aрх. Атанас Панов, “ЛП Консулт”
Архитект Панов, защо чуждестранни инвеститори като “Меридиън Лейджър” се обърнаха към вашето архитектурно бюро за проектиране на българския хотел от веригата “Холидей ин”?
Както често се случва в нашата практика, клиентите стигат до нас благодарение на препоръки от други наши клиенти или партньори в различни проекти. В случая, за който говорим, когато довършвахме работа по Сграда 10 в Бизнес парк София, настоящият собственик на “Холидей ин” закупи мястото от “Линднер”, с които работехме отдавна, и те са ни препоръчали. “Меридиън Лейджър” очакваше от нас издържан не само в архитектурно отношение проект по западните стандарти, но и напълно отговарящ на стандарта „Холидей ин”. За целта инвеститорът ни връчи вместо идеен проект бренд стандарт, в който е описано всичко, което трябва да се направи, за да съответства даден хотел на категорията „ Холидей ин”. Върху заданието от клиента за брой стаи и изискванията на бренд стандарта екипът ни създаде идеен проект, който беше предаден за одобрение от собственика на хотела и от британските му консултанти, които трябваше да го оценят като изпълнение, функции и т.н. Така се стигна до изключение от наложилата се практика в България, когато чуждестранен инвеститор решава да строи у нас да се доверява на интернационална компания, която го консултира и прави идеен проект. А на българските архитекти в подобна ситуация се възлага само да доразвият концептуалния проект съгласно с българските стандарти, да извадят разрешително за строеж и други подобни технически подробности. Това определено незаслужено минимализира ролята на българските поектанти. При “ Холидей ин” клиентът ни се довери, остави всичко в наши ръце и резултатът е видим и признат от всички. Неслучайно този хотел беше номиниран за награда на “Интернешънъл Хотел Груп” – организацията, към която спада и “ Холидей ин”.
Проектирали сте не малко бизнес хотели у нас. С какво надгради практиката ви този проект?
С това, че е хотел, който е предназначен да обслужва стандарта на една верига. Изпълнението на такова задание бе ново и интересно за мен и колегите ми. По време на цялото проектиране съгласувахме работата си с консултанти в дирекцията на „ Холидей ин” във Франкфурт, която отговаря за Европа. По принцип (и нашият случай не правеше изключение), те наблюдават проекта във всичките му фази и дават одобрението си след завършването на всяка една. Това обаче не ги ангажира, че след като са одобрили всяка фаза (концепт дизайн, схематик дизайн, работния проект), ще одобрят целия хотел накрая и че ще го приемат във веригата „ Холидей ин”. С други думи, работехме перманентно с риск, че ако не изпълним напълно изискванията и нормите на „ Холидей ин”, може хотелът да не функционира с това име. И въпреки че по време на дейността ни имахме тяхното одобрение и препоръки, този риск поддържаше едно напрежение. Едва след приемането на сградата с Акт 16, тя бе изцяло одобрена от специалистите на „ Холидей ин” и включена като част от хотелската верига.
Не мога да кажа, че взаимодействието с многобройните немски и британски консултанти е облекчило работата ни, но даваше спокойствие на клиента ни, което пък се отразяваше на работната обстановка. От друга страна, тази комуникация гарантираше, че всичко ще бъде в рамките на разбиранията, които собственикът и хотелската верига имат за тази сграда. Не на последно място за нас това беше полезно ноу хау. Координацията понякога беше трудна, друг път по-лесна, но в крайна сметка е важен резултатът, който е удовлетворителен.
По отношение на самата сграда и проекта за нея най-отчетливо различното беше конферентният център. За всички градски хотели на „ Холидей ин” е присъщо да имат специфични конферетни блокове, които навсякъде изглеждат по един и същи начин. Направени са много професионално, отговаряйки на изисквания и условия на марката, които пък са извлечени от практиката на много хотели. И в българския хотел „ Холидей ин” конферентната част е перфектно инкорпорирана в общата функционалност на сградата. Залите са много приспособими, позволяват да бъдат обединявани и преконфигурирани чрез подвижни стени, като не се нарушава общата идея за функционалност. За екипа ни работата по тази изпитана система, където няма фриволности, бе безценен опит.
Облекчи ли времето за проектиране наличието на стандарт на марката?
Ни най-малко. При наличието на такъв има много по-малко място за импровизация. Да го направиш по най-добрия начин, но спазвайки всички изисквания, вкарвайки го в този комплекс с определена конфигурация, която произтича от мястото и обемната идея, прави задачата по-трудна. Но пък и по-интересна и по-полезна.
Как се сработихте с многобройните чуждестранни участници в този проект?
Наистина може да се каже, че проектът е интернационален, защото инвеститорът е британска фирма, както и всички консултанти по проектирането, проджект мениджърът „Вектор”, е интернационална проджект мениджърска компания, „Ер-Ба”, която извърши строителството, е турска фирма. Единствено българско звено в проекта бяхме ние, архитектите и инженерите, които направихме проекта и контролирахме изпълнението му от началото до края. Провеждахме стандартен авторски надзор, но в по-разширен вид. Арх. Искрен Манев беше човекът, който отговаряше за цялостното сглобяване на проекта и спазването на всички изисквания към начина на изпълнение, като контролираше процеса докрай. Авторският контрол е много важен, защото проектът може да бъде много красив, много функционален, но ако архитектът не присъства до финала, може да бъде опорочен на всеки един етап и да бъде компрометиран.
Имаше ли изискване към вложените материали?
Бренд стандартът не касае материалите, а само характеристиките им и има конкретни изисквания само за спецификациите им - устойчивост, неизлъчване на вредни вещества и т.н. Ние бяхме свободни да използваме всички налични в България материали, както и всички, които са актуални в чужбина. Както при всички наши проекти, работихме с материали, които се използват в цяла Европа и света. Пазарът е толкова отворен и широк, че той ни принуждава да не се концентрираме върху един тип материали и да не пригаждаме сградата към тях. Ние избирахме материалите, които ни харесват, но търсихме оптимум между качество и цена.