Обект: NOT A HOTEL YAKUSHIMA 
Проект: Simple Architecture
Проектанти: арх. Александър Йончев, арх. Моника Стойкова
Локация: Якушима, Япония 
Година: 2026 
Визуализации: Simple Architecture

Simple Architecture е студио за архитектура и интериорен дизайн, основано през 2017г. от арх. Александър Йончев. Студиото работи в широк спектър от мащаби и типологии - от еднофамилни къщи и интериори до хотели и обществени пространства, като фокусът му е върху минималистичната архитектура и дизайн.

Философията на Simple Architecture се основава на съзнателното противопоставяне на спокойствието и реда в минималистичната архитектурата с динамиката и хаоса на съвременния начин на живот. В свят, доминиран от скорост и консумеризъм, студиото цели да създава пространства, които да действат като антидот, осигурявайки спокойствие, баланс и хармония за техните обитатели.


Проектите на студиото са отличени с множество национални и международни награди и са публикувани в престижни архитектурни издания в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
 

В съвременния свят на бързо променящи се градски пейзажи архитектурата все по-често търси своите корени в тишината на природата. Когато става въпрос за минималистична архитектура и дизайн, студио Simple Architecture заема запазено място със своето дълбоко уважение към околната среда. Въпреки, че техният амбициозен проект Not A Hotel Yakushima не печели призовото място в международния конкурс, за който е създаден, той остава забележително постижение. Именно поради тази творческа и концептуална стойност медията The Building го отличава и представя на вашето внимание. 

    


Студиото е известно и разпознаваемо със своя широк спектър проекти - от елегантни, еднофамилни къщи и изискани интериори до мащабни хотели и обществени пространства. Независимо от мащаба обаче, водещият фокус на екипа остава неотклонно насочен към минималистичната архитектура и изчистения дизайн. Проектът за Якушима е ярка илюстрация на тази философия, превръщайки се в образец за това как съвременният дизайн може да съществува в пълен синхрон с девствената природа.

    

Архитектура, родена от топографията
Разположен на мистичния японски остров Якушима, проектът представлява извиващ се обем, който леко се плъзга по естествения релеф на терена. Основните принципи тук са насочени към максимално запазване на съществуващия характер на терена и богатата растителност на мястото. Периметърът от високи дървета е оставен почти изцяло непокътнат, а ниската растителност е внимателно запазена и интегрирана в пространствената концепция.





Вместо да доминира над пейзажа със самоцелна монументалност, сградата сякаш произтича директно от него, реагирайки на топографията, растителността, ориентацията и гледките. Формата се разгръща като непрекъснат диалог между архитектурата и природата, размивайки границата помежду им. Извитият план позволява на всяко пространство в сградата, както вътрешно, така и външно, да рамкира специфична и внимателно композирана гледка, варираща от далечни планински и океански панорами до близки, обгръщащи пейзажи на заобикалящия терен.

    


Хореография на движението и интериорна функционалност
Функционалната организация на сградата следва логиката на терена. Най-ниската зона, която е най-близо до пътя, е обградена с гъста растителност, осигуряваща уединение. Средната част разкрива разнообразни далечни перспективи: основната дневна зона се отваря към връх Мочомудаке, а разположените по-високо спални гледат към океана. В най-горната точка спа зоната е разположена на ръба на гората и вместо далечни панорами, осигурява усещане за уединение, интимност и потапяне в природата. 

Движението през сградата е съзнателно удължено и режисирано. Редуването на рамкирани гледки с тъмни, затворени коридори създава контраст и изненада, превръщайки циркулацията в постоянен акт на откриване. Този ритъм на гледка, компресия и гледка подсилва момента на пристигане във всяко пространство и изостря възприятието. Коридорите, които обикновено са второстепенни пространства, се превръщат в равностойни по важност на основните помещения, утвърждавайки идеята за живот сред природата, а не само за нейното наблюдение.
 



Силната връзка с терена е допълнително подсилена от използването на рампи вместо стълби. Те позволяват на сградата да преодолее денивелация от повече от 11 метра с почти никакви стълби, поддържайки непрекъснато и плавно преживяване, подобно на ходене по естествения наклон на терена. Движението започва от паркинг, дискретно позициониран върху съществуваща, почти равна част от парцела в югоизточния ъгъл, минимизирайки интервенцията в останалата част от терена. Маршрутът преминава през основните дневни пространства, по-интимната спална част и завършва в уединена спа зона, отделена от нощните пространства, но свързана с тях чрез открито огнище – място за ритуал, почивка и съзерцание.

    


Материална палитра и сетивно изживяване в интериора
Архитектурата приоритизира естествените материали и умишлено сдържана палитра от само два доминиращи цвята: черно за всички външни пространства и топло дърво за всички вътрешни. Черният екстериор, постигнат чрез кедрова дървесина, обработена по метода якисуги, визуално закотвя сградата към терена, засилвайки връзката ѝ със земята и помагайки ѝ да се слее с ландшафта. Вътре доминира топлото дърво, което създава интимност и тактилен комфорт. Контрастът между суровия, овъглен екстериор и фините вътрешни повърхности засилва сетивното и пространствено преживяване.

     


Покривът следва стриктно проекцията на плана, давайки усещането за потапяне в природата и пълна изложеност на нейната постоянно променяща се светлина, мъгла, дъжд и растителност. Всички пространства, както вътрешни, така и външни, са напълно покрити в отговор на обилните валежи на остров Якушима, позволявайки къщата да се усеща комфортно при всякакви метеорологични условия.

    


Леко наклонената и вълнообразна равнина на покрива засилва ориентацията на всяко пространство, създавайки богато разнообразие от интериорни височини и неусетно установявайки пространствена йерархия. Тези променящи се височини на помещенията усилват моментите на компресия и освобождаване, и взаимовръзката между движението в къщата и заобикалящата я природа. 

    


Големите стъклени витрини размиват границата между интериора и екстериора, отваряйки сградата към околностите ѝ, като същевременно тихо отразяват пейзажа, когато се гледат отвън. По този начин архитектурата става още по-неуловима, отразявайки своя контекст, вместо да му се налага. Проектът се стреми да създаде повече от хотел – той изгражда усещане за спокойствие, интроспекция и хармония между хората и природата. Чрез съчетанието на традиционната японска сензитивност и съвременния архитектурен израз, къщата придобива ясна и силна архитектурна идентичност, която не доминира над заобикалящата я среда, а се слива с нея, предлагайки завладяващо и постоянно променящо се преживяване на природата на остров Якушима. 
 

Източник: Визуализации: Simple Architecture

+4