арх. Миглена Набоко
Днес почти няма важен съвременен град или историческо селище, което да не е осветено със средствата на архитектурното осветление и да не е придобило вече нова, шеста фасада – светлинната. Оказва се, че животът в съвременния град и задължително големите обществени и административни центрове налагат на съвременния проектант да се замисля и за нощния изглед на сградите. Естествено е да си зададем въпроса: а какво е наложило необходимостта от такива светлинни фасади?
Изобретяването на електричеството, разнообразието от интелектуални и пазарни дейности и забогатяването на обществото като цяло е формирало нов режим на живот, удължавайки „деня”. Вечерните часове се оказват врeмето, в което може да се насладиш на свободното си време, на града.
Появява се нуждата от ориентир, привличащ погледа елемент. И в нашето потребителско време светлините на рекламите и на всичко онова, което се продава, са онзи източник, който привлича гражданите като нощни пеперуди, обещавайки им преживявания и впечатления – често пъти скучните и нехарактерни обекти на дневна светлина добиват зрелищност нощем чрез електрическата светлина.
В древността огънят – динамичен и жарък, е бил неотменна част от процесиите и храмовите мистерии, т.е. от някакво временно струпване на хора. Ако в онези времена огънят е бил  някакво съсредоточие, цел, към която са се стремили, то сега отделните индивиди са “погълнати”, приобщени към светещото събитие, към светлинния акцент.  Наблюдава се подсъзнателно търсене на приковаване на погледа към земната повърхност, към градския пейзаж. С това се отсича възможността да се устреми погледът към далечните хоризонти и като краен ефект създава чувство на затвореност в конкретния град.
Естествената нощна светлина бива изместена от изкуствената, тя се оказва отхвърлена и пренебрегната. Но все по-нарастващият стремеж към икономия в разхода на енергийни ресурси, навярно ще обърне вниманието на архитектите и учените към използването на потенциала на мекия светлинен оттенък. Неслучайно той е бил използван от източните и особено от пустинните цивилизации, поклонници на луната, като важен ефект, оформящ нощния силует на града или пък е включен като главен герой чрез решетъчните отвори на сградите, позволяващи на меката лунна светлина да прониква през стенните отвори на сградите, да рефлектира в помещенията и да привнася специфична атмосфера в нощния вид на пространствата.
Именно това интуитивно е изведено и днес като наблюдение: нощната визия трябва да представлява друг вид атракция, да поднася друг вид преживявания в същите пространства.
Добър пример за постигане на такъв ефект при осветяването на историческа среда е нощното осветление на Ал Хамбра в Гранада, Испания. То обогатява представата ни за неизчерпаемият потенциал на това архитектурно произведение, представя ни по друг начин неговото богато орнаментиране и взаимодействието на пространствата му със свтлината, макар и в този случай изкуствена. В това отношение е добре да се отбележи, че при решаването на задачите на архитектурното осветление на сградите, е добре да се търси изграждането на друг вид силует и прочит на архитектурните пространства и фасади, дори да се търси изграждането на  друга композиция, подчертаваща други аспекти и елементи от сградата или съоръжението.
Самото осветление в частност се осъществява статично и динамично. Статичното, което в по-глобален мащаб е по-благоприятно и затова по-често използвано, се осъществява чрез поставянето на осветителни тела: прожектори, аплици, лампи, “улични фенери”, светлинни маркучи и др. по фасадите или извън тях, скрито или явно,  вградено в уличната настилка. При него често се търси подчертаването на силуета на сградата, на неин интересен, а може би и денем неизявен елемент, или се търси нещо като светлинно орнаментиране чрез прилагането на нов ритъм, рисунък чрез вида на лампите и взаимодействието светлини-сенки, динамичната или постоянна окраска. Динамичното, от своя страна, изисква по-ограничено, локализирано и отмерено приложение, заради рекламния си вид, по-силното си първоначално въздействие. При използването на динамичното осветление трябва да се внимава с намирането на баланс в израза така, че да не разсейва минувачите и да не въздейства агресивно.  От значение е намирането на удачния брой и тип светлинни източници, определянето на техния интензитет, насоченост, степен на размитост на светлинното лъчение, така че да се получи нов хармоничен облик на архитектурните сгради или съоръжения и в същото време да не се загрозява обликът им през деня.
Във века на зараждащия се космически туризъм и масовото използване на сателити и самолети, интересен се оказва също така и светлинният облик на града отгоре нощем. Рисунъкът, който се оформя, понякога напомня за рисунки-символи.  Това навежда на мисълта, че проектирането на нощното осветление е и градоустройствена задача в определена степен и е добре да бъде композирано по определен въздействащ и изразителен начин.
От практическа  гледна точка за удобството на минувачите и в интерес на градската среда е добре осветлението да подчертава пътищата, като израз на енергетичните потоци, които те отразяват и представляват, особено в жилищните квартали. Вероятно търсенето на някаква определена степен на наситеност със светлина ще е по-удачният вариант, отколкото прекаляването с конкретните излъчващи елементи.
Тук отново се връщам към естествената светлина. Нека тя не се губи, а бъде усилена и изявена и това явно е задача на  съвремената наука и търсенето на подходящи технологии.