Ланд. арх. Веляна Найденова - една жена с красива мисия

Интервю с доц. д-р ланд. арх. Веляна Найденова - една от най-ярките и уважавани фигури в българската ландшафтна архитектура.
10.09.2025
ланд. арх. Весела Маркова
2426
Мениджмънт
Източник: личен архив, снимка: stroitelbg.bg

 


Искряща усмивка и озарен поглед, очертани от плавни, меки, златни коси - доц. д-р Веляна Найденова - ландшафтен архитект, преподавател, експерт и вдъхновител на "ЗЕЛЕНОМИСЛИЕ".


Но зад професионалния ѝ профил стои една силна, сърдечна жена с необичайно име, което носи специфична символика и енергия, оказали влияние върху нейния житейски и творчески път. В това интервю ще открехнем завесата към нейното лично и професионално пътуване, за сблъсъците и успехите, за любовта ѝ към природата и хората, и за мечтите ѝ за една по-зелена и по-човешка София и България.


Различното лице на Веляна, в което са преплетени знание,  страст, опит и призвание. Тръгваме от името и от личната символика, важната тема за жените в ландшафтната архитектура и трудностите в професионалния път, от началото, през предизвикателствата и уроците, ключовите проекти и съдбовните срещи. Но това съвсем не е класическа ретроспекция, ще се движим по нишките на съдбата и нейните сигнали по пътя. 
 


Доц. д-р ланд. арх. Веляна Найденова е една от най-ярките и уважавани фигури в българската ландшафтна архитектура. Завършила Лесотехническия университет през 1971 г., тя е една от пионерите в озеленителската професия и съчетава над 50 години опит като проектант и експерт в „Софпроект“, където отговаря за зелената система на София, градоустройствените параметри на всички категории зелени площи и ландшафтното устройство на крайградските зони. Сред големите ѝ проекти са и работата по концепцията за зимните олимпийски игри през 2014 г. Паралелно с това, ланд. арх. Веляна Найденова е преподавател в Нов български университет и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), изграждайки нови поколения ландшафтни архитекти и градоустроители.

© archinova.bg



- Вашето име – Веляна – е изключително рядко срещано и с богата символика. Какво знаете Вие за него и кой ви го е дал? Вярвате ли, че името Ви е предопределило по някакъв начин характера и житейския Ви път?
Много обичам своето име, дадено ми от моята баба Веляна, изключително балансирана и мъдра жена, сплотяваща фамилията ни. Да, вярвам, че името ми предопределя до някъде моят характер, да изисквам от себе си прецизност, да бъда отговорна, да бъда логична и последователна в решенията си, да ги довеждам до край. В тези ценности ме възпитаха и моите прекрасни родители.


- Ландшафтна архитектура - и до днес звучи екзотично като понятие у нас. Какво обаче означава да бъдете жена в тази професия, която съвсем доскоро беше силно доминирана от мъже? Кое Ви насочи към това поприще?
Ландшафтната архитектура е професия, която изисква вдъхновение и въображение, да създадеш красота, живи вечно изменящи се картини от растения, с багри и светлина! В исторически план има много жени, които с творчеството си са проправяли път и създавали шедьоври в градинско - парковото изкуство. Всичко това ме насочи към тази професия, към възможността за преобразяване и подобряване на средата за живот на хората и която стана мое призвание.


Вероятно имате много истории за тези времена и предизвикателства, особено като млад специалист - тогава инженер - озеленител, бихте ли ни разказали спомен от това начало? Животът Ви отвежда и в друга знакова структура за времето си, а и до днес, какво си спомняте от първите години след дипломирането си в „Софпроект“?

