Строителството и реновацията на сгради са сред основните икономически активности във всички развити страни. Това е още по