70% от отоплението и подгряването на битова топла вода в ж.к. „Кайсиева градина“ във Варна може се покрива от слънчева енергия чрез прилагането на технологията на слънчевите топлофикации. За жителите на Варна това означава огромна възможност за осигуряване на екологично чиста топлинна енергия без вредни емисии и фини прахови частици, както и независимост от вноса на горива. Данните са резултат от проучване, реализирано от Институт за нулевоенергийни сгради в сътрудничество с чуждестранни експерти.
 

„Слънчевите топлофикации“ представляват системи от взаимосвързани термални соларни колектори, които целогодишно произвеждат топлинна енергия за отопление и битова гореща вода. Подобни решения набират популярност в Европа през последните 15 години, особено в Дания.


„Днес 110 топлофикационни дружества в страната, свързващи от 200 до 15 000 потребители, имат слънчеви топлофикации,“ казва Пер Алекс Сьоренсен, един от доайените на технологията, председател на клъстера „FlexEnergi“ и консултант в PlanEnergi, Дания. „Налице са общо 1,5 милиона квадратни метра инсталирани колекторни масиви“. Подобни системи могат да функционират дори още по-ефективно в България, предвид значително по-интензивното слънчево греене у нас* в сравнение с Дания.

Инвестицията в подобна система се възвръща за около 10 години, казват експертите. Поддръжката ѝ е лесна и евтина.
 

В проучването на ИНЕС са обхванати 69 жилищни блока с обща застроена площ от 285 000 кв. м. в квартал „Кайсиева градина“ във Варна, където липсва централизирана топлофикационна мрежа. Основен източник на битова топлинна енергия в момента са електрически печки и климатици.

За да се постигне максимален ефект от приложението на слънчевите топлофикации в квартала, жилищните сгради следва да са санирани (топлоизолирани). „Калкулациите показват, че след топлоизолиране на сградите консумацията на енергия на домакинствата ще достигне 85 киловатчаса на квадратен метър на година“, казва арх. Димитър Паскалев, основател и ръководител на Института за нулевоенергийни сгради **.  


Топлофикационните слънчеви колектори могат да се монтират по плоските покриви на жилищните блокове, където разполагането им е най-подходящо съобразно интензитета на лятното слънчево греене. Термални колектори могат и да се интегрират и във външните стени на блоковете – по „калканите“ на южните фасади, бидейки част от топлоизолацията.

Добивът на топлинна енергия ще достигне 38 квтч/кв.м./г за покривните термални слънчеви колектори и около 22 квтч/кв.м./г за вертикалните колектори. Заедно те ще осигуряват по 60 квтч/кв.м./г. Това означава, че топлофикационните слънчеви колектори могат да осигурят 70% от годишното потребление на топлинна енергия в блоковете, ако сградите бъдат санирани.

Топлинната енергия може да се съхранява сезонно чрез топлинни буфери, вградени в земята в междублоковите пространства.

Веолия Енерджи Варна е в процес на анализ на потенциалната реализация на подобно топлофикационно решение в морската столица, заявиха от компанията. „Изследваме потенциала за приложение на технологията във Варна, защото се стремим да диферсифицираме портфолиото от енергийни източници, които използваме – особено като се има предвид повишаването на цените на горивата, което наблюдаваме,“ заяви Любомир Костов, ръководител „Работа с клиенти и развитие“, Веолия Енерджи Варна.  

Данните от изследването бяха оповестени по време на първото за България обучение за проектиране и изграждане на слънчеви топлофикации. То се проведе в рамките на „Черноморски дни на интелигентната енергия“ на 21 юни в ТУ-Варна. Инициативата е на Областна администрация – Варна и е организирана от Асоциация на българските черноморски общини и Черноморска регионална агенция за управление на енергията в качеството им на подкрепящи структури на Споразумението на Кметовете и в партньорство с Институт за нулевоенергийни сгради, Национално сдружение на общините в България, Агенция Софена, Технически университет – Варна и Черноморски изследователски енергиен център.


 

Проучването на ИНЕС за потенциала на слънчевите топлофикации в кв. „Кайсиева градина“ във Варна е осъществено в рамките на проекта SDHp2m („Solar District Heating … from Policy 2 Market“), финансиран по програмата на ЕС – “Хоризонт 2020”. Проектът е тригодишен и има за цел да отговори на пазарните предизвикателства за по-широко използване на топлинни и охладителни системи с висок дял на ВЕИ, със специален фокус върху използването на мащабни слънчеви топлинни инсталации, комбинирани с други ВЕИ.

Допълнителна информация
– Пер Алекс Сьоренсен е специалист с над 30 г. опит в разработване и внедряване на интелигентни топлофикационни отоплителни системи, енергийно планиране, енергийна ефективност и проекти за възобновяема енергия в Дания и по света. Сьоренсен е и член на изпълнителния комитет на IEA ECES (Energy Conservation through Energy Storages) и председател на клъстера „FlexEnergi“.

– Арх. Димитър Паскалев е експерт в областта на нулевоенергийни сгради, сградно-интегрирани възобновяеми енергийни източници; основател на Института за нулевоенергийни сгради и Архитектоника студио – трикратен носител на наградата „Сграда на годината“.

– Институтът за нулевоенергийни сгради е първият частен институт у нас, фокусиран върху разработването и внедряването на ноу-хау и иновации в сградното строителство за постигането на нулевовъглеродни, нискоенергийни, нулевоенергийни и енергийно автономни сгради и квартали .

– „FlexEnergi“ е клъстер (обединение) на градската управа в Аалборг, регион Северна Дания, of Университета в Аалборг, топлофикационни дружества, местни компании и доставчици от областта на централизираните топлофикационни системи. Общата им цел е извеждането от употреба на изкопаеми горива и преход към устойчиви, възобновяеми енергийни източници с сферата на топлофикационните решения.

* - Слънчева радиация – годишна: Дания: 950-1150 kWh/m2; България: 1200-1600 kWh/m2. Източник: Съвместен изследователски център при ЕК (http://re.jrc.ec.europa.eu/pvgis/cmaps/eur.htm)

** - Средното потребление на топлинна енергия в блоковете, които не са топлоизолирани, е около 120kWh/m2y за отопление битова топла вода при съотношение 60/40. След саниране потреблението на топлинна енергия спада с около 30% и крайното потребление възлиза на 85kHh/m2y при съотношение 50/50.