 
Като млад специалист, постъпих в дирекция „Генпллан“ на КНИПИ “Софпроект“ през 1971 година. Най-голямото предизвикателство беше това, че колегията разработваше директивната фаза на Генплана на София и аз се сблъсках с най- сложната материя в градското планиране, за която имах ограничени университетски познания. За кратко време трябваше да се справя с много професионална литература, но имах и безценната помощ на моите колеги арх. Жени Христова, арх. Белин Моллов, арх. Йордан Кирков, арх. Люба Кънева. Така се породи интересът и любовта ми към зелената система на София, обектите на отдиха и спорта.


Общ градоустройствен план на София - директивна фаза . Източник: личен архив


   
 - А кои случки или съдбовни срещи са се запечатали завинаги във Вас от този токова знаков период на първите стъпки на ландшафтната архитектура в България? От какви източници черпехте познание и вдъхновение?
За мен съдбовно значение има това, че „попаднах“ именно в дирекция „Генплан“, както и срещата ми с арх. Стефан Стайнов, изключителен ерудит, който като ръководител на екипа ме въведе в сложната материя на това най-високо и сложно ниво на градско планиране, даде ми основните насоки в логиката и подхода към проблемите му. Да си представиш развитието на един цял град, при това столица на България – това беше голямото предизвикателство!



Общ градоустройствен план на София от 1979 г.- дирекция „Генплан„ - колектив с ръководител арх.Стефан Стайнов и арх.Митьо Виделов. Източник: личен архив

 

- Как се е променила ландшафтната архитектура от тогава до днес? Какви бяха пречките тогава и кои са днешните?
Промените в ландшафтната архитектура се коренят в глобалните климатични идменения и условия на живот на планетата. От декоративно градинско - парково изкуство, преминава през утилитарността на устройството на жизнената среда и фокус към отдиха, за да се формира в настоящия момент основно като средство за подобряване на екологичното равновесие, за развитие на нови форми на зелената инфраструктура, спестяване на природни ресурси и адаптиране на растителните видове за озеленяване . 


- Още един символичен за България проект, с какви вълнуващи моменти свързвате своята работа по „Концепцията и кандидатурата за зимни олимпийски игри 2014 г.“? Какъв беше вашият принос, Вие самата също сте любител на зимните спортове?
Това беше един изключително отговорен и труден проект, който трябваше да докаже възможностите и готовността да се организира подходяща комплексна инфраструктура за провеждането на зимни олимпийски игри 2014 г. в три дестинации – София като център, Боровец и Банско. Програмата и специалните карти, както и текстови материали бяха изготвени от екипа в дирекция „Генплан“, със съдействието на Българския олимпийски комитет/БОК/. Имахме възможността да почерпим опит и от посещението си на място в Торино по време на зимната Олимпиада  през 2006 г., което обогати личните ми познания по тази тема.

Концепция и кандидатура за зимни олимпийски игри 2014 г.. Източник: личен архив


- Със сигурност обаче в биографията Ви най-екзотично звучи работата Ви в Мозамбик и Сирия – как се случи това, как Ви се отрази "сблъсъкът" с тези толкова различни култури и какъв отпечатък оставиха те у Вас?
Влиянието  на тези различни култури допринесе за нови познания за декоративната растителност в тези държави, особено в Мозамбик - напълно непозната и различна за мен. Наложи се „в крачка“, със съдействито на моя колега ланд. арх ( или инж) Иван Вангелов да изуча местната, много красива флора и да я приложа в проектите си. В Сирия беше по-лесно – позната средиземноморска растителност. Но и в двете държави имаше устройствени принципи и норми, както и специфика в климат, условия на живот, култура и традиции, които обогатиха моите професионални знания.   


