернихов” с вицепрезидент арх. Георгий Станишев, с подкрепата на МРРБ, Министерството на културата, САБ, КАБ, УАСГ, други организации и фирми.
 


„Сейнт Мери Акс” – главният офис на Swiss Re (1997-2004).
С аеродинамичната си форма сградата увеличава общественото пространство на ниво терен и консумира само половината от енергията, необходима за една традиционна офис сграда. Диагоналната схема на подпорите позволява наличие на пространства без колони и изцяло остъклена фасада, която отваря интериора навън, а отвори на всеки етаж, свързани вертикално, оформят фоайета, които се извиват спираловидно нагоре – това са белите дробове на сградата.


Музикален център „Сейдж Гейтсхед”, Източна Англия 1997-2004.
Проектиран след дълги консултации с публиката и музикантите, днес сградата е местна забележителност. Концертната зала е поместена в правоъгълна като кутия стара сграда, в която акустиката е осигурена чрез подвижни панели на тавана. Комплексът от кафенета, барове, магазини и информационен център е сгушен под голям покрив с вълнообразна форма и открива несравними гледки към река Тайн.


Дрезденска гара, Дрезден 1996 г.
На построената през 1898 г. сграда е върната историческата стойност чрез редица уникални решения. Премахнати са всички допълнителни елементи от последните 100 години, с което е възстановена първоначалната концепция. Възстановена е геометрията на формите, почистени са фасадите, възстановени са часовниковите кули, запазена е конструкцията на купола и покритите перони. Новото е в остъкляването на купола и прозрачното тефлоново покритие, което обвива конструкцията на пероните. Чрез пропускащите светлина покрития се разкрива не само изяществото на металните конструкции – изобилието на светлина създава абсолютно нова визия на интериорите.
 


Застрояването на острова Нова Холандия в Санкт Петербург е един нов проект (2006), който ще превърне града във важно средище на актьори и творци от целия свят. Триъгълната застройка следваща формата на острова, разполага със застроена площ от 7,6 хектара и ще може самостоятелно да задоволява енергийните си нужди. Проектът създава хармония между старо и ново, като превръща дървените конструкции от 18 в. в хотели и магазини. Нови мостове и пътища водят до по-значимата културна част – „Марийнския театър” и „Ермитажа”.
 


Райхстагът, Берлин 1992- 1999 г.
Известно е, че красотата на новосъздадения стъклен купол, заместил изчезналия през 50-те години, е определяща за победата на проекта в обявения на времето конкурс. Голямото предизвикателство пред архитекта е запазването на характера на сградата - съхранени са историческите следи от миналото, включително надписи от руски войници. Новоизграденото също зашеметява – в купола е изградена рампа за посетители, които могат да наблюдават отгоре работата в пленарна зала (3 млн.души годишно), а на покрива има ресторант, който също се радва на голямо посещение. Стъкленият купол е новият символ на Берлин, а скромните енергийни изисквания на сградата я превръщат в основна сграда на германската държавност.
В експозицията “Архитектурата на Норман Фостър” 10  варианта на макета показано развитието на идеята за купола.)
 


Големият двор, Британски музей 1994 – 2000 г.
Проектът касае преоткриването на едно позабравено място в Лондон – вътрешният двор в центъра на Британския музей. Мрежовидният стъклен навес е синтез между инженерно произведение на изкуството и прецизна изработка. В средата е реставрираната кръгла читалня – най-голямото затворено пространство в Европа – сега достъпна за всички. Чрез прозрачното покритие над двора и тангиращото около читалнята стълбище се създава качествено ново обществено пространство.


Автор: арх. Милена Михайлова