Фиг.1 Преддверие и коридор в монохромна цветова композиция от бежов цвят. 
Фиг.2 Дневна в монохромна цветова композиция от цикламаво. 
Фиг.3 Спалня в монохромна цветова композиция от виолетов чист цвят. 


При трите изображения цветовата гама е въз основа на използването на само един чист цвят, от който се получават неговите нюанси, тонове и сенки. Препоръчително е да се използват бялото, черното и нюансите на сивото, т.е. възможностите за сатуриране и десатуриране на цвета за получаване на по-голямо разнообразие и намек за акценти или за център чрез по-голямото му насищане. В тази цветова композиция не могат да се получат особени грешки или несъответствия, но няма и особени акценти, динамика и движение. Неслучайно е удачна за спални помещения, особено при използване на студената гама, заради спокойното си, балансирано и ненатрапчиво излъчване. Стои елегантно и изискано, особено при използване на студените цветове като синьо, тюркоазено, лилаво. Много е подходяща, особено при цвят от топлата гама (червено, оранжево) при интегрирането му в ахроматична композиция, както и в тази, в която се противопоставят черното и бялото. 

AНАЛОГИЧНИ 
Аналогичните комбинации включват поне два съседни чисти цвята, като е най-добре да са не повече от пет, тъй като се нарушава хармонията и не я ясна гамата. Аналогичните комбинаци, особено когато участват два съседни цвята, много наподобяват монохромните. При тях също няма акцентиране и контрасти, но се наблюдава по-голямо движение и определено естествено живописно преливане. Тези схеми са удачни именно тук – ако има идея за постепенна цветова промяна и преливане между измеренията, формите, обемите и пространствата, като тази трансформация се подчертава и чрез цвета. Добре е да се използва доминиращ цвят, а другите да го допълват, за да има намек за акцент или създаване на център. В интериорния дизайн има правило да има хармония между студена и топла гама, с подчертана доминантност на едната от двете, нещо което може да се използва при аналогичната схема, допускаща повече съседни чисти тоновe. 


 

Фиг. 6 Цветова хармония, в която има аналогична схема и схема-диад. Интериорът по-горе е използван като пример за монохромност, заради гледната точка, прикриваща два от цветовете на съответната схема. По-топлият цикламен цвят идва изненадващо като акцент и обогатява студената цветова композиция, в която все пак студените тонове доминират. 

На фиг.7 има хармония между цикламеното и тоналностите на бежовото. Интериорът е изцяло изграден върху схемата-диад, в която се проличава смелото използване на пастелни, но и на сатурирани тонове. Цветовата композиция на фиг.8, подчертаваща фасадата в историзиращ стил, е постигната чрез използване на схеми-диад, случващи се последователно върху спектралния кръг. Показаната схема доказва, че два цвята са по-хармонични, когато са по-отдалечени. 

Фиг.9 отразява схема-диад и аналогична схема в топла гама. При фиг.10 схемата в градинското осветление е в студена гама. Тук отново има съчетание на схема-диад и на аналогична схема, което съчетание се оказва също интересно и хармонично. 

ДОПЪЛВАЩИ СЕ ( ДОПЪЛНИТЕЛНИ, КОМПЛЕМЕНТАРНИ )  
При тези хармонични цветови композиции вече има значително по-голямо напрежение, динамика и акцентиране, тъй като те са изградени на базата на два контрастиращи се цвята, разположени на 180 градуса един от друг на спектралния кръг. Необходимо е да има доминантност на един от двата и да се използват нюансите, тоновете и сенките не само за тяхното контрастно съпоставяне, но и за търсене на баланса, акцента и фона в композицията.

Фиг.11 и фиг.12 представят цветови хармонии, получени от двойки допълващи се цветове, които могат да изпълнят както интериора, така и могат да са и основен елемент в композицията на парковата и ландшафтната архитектура. На фиг.12 има и аналогична схема.
Фиг.13 Комплементарните цветове, техните нюанси, тонове и сенки са основа на цветовата композиция. Прочита се степенуване, което е в унисон с интериорното решение. В комбинацията, в която има контраст от гледна точка на живопис, участва и съпоставката между светлото и тъмното, която го засилва. По този начин контърастът и съвместимостта са още по-ясни. 


Фиг. 14 Обяснява защо тюркоазено-синьото и кафявото са толкова съвместими в интериора. За разлика от по-горните изображения тяхното съчетание тук е като акцент и не завладява целия интериор. 