Жилищен комплекс в Матола –гр.Мапуту Мозамбик -колектив „Софпроект“ 1983-1985. Източник: личен архив


- Смело можем да кажем, че "зелената система" и устройството на София са проекти, белязали целия Ви живот. Енергията, надеждите, трудностите - как бихте описали всичко това днес? Има ли проекти, за които съжалявате, че не се осъществиха или не достигнаха пълния си потенциал?
Да, има много програми и проекти, свързани с изпълнение на задачите по реализация на Общия устройствен план на Столична община в аспекта на зелената система, отдиха и екологията - за спешни действи, за развитие на Северните територии, както и за една от най-съвременните идеи за Тематичните паркове. От инвестиционните проекти бих искала да се довърши пълната реализация на Студенския парк. Частично се изпълниха две главни алеи, една детска площадка и фитнес на открито. Не се осъществяват обаче два важни за София зелени клинаИзточния парк и парк „Въртопо“ поради наличие на висок процент частна собственост и сблъсък между обществени и частни интереси.

   
Студентски парк ( вляво) и проект за велосипедна мрежа на София.( вдясно). Източник: личен архив


- Вие сте били и председател на Управителния съвет на Съюза на ландшафтните архитекти доскоро, уважаван член на журита в различни конкурси, български и международни. Как виждате тази Ваша обществена мисия?
Тази моя обществена мисия възприемам през всичките тези години с голяма отговорност към колегията ландшафтни архитекти, с предварителна подготовка за всеки конкурс, като участник в журита. Също безпристрастна, обективна оценка на проектите! Особено трудно и отговорно беше участието ми в международното жури , като представител на България за оценяване на европейски ландшафтни проекти от водещи за Европа държави по програмата „Зелени градове за устойчива Европа“. Голямо постижение за мен, като председател на Управителния съвет на Съюза на ландшафтните архитекти беше учредяването през 2019 г. на наградата „Ландшафтен архитект на годината“ /вкл. и за студенти/, както и почетната награда  „За цялостен принос към ландшафтната архитектура“.


Източник: www.ula - bg.com
 

- Какво бихте казали за българските проекти в конкурсите за „Зелени градове“?
Българските проекти (излъчени в резултат на вътрешен конкурс) представиха по достоен начин нивото на ландшафтната архитектура у нас, както и конкретните умения и професионални достижения на колегите ландшафтни архитекти. В потвърждение на това е спечелената наградата за България – трето място за проект „Станционна градина“ Стара Загора на ланд.арх. Корнелия Маторова, 2020 година, избран между  13 европейски проекта.

„Станционна градина“ Стара Загора. Източник: www.archinova.bg, ©Ландшафтен дизайн-инвест" ООД

- Какъв е Вашият личен мотив, посланието Ви, промените, които се надявате да инициирате чрез тези конкурси и форуми?
Личният ми мотив е чрез тези конкурси да се популяризират възможностите на ландшафтната архитектура, “работеща“ с жив, растителен материал, да преобразяват и подобряват селищната и крайселищна среда, и ландшафта. Да се реализират съвременни, иновативни решения на зелената инфраструктура, колегията да сверява часовниците си чрез обмен на познания и идеи в международен план!


- Каква е важността на обществените дискусии днес и имат ли те достатъчна сила и глас в перспективите за развитието на градовете?
Важността на обществените дискусии днес е много значима, за да се чуят мненията и желанията на ползвателите на зелените площи и зоните за отдих, за устройството на зелената система. Тук обаче е много важно да се отбележи необходимостта тези мнения да се анализират и финализират през професионалните познания на експертите и да се оценят реалните възможности за изпълнение.


- Каква София и каква България мечтаете да видите в близко бъдеще? София да възвърне образът си на „зелен“ град, с нови и съществуващи, добре поддържани паркове и улично озеленяване, с подобряване отношението и участието на „синята инфраструктура“ в градската среда.  А за България ?
Да съхранява и възстановява природните ресурси и недвижимото културно ландшафтно наследство, да създава система от нови тематични маршрути, популяризиращи ценни ландшафти, защитени територии, културни обекти и пр. 

Общ устройствен план на Столична община - зелена система. Източник: личен архив


- Къде са вашите надежди и какво бихте посъветвали младите си колеги?
Да бъдат мотивирани, да проучват нещата в дълбочина, да отстояват житейските и професионалните си принципи, да останав верни на себе си!


