„По-малко, често пъти е повече"- това е афоризъм, често свързан с германско-американския архитект Лудвиг Мис ван дер Рое, по-известен като последният директор на Bauhaus ( Висше художествено училище за модерна архитектура в Германия) в периода между двете световни войни. Преди обаче да емигрира за САЩ, Мис оставя неизлечима следа в сърцето на Моравия – вила Тугендхат в Бърно.

Напук на черния вторник в края на октомври 1929 година, когато крахът на Уолстрийт маркира началото на Голямата депресия, и започва залезът на т.нар. „златни 20" сред индустриалните нации, то в Бърно, Чехословакия, тези „златни 20" продължават. Тук заможната еврейска немскоговоряща двойка Фриц и Грета Тугендхат започват да строят нов семеен дом, който ще се превърне в един от най-тачените и почитани шедьоври на модернизма – вила Тугендхат.
 

 

 

Петър Дворжак, куратор на вилата обяснява защо тя е била включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2001 година. Сградата си е извоювала това специално място в модерната архитектура заради уникалната си концепция на интериор, пространство и материалите, които са вложени. Допълнително тя има тези уникални технологични приспособления, например прозорци, които се спускат до пода на стаята.
 

 

 

 

Цялата история на сградата е много специална, и разбира се, трябва да се отбележи отново името на арх. Лудвиг Мис ван дер Рое - един от тримата топархитекти на XX-ти век. В унисон с разцвета на Бърно между двете световни войни архитектът имал щедри средства, дадени му от бащата на Грета Тугендхат, които той използвал до последната монета. Разходите за конструкцията стрували 5 млн. чехословашки крони, което за времето си е било цяло състояние.

Вила Тугендхат е вдигната в двора на една друга местна забележителност – домът на Льов Беер (Löw-Beer). Той бил виден предприемач и понеже не искал да се разделя с дъщеря си Грета, затова й отпуснал пари за отделна къща, но в съседство. Затова двете сгради са много близко една до друга.

На пръв поглед може и да не забележите колко значима и луксозна е вилата отвътре, но това всъщност, е била целта на архитекта. Погледната само отвън, сградата дори не изглежда много специална. Това е характерният стил на Мис ван дер Рое и всичките му проекти.
 

Основно жилищно пространство, изглед към зимната градина

За него е имало значение интериорът, който позволява човек да се чувства добре и свободолюбиво. Той предпочитал  т.нар „open plan" архитектура. Например: главната жилищна площ е свързана с градината, има стъклени стени или прозорци и няма никакви зрителни бариери за хората, които живеят в къщата. По този начин човек се чувства на закрито, но същевременно остава свързан с външната среда или с градината.



Фриц и Грета Тугендхат обаче, могли да се наслаждават на своя дом само осем години. Когато започва войната, им се наложило да емигрират в Швейцария, а по-късно те се установяват в Южна Америка, избягвайки на косъм немската окупация. Тяхната вила е била завладяна от Гестапо за няколко години, а по-късно и от Червената армия, която отчасти била използвана като ...конюшня.

След края на войната, от 1945 година до 1950 година тук се настанява Балетното училище, а по-късно сградата е част от рехабилитационния център към Детската болница на Бърно до 1979 година.

Нито едно от тези условия на използването й не са били идеални за запазването на сградата, но напук на всичко това голяма част от оригинала на вилата е оцеляла: стени, врати, прозорци и др.
 

Кръглата маса в трапезарията

Що се отнася до мебелите, които до голяма степен са били проектирани от Мис ван дер Рое, то съдбата им е по-различна. Много предмети са загубени, а някои по-късно са били върнати на наследниците на семейството на Фриц и Грета Тугендхат.

След промяната през 1989 година, те така и не предявяват претенции за реституция и днес вилата е собственост на чешката държава.
 

Спалнята на Грете Тюгендхат

Експонатите, които посетителите могат да видят на първия и втория етаж на вила Тугендхат са предимно реплики, наред с някои от оригиналите, които са поставени в специални витрини, тъй като имат нужда от точно регулирана температура и влажност на въздуха за тяхното съхранение.

Когато сте вътре, е добре да се разходите спокойно из вилата като не се тревожите много за сложната и тъжна история на това място.
 

Основно жилищно пространство, трапезария с полукръгла дървена стена от 80-те години (първоначално от макасарски абанос)

То е красив пример за най-високо качество модернистичен интериор, който можете да намерите в Европа и най-вероятно в целия свят. Тук можете да видите опростените, но красиви спални, бани, кухни и трапезарии, и да се потопите в атмосферата на 20-те и началото на 30-те години на XX-ти век. Всеки посетител трябва да разгледа хола на къщата. Тази част от къщата е най-популярната и сред архитектите.
 

 

Един от акцентите й е ониксовата стена, която е камък, добит в Атласките планини на Мароко. Тя създава усещане за една магична полупрозрачност, така че, когато слънцето залязва или пък през зимните дни се създава усещане, че стената тлее, тъй като тя добива червеникаво-розов оттенък. Този ефект не е бил планиран, но така или иначе, е също сред акцентите във вилата.
 

Билети за посещение на вила Тугендхат се резервират онлайн 3-4 месеца в аванс, тъй като броят на посетителите е ограничен. Ако пък се озовете спонтанно в Бърно, можете да се полюбувате на вилата отвън и да посетите поне градината, за което резервация не е необходима, но се заплаща малка такса.

Триетажната вила е разположена върху наклонен терен и гледа на югозапад.  Долу са разположени мазе, сервизни помещения. Приземният етаж се състои от хол, тераса с кухня, стая за прием на гости, заедно със стаите за прислугата. Следващият етаж, наречен първи над партерен има главен вход, пасаж и отново стаи. Цялата площ на вилата е 0.73 хектара.

Автор:  Константин Димов (с известни съкращения от Radio Prague)