Обект: Културно-информационен център „Мелницата”
Местоположение: с. Кърпачево, община Летница, област Ловеч
Възложител: Сдружение „Деветашко плато”
Собственик: община Летница
Архитектура: студио NADA
Проектанти: арх. Антонина Тритакова, арх. Георги Събев
Изпълнител: Росен Илиев, студио NADA, голяма група от доброволци
Фотограф: Тодор Тодоров 
Квадратура: 285 м²
Година на завършване: 2022 г.
Отличия:
- Победител в категория: Реализации - Обществени сгради в конкурса ARCHINOVA 2022,               
- Специална награда Български архитектурни награди КАБ ’22



Значенията на една сграда.
Старата мелница стои като самотен аванпост пред село Кърпачево, в южната част на Деветашкото плато. Регионът е привлекателен с многобройните си природни забележителности - пещери, водопади, стръмни зъбери и карстови извори. Сдържаната фасада към пътя не изяснява точното предназначение на сградата, но внушава стабилност и доверие с каменното си симетрично лице. Вече почти столетница, тя притежава силата да се преобразява и отново става важна за региона.

Ключът за разбирането на една сграда може да се окаже нейната история, възходите, застоя и разрухата. Изненадващо сложен е пътят на тази постройка. Преди 90 години, е изградена като воденица в съседното село Крушуна. Впоследствие е преместена, на сегашното ѝ място в Кърпачево - за мелница; през 1950 год. е национализирана, но без определена функция постепенно запада; като възвърната собственост е дарена от наследниците на общината Летница. Сегашният наемател - сдружение „Деветашко плато”, я превръща в културно-информационен център „Старата Мелница.”

Студио NADA проучва състоянието и историческите пластове на обекта. Ограждащите - носещи стени са изградени от блокове бигор (травертин), който въплъщава геоложката история на региона. Тази порода се образува в карстовите пещери наоколо, като калциеви отлагания от минералните извори. Висококачественият декоративен камък се използва, от векове, за престижни обекти, включително църкви и обществени сгради. Поради лошото стопанисване дълги години, тъканта на сградата е деградирала в различна степен. Много места, от дюшемето и дори от гредите, са компрометирани от течовете на покрива и наводненията в сутерена. Липсва или е счупена дървената дограма.

Сградата преди реновацията.

Архитектурно-строителни намеси и системи.
Архитектите Георги Събев и Антонина Тритакова имат познания и опит с исторически сгради и местните материали, както и вкус към същностното им усещане и прилагане. Те синтезират и осмислят творчески събраната информация, за да я вплетат в надградената идентичност. Конструктивното укрепване е съобразено с добрите практики за консервация и реставрация на стари сгради. Съществуващата конструкция се запазва и се подсилва с метални скоби, при необходимост. Замяната на повредените елементи се извършва с рециклирани материали от стари сгради или нови местни материали.

Логично, дървените прозорци на първия етаж са подменени с нови, в стила на съществуващите, а двукрилата входна врата е дублирана отпред по фасадата. На всички прозоречни отвори, от вътрешната страна на зида, е поставена алуминиева дограма със стъклопакет от висок клас. Постигнатата добра топлоизолация е обвързана с оптимална отоплителна система. Специалната печка е изработена от местен майстор, с вградени тръби и отвори по предната и задна част. На стената е монтирана перка, която раздухва затопления въздух в сградата. Суровата красота на автентичните материали се извежда на преден план - видимата каменната зидария, варовата мазилка отвътре по североизточната стена. Дългите, видими греди и колони, от пода до покривното пространство на първия етаж, винаги покоряват с тектониката и готическата си извисеност.

 
Функция.
В третия си живот, сградата се превръща в база за осъществяването на социалната и просветна дейност на сдружението „Деветашко плато”. По-конкретно, това е мястото за специални събития, свързани с Академия за селско предприемачество, обмен на умения и занаяти, фирмени и други социални контакти.

Воденицата и мелницата са свързани с производството на храната, осигуряваща оцеляването по нашите земи. Съчетава се свещенодействието с тежкия физически труд, които неминуемо определят нейния дух. В новото си амплоа, тя се превръща в идеалното място за осъществяване на срещи между различните общности, за изграждане на мостове към традицията, историята и природата.

   
Приземният етаж.

Приземният етаж, с вход от югозапад, е основното ниво за срещи, информационно обслужване и малък кухненски кът. В средата има голям отвор в пода към сутерена. По късите му страни са били разположени едно-раменните стълби между етажите. Вертикалната комуникация е подменена изцяло за удобство и сигурност. Едното рамо свързва полувкопания с приземния етаж, а П-образното стълбище до него продължава нагоре до първия етаж. Първият етаж е зала до 30 места с подвижни сгъваеми столове и няколко работни маси. В полувкопания сутерен, с отделен вход от североизток, се намират санитарният възел за посетители, складове и кът за даване на велосипеди под наем.