- Имате възможност да бъдете в "епицентъра на бъдещето" чрез преподавателската си дейност във ВУЗ-ове като НБУ и УАСГ, на какво учите студентите си днес, и какво научавате от тях? Кой е този различен, но ценен потенциал, който те носят?
Интересни, нестандартни идеи, необременени от реалността и ограниченията на нормативи и закони! Ние непрекъснато взаимно се учим, обменяме информация, спорим. Уча студентите си да бъдат любознателни, задълбочени и да завършват идеите си докрай! Да обичат бъдещата си професия и да я превърнат в кауза!

    
Източник: личен архив


- Какво е мястото на опита и експертизата на Вас и Вашите колеги в академичните среди и професионалната общност днес? Достатъчно уважавани и ценени ли сте?
Опитът е от изключително значение - дава по-бързи експертни решения на професионалните проблеми. На базата на проектанския опит и многобройните решени казуси през годините, мога като преподавател да давам на студентите практически съвети и консултации в процеса на учебната дейност. От личните ми наблюдения  и участието ми в различни професионални форуми и журита, мисля ,че ландшафтната колегия е уважавана и ценена, особено през послените години. Но се изисква непрекъсната работа и повишени професионални изисквания!


-    Не можем да пропуснем и по-болезнени въпроси, пряко касаещи влошеното състояние на зелената система в някои райони. Какви нередности и пропуски виждате Вие и какви са механизмите за справянето с тях? Кои нормативни промени считате за особено належащи за подобряване състоянието на зелената система?
За подобряване на състоянието и изграждането на нови обекти, особено важни са променните в наредбата за изграждане, подобряване и опазване на зелената система на СО, целесъобразни промени в ЗУТ и ЗУЗСО, гарантиращи екологичната и рекреативна ефективност на зелената ситема и защита на нейната цялост, без възможност за преотреждане за други дейности. Особено важен е контролът за изпълнение на заложените нормативи и мерки.


- А какво се крие зад усмивката на Веляна? Опитваме се да разберем сега.

Добронамереност, търсене на положителни емоции и ведър поглед към проблемите и тяхното решаване! Но без отстъпления от моите житейски принципи!

- Кое е „другото лице“ на Веляна, неочакваното – това, което можете да разкриете за нас?
Купонджийското, със стойностна музика и танци с приятели и колеги.

- Освен професията, с какви други занимания и хобита предпочитате да запълните времето си? Какво Ви зарежда, носи Ви лично удовлетворение, как изглежда бягството Ви от натовареното ежедневие?
Бягството е всред природата, спорта – ски и плуване, изкуството във всичките му форми и прекрасното приятелско обкръжение!


- Коя е вашата „тайна градина“- любимото скрито местенце, дори без да давате точна локация. Къде се чувствате най-спокойна и вдъхновена? Снежните планини и водната шир!

- Имате ли любим парк в София и какво го прави специален за Вас?
Борисовата градина, където е преминало моето детство, горичката с „малкото трамвайче“ и зимните пързалки! Имаше лятно кино, прекрасен плаж и какво ли не! А сега моят любим парк е последния реализиран проект за мен и колектива на „Софпроект“ ОГП - парк „Възраждане“, моя  изпълнена мечта, заедно с колегата ланд.арх. Мария Грозева. 

  Парк Възраждане. Източник: личен архив - чертеж и снимки - интернет


- А какво е първото нещо, което правите сутрин?
Помислям си нещо приятно, отивам на терасата и поглеждам към Витоша, а после кафе!

- Ако не бяхте ландшафтен архитект, каква щеше да бъде Веляна?
Отново щях да избера професия, свързана с рисуване, декорации и красота! Да бъде вълнуваща и разнообразна !
 

#ландшафтна архитектура   #Ландшафтен архитект на годината   #ланд. арх. Веляна Найденова
Автор: ланд. арх. Весела Маркова