Наталия Иванова

Промишлените предприятия са част от източниците на шум, който трябва да се контролира, за да се защитят обитателите на района (околната среда) и работещите в тези обекти хора (работната среда). Но за да се стигне до етапа на предприемане на мерки за защита, първоначално трябва да се установи какво е нивото на шума и дали то влиза в определените от закона норми.

Нормативни документи
Основен нормативен документ, който налага критерии в тази област, е Директива 2002/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно оценка и управление на околния шум. В нея за отчитане на промишлен шум е използван стандартът ISO 9613-2: „Акустика. Затихване на звука при разпространение на открито. Част 2: Основен метод за изчисляване“
Подходящи данни за емисии на шум (входни данни) при прилагане на този метод могат да бъдат получени чрез измервания, проведени съгласно един от следните стандарти:
- ISO 8297: „Акустика – Определяне на нивата на звукова мощност на различни източници в промишлени предприятия с цел изчисляване равнището на налягането на звука в околната среда – Технически метод”;
- EN ISO 3744: „Акустика. Определяне на нивата на звукова мощност на източници на шум чрез използване на звуково налягане. Методи на обвивната повърхнина от клас на точност 2 в апроксимирано свободно поле върху отразяваща повърхност”;
- EN ISO 3746: „Акустика. Определяне на нивата на звукова мощност на източници на шум чрез използване на звуково налягане. Методи на обвивната повърхнина от клас на точност 3 върху отразяваща повърхност”.

Нормативни изисквания в България
В изпълнение на Европейската директива у нас е приет Закон за защита от шума в околната среда. Освен това са разработени и наредби, за да се поставят стойностни показатели на изискванията и да се посочи начинът на получаването им.
Наредбите, които касаят и промишления шум, са:
• Наредба №2, 2006 за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда.
• Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие.
• Наредба №6, 2006 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението Там е посочен Метод за отчитане на шума от локални и промишлени източници. В тази наредба са дадени граничните стойности на нивата на шума в dB(A)

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях   
Ден         Вечер        Нощ
7-19  ч    19-23  ч.    23-7 ч.

Производствено складови територии и зони 
Ден         Вечер        Нощ 
70           70             70

Жилищни зони и територии
Ден         Вечер        Нощ  
55           50             45

• Наредба №6, 2005 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум.
• Наредба №4, 2006 за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството.
В тази наредба се дават минималните изисквания за изолация от въздушен и ударен шум на ограждащите конструкции и елементи на сградите, както и се посочват методи за изчисление на акустичните характеристики чрез характеристиките на елементите. Разглежда се и шумът от техническо оборудване и как да се ограничава шумът, излъчван по време на строителството.

Важни моменти при проектни работи
- Измерване и оценка на шума – препоръчват се следните документи:
БДС ISO 1996 -1: „Акустика. Описание, измерване и оценяване на шума в околната среда. Част 1: Основни величини и процедури за оценяване”;
БДС ISO 8297: Този международен стандарт описва инженерен метод за определяне на нивото на звукова мощност от промишлени предприятия с множество източници на шум, който се прилага за оценка на шума, достигащ до точки в околната среда около предприятието. Той се основава на измерване на нивото на звуково налягане по затворена линия (измерителен контур) около предприятието и определяне на подходяща измерителна повърхност.
След това трябва да се вземе в предвид намаляването нивото на звука по пътя на разпространение затихването му на открито (БДС ISO 9613-2), за да достигне до защитената територия.

- Проектиране на мерки за защита
В случай, че нивото на шумът надвишава граничните стойности за съответната урбанизирана територия, се предприемат мерки за намаляването му. Започва се от източника на шум, когато той се ограничи там, отпадат много други, изискващи разходи мерки за защита. Освен това, тук се съблюдават и нормативните стойности за работещите в помещението (Наредба №6, 2005).
Ако все пак излъчващият шум надвишава нормите, се стига до изолиране на сградата. В зависимост от честотната характеристика на машините и източниците на шум се избира подходяща излолация, като се правят необходимите изчисления. В БДС ЕN 12354-4 е указан начинът на определяне на акустичните характеристики на сгради чрез характеристика на елементи при предаване на шум отвътре навън.
Ако и след изолиране на промишлената сграда имаме все още високо ниво на шум на територията, може да се наложи изграждането на екраниращи съоръжения, които да защитят урбанизираните територии.
И най-накрая, жилищните сгради се изолират съответно в зависимост от нивото на външния шум и видовете помещения (Табл.5 на Наредба №4, 2006).

Избор на подходящи материали и технологии
Защитата при индустриалните предприятия има две задачи. Първата е да не допуска шумът от производството да излиза навън. Затова се избират звукоизолиращи конструкции и материали, които да осигурят спокойствието на обитателите в района. Освен това в самите помещения трябва да се намали звуковото налягане, за да се защитят работещите. Още от ниво 85 dB (А) може да се наблюдава нарушение на власинките в човешкото ухо.
Чрез звукопоглъщане се намалява рефлектирането по околните повърхности и това позволява редуциране на нивото на шума от 5 до 10 dB. Това се постига с материали с отворени пори, които да полъщат шума (например порест газобетон или тухли с отворите към помещението). Следващо подобрение може да се постигне с перфорирани предстенни обшивки, запълени с минерална вата, както и звукопоглъщащи окачени тавани. Може да се използват и други звукопоглъщащи материали, като плоскости от дървесни фибри и др. За ефективността на тези мерки са важни коефициентът за звукопоглъщане и площта на елементите, както и правилното им разполагане.

Технологии и световна практика
Мoдерните фабрики по света, въпреки повишаването на производителността на съоръженията, стават по-тихи. Но все още има много да се желае. Решаващо за това е още в процеса на проектиране да се предвидят правилно мерките. Шумните машини вече се интегрират в шумозащитни капсули и се предвиждат еластични лагери, които се доставят заедно с уреда. Подвижните части на машини излъчват шум и вибрации, застрашаващи здравето, причинени от неизравняване на масите. За намаляването им трябва да се работи не само върху причинителя на вибрациите, но и по местата на предаването им.
Шумът може да се изолира или демпфва. На практика често се използва комбинацията на двата механизма – гумата например е такъв материал. За изграждането на модерни халета често се използват твърди материали, като бетон, стъкло, метал. Затова невинаги защитата от шум трябва да се прави само при източника. Важно е и ограничаването на разпространението. Чрез звукопоглъщащи материали по стените и тавана се намалява решително рефлектирането по тях.
Често се срещат абсорбиращи окачени тавани в халета, ламелните постигат много добри резултати заради голямата ефективна площ на звукопоглъщане.
При едно оптимално проектиране може да се комбинира топлоизолацията със звукопоглъщането.
В някои индустриални предприятия работят много вентилатори, климатици, тръбопроводи и други съоръжения, причиняващи шум. Тогава се налага също шумов мениджмънт със старателно разглеждане на всички източници на шум с тяхната характеристика и с помощта на компютърна програма се обхваща цялата ситуация. При това видимо се очертава предимството на разпределението на шумните съоръжения в средата на помещението, а обслужващите помещения в края.
Все по-голямо внимание се обръща и на сигурността при работа с машини, излъчващи ултразвук в областта на 20-100 kHz.
Въвеждането на новата нормативна база у нас изисква усилия и време за разучаване и прилагане, но и специфични познания в областта. Това налага да се наблегне на обучение на специалисти, както и насочване към актуални научни разработки с практическа цел на базата на знанията и постиженията на вече напредналите в тази област страни. Изисква се използването на познания и усет към принципите и закономерностите при разпространението на звука и неговото успешно заглушаване.