   
Първият етаж и санитарният възел. Санитарното оборудване е доставено от Ideal Standard.

При искреното желание да се запази духа на мястото, има голяма опасност авторите да останат до края в плен на автентичната историчност, но архитектите от Студио NADA не влизат в подобен капан. Използват заздравената тъкан на сградата като твърда почва, от която да полетят и да решат пространствените изменения, в посока бъдеще.

Характер на новите намеси.
От дълбочинния мисловен сондаж (през мястото, традицията, сградата и новата функция) избликва единното решение, като бистър поток. То касае новите елементи: стълбища, парапети и обзавеждане. Всички те имат метална конструкция с мембрани от перфорирана/мрежеста ламарина, в чисто бяло. Старото и новото са видимо контрастни по фактура, цвят и плътност, но съжителстват и се подкрепят успешно. Те не могат едно без друго, те са двете страни на едно цяло: теза-антитеза, минало-бъдеще.

   

Новото стълбище се намества в ъгъла, където е имало затворено помещение, след като са срязани гредите с дюшемето и е премахнат пълнежът в ограждащите го стени -  изцяло или частично. На места остава само носещият грубоват дървен скелет. Това е най-драматично въздействащото място. От напречната стеничка ни гледа приказно прозорче, което подсказва, че разбирането за вътре-вън при воденицата е било различно.

Старата стълба, водеща към първото ниво, е твърде стръмна и нестабилна, но е оставена като реликва от миналото - патетично устремена нагоре към обезопасения отвор в плочата. Оставам с усещането, че белите метални елементи са своеобразна реминисценция на разпрашеното брашно в мелницата. Може би маркират и разпенената вода, задвижваща воденичните камъни. От друга страна, те олекотяват интериора и създават възможност за погледи през нивата и по-добра осветеност. Това е от съществено значение, при ограничената площ на етажите.

   
Старата стълба, водеща към първо ниво, оствена като реликва от миналото.

Архитектурната идея е търсена и проследена внимателно от авторите, във всичките ѝ проявления. Материализира се категорично чрез традиционните и нови средства. За архитектите на Студио NADA е особено важно да участват лично в строителството. Заедно със своите съмишленици и доброволци от други страни, дават пример за диалог между поколенията.

Авторите катализират модернистично-логическия подход чрез усещането за вибрациите на материалите и мястото, за да се роди/прероди сградата по най-естествения и устойчив начин. Неприсъщо за творческата им младост е умението им да провеждат идеите си чрез всеки материал и детайл - понякога изненадващ, дори неприемливо суров за традиционното мислене. Накрая са ни убедили напълно, че настоящото превъплъщение на сградата е свързано с напредъка и развитието, но е базирано на традицията и жизнеността на хората, обитаващи магичното плато.

Голяма част от работата по обекта и обзавеждането е извършена от studio NADA и Росен Илиев (местен майстор).

Старата мелница е започнала третия си живот, има всички предпоставки да се утвърди като важно регионално средище, благодарение на обединените усилия на общността. Но, що се отнася до неповторимия чар на преустроената мелница, заслугата е най-вече на Георги Събев и Антонина Тритакова - вдъхновените таланти на Студио NADA.

За Студио NADA
Архитектите  Антонина Тритакова и Георги Събев са представители на най-новото поколение български архитекти, завършили УАСГ през 2016 -17 год. Те усъвършенстват своите знания и умения в областта на културното наследство и историческите сгради в Англия и Германия.

Студио NADA е основано през 2020 година и веднага впечатлява с конкурсните си прояви за сграда на фондация „Карин дом”- България (пето място) и за монумент на град Добрич (първо място). Проектирана е крайбрежната зона на Great Yarmouth (Великобритания) и други обекти. В периода 2020-22 год. са реализирани две сгради в село Кърпачево: „Малко ателие на Студио NADA” и „Адаптация и преустройство на Старата мелница.” И в двата проекта, Студио NADA демонстрират ярко изявена архитектурна позиция и овладяна естетика. Те предпочитат колкото рационална, толкова и чувствена архитектура, но винаги пределно искрена. Важен елемент за тях е личното им участие, както и на общността, в строителния процес. Затова студиото разширява своята дейност и става съорганизатор и ръководител на международна архитектурна работилница за овладяването на естествените материали. Темата е особено актуална - важен аспект на устойчивото разрешаване на глобални архитектурни проблеми.

Споменатите проекти и обекти носят на Студио NADA много награди и най-престижните класации в страната, от които можем да споменем: ARCHINOVA 2021, категория: Реализации - Еднофамилни жилищни сгради и ARCHINOVA 2022, категория: Реализации - Обществени сгради; Специална награда на Български архитектурни награди КАБ ‘22.

Повече информация за проект "Културно-информационен център „Мелницата" може да видите в интервюто на арх. Георги Събев от студио NADA по време на Церемонията по награждаване на победителите в ARCHINOVA 2022.