Столичната община въвежда нов подход при разглеждането на инвестиционни намерения и подробни устройствени планове, като ще търси пряка връзка между мащаба на строителството и поемния капацитет на района. Това съобщи зам.-кметът по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев.   

Анализ на ефекта и ангажираност на инвеститорите
Чрез нови аналитични инструменти общината изчислява конкретните нужди на средата спрямо очаквания брой нови жители. В разговорите с инвеститорите при по-големи проекти се търси съвместно финансиране за компенсиране на липсите — изграждане на улици, осветление, озеленяване, паркиране или принос към детски градини и училища. При проекти, чийто мащаб е напълно несъвместим със средата, общината ще прибягва и до откази.   

Необходимост от Фонд „Благоустройство“
Арх. Георгиев подчерта липсата на устойчив източник за финансиране на благоустройството и необходимостта от създаване на Фонд „Благоустройство“. Целта е да се намери работещ механизъм част от допълнителната стойност на частните имоти, генерирана от публични инвестиции (като изграждане на метро или промяна на устройствени планове), да се връща обратно в средата за предварително изграждане на инфраструктура.   

Приоритет на предварителната инфраструктура
Градското развитие трябва да следва логиката, при която улиците, канализацията, водопроводът, осветлението и детските градини се изграждат предварително, а не догонват вече реализираното строителство. „Трябва да достигнем до момента, в който детската градина се появява преди блока“, обобщава зам.-кметът.   
 

Участие на гражданите
Данните и анализите ще бъдат допълвани от пряк диалог с местните общности още в ранните етапи на планиране, за да се идентифицират точните дефицити в транспортната и социалната мрежа