В този контекст комплементарната схема е много удачна за интериори и екстериори, в които се търсят силни акценти, изразени чрез контрастното им съчетаване. Удачно е да се използват нюансите, тоновете и сенките при тези два цвята, за да се засилят по-силните моменти в композицията, но и да се усети степенуването и фона. Много е сполучлива в съчетанието й с ахроматичните тоналности (особено при двата диаметрални цвята синьо-оранжево). 

РАЗДЕЛНО-ДОПЪЛВАЩИ СЕ И ТРИАДИЧНА (ТРИАДА) 
Разделно-допълващата комбинация е разновидност на допълващата се, тъй като вместо два диаметрално разположени цвята, се използват двата съседни на единия от тях, като общо участват три чисти цвята и  техните тонове, нюанси и сенки. Трите елемента в композицията създават равновесието, откъдето е логично тази бройка да създава гама, а и равновесна цветова система. Фигурата, която свързва тези цветове е равнобедрен триъгълник, а лъчите образуват 150 и 60 градусов ъгъл. Тя дава повече разнообразие, контрастност, заради родеенето й с допълващата се, но не и това цветово равновесие, което се наблюдава при триадичната. 

Фиг.15 представлява разделно-допълваща схема, в която има доминиращ цвят (жълтият), както и степенуване между другите два (тюркоазено-синият е с най-леко присъствие). Доминиращият е най-изсветлен, червеният е акцентиращ, синият е сатуриран, за да създаде равновесие. Използват се при настилката ахроматичните тоналности, обогатяващи цветовото решение.


Фиг.16 представлява разделно-допълваща схема, като богатството в цялостната цветова композиция е благодарение на съпоставката между сатурираните и десатурираните цветове, както и между светлите и тъмните. 

Фиг.17 представлява нарушение на триадична схема, тъй като са използвани блзиките (аналогични и схема-диад) на един от цветовете (цикламeн цвят). Има и използване на червения цвят, с който съвсем се нарушава триадата, но пък създава разнообразие. Не може да се каже, че има дисонанс в цветовата композиция или дисхармония. 

Чистата триадичната схема представлява взаимоотношение между три чисти цвята, техните нюанси, тонове и сенки, разположени на равни разстояния един от друг върху спектралния кръг. Техните лъчи образуват 120 градусови ъгли, а при свързването на местоположението на чистите цветове се появяват очертанията на равностранен триъгълник. Триадичната схема, една от богатите и уравновесени цветови системи, се смята, че е най-предпочитана от артистите (2). 

При еднаква наситеност на повече от един цвят (два или три) е необходимо използването на повече ахроматични тоналности, като цветовете на триадата се явяват като силни акценти. 
 

Фиг.18 е пример за триада, в която има десатурирани, сатурирани тонове, както и техните нюанси. В схемата се появява и аналогичност по отношение на цвета фукция с неговия съседен виолетов, а зеленият цвят заедно със синия създават схема-диад. Цветовете и от друга гледна точка са силно съвместими – тъй като те на места са еднакво осветени, а на други – еднакво наситени.  

При горния случай, при съвместяване на повече цветове, е особено от значение да има както силно изразен доминантен цвят, така и акцентиращ като наситеност, съответстващ на формата на петното. Трябва да се използват акценти, детайли, както и цветове за обобщение и фон. Възможностите за изсветляване / затъмняване, сатуриране / десатуриране са задължителни. Тук степенуването от акцента (центъра) към фона е основно за равновесието в композицията. 

ДВОЙНО-ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ТЕТРАДИЧНИ  
Двойно-допълнителна схема е съставена от две допълнителни схеми, между които има аналогичност. Т.е. двойно-допълнителната схема съдържа в себе си комплементарната схема (допълващата) и аналогичността. В системата е логично да се наблюдава и преливането, контрастността и напрежението. 

Това е една доста по-богата от допълнителната цветова схема, но в нея има не по-малко напрежение и раздвиженост. Двойно-допълнителната схема е разновидност на тетрадата – всички цветове, чиито разположения образуват правоъгълник или квадрат са хармонични. 

Първите три изображения (Фиг.19, 20 и 21) онагледяват тетрадична цветова композиция, смятана за най-сложната от всички. Тъй като тя е съставена от две двойки комплементарни цвята, трябва да е ясна измежду тях коя е доминиращата, а другата да създава богатството и разнообразието. При първото изображение контактът между двата допълващи се цвята синьо-оранжево е категоричен като доминантност, тъй като той е най-ярък, а и синьото участва активно. Другата двойка лилаво - жълто-зелено е доминираната двойка, която има и по-слабо присъствие, а и като активност на цвета (жълто-зеленият е наситен и искрящ дори, но виолетовият е десатуриран). При цветовото изграждане на нощното осветление, също има доминантност на една от комплементарните двойки. 

Фиг.22 Онагледява при дизайна използването на повече комплементарни двойки, а дори и наличието на друг извън тях. От една страна не трябва да се забравя предназначението на съоръжението, което е за деца, както и неговото разположение – то е акцент на детска площадка, т.е. то е част от външното пространство.

Цветовете са хармонични тъй като са еднакво наситени, но между тях няма степенуване по отношение на доминантност, сатуриране и светлост, нещо, което би нарушило равновесието в интериора, независимо от големината на пространството. 
 

Цветовата композиция от три двойки комплементарни цветове е много сложна, но не невъзможна, като тя е сполучлива, когато единиците на тези двойки комплементарни цветове са аналогични, т.е. те са съседни в спектралния кръг. Срещат се такива цветови композиции като те са удачни за по-големите дневни като ги изпълват и осмислят. Много добри са примерите, в които участва двойката: оранжево-синьо и техните съседни. Създава се чудесна и жизнерадостна обстановка за срещи и общуване. 

Логично е, че в тези цветови схеми трябва да се получи баланс между топлите и съответстващите им студени, както и степенуване между двойките по отношение на цветово присъствие, наситеност и светлост. 

Фиг.23 Композицията и при отворено пространство е хармонична, тъй като червеното е аналогичният цвят на комплементарния на синия, а и те са еднакво наситени и осветени. 
Фиг.24 изобразява цветова композиция, в която има допълнителна и аналогична схема. 

Фиг.25 изобразява тетрадична схема с формата на правоъгълник върху спектралния крък, както и наличието на цвят (оранжевия) извън схемата. Неслучайно той създава акцент в обмено-пространствената композиция. В тетрадата има степенуване, тъй като един от цветовете (виолетовият) е силно десатуриран. Между тези цветови комбинации има степенуване относно наситеността на цвета, но на фиг.22 те са еднакво сатурирани и доказват правилото, че еднакво осветените цветове са хармонични. 

Трябва да се отбележи, че липсата на десатурираност и правилото за еднаква наситеност е удачна за екстериорни и градоустройствени решения, тъй като в интериора това би създало дисбаланс и силно натрапчиво присъствие на цветовете, а оттам и среда за настроението и емоциите.  

Фиг.26, фиг.27 и фиг.28 показват композиции от цветове, които са в едната половина на кръга и са на равни разстояния един от друг, т.е. образуват равнобедрен правоъгълен триъгълник. 
 

Оказва се, че схемата от цветове, производна на тетрадичната, като нейните чисти цветове образуват очертанията на равнобедрен провоъгълен триъгълник върху спектралния кръг също би създавала хармонични комбинации. 

Фиг.28 Цветова копмозиция, формираща равнобедрен правоъгълен триъгълник на спектралния кръг, в която сатурираните цветове са използвани за формиране на акценти. 

Фиг.29 Показва как към тази схема е добавена и аналогичността. 
 

Фиг.30 показва връзките и производността на схемите, както и тази по отношение на градусовата мярка. 

Примерите в статията доказват, че хармонично може да е използването на повече от една от познатите схеми: монохромна, аналогична, допълнителна, схема-диад, и т.н. Разпространено е, че цветовете, разположени във всяка една половина на спектъра, създават хармонични комбинации, като измежду тях логично се появяват аналогични и схеми-диад, но в теорията, а и практиката се доказва, че хармония създават и нехармонични цветове. 

Според Курт Анхайм в книгата си „Module, proportion, symmetry, rhythm” една хармония или композиция е или правилна, или сбъркана (1), но един от вариантите на Фон Брюке (1) за комбинация между цветовете гласи, че може да има дисонанс по отношение на наситеност, цвят и осветеност, и пак да има хармония. При тези случаи използването на повече цветове би довело до неустойчивост в композицията, до загуба на център, и оттам на цялостната идея. Цветовото композиране по отношение на това кое е правилно или не, е доста често субективно, но установените вече от науката схеми, примерите, връзките и изводите от тях насочват и улесняват постигането на една уравновесена композиция. В нея въпреки разнообразието при по-богатите схеми, прозират начините за мяра, съвместимост, динамика, център и фон. 

Има връзка между правилната геометрична фигура и равновесието в композицията по отношение на цвета. Неправилността от своя страна (отклонението от правилната фигура) се свързва с по-голямата динамика, а защо не и с виц в цялостното въздействие. 

Използвана литература: 
1) Доц. д-р арх.Иван Данов, Естетически проблеми при саниране на панелните сгради, 2012 Ай Пи България 
2)http://veroniquevecco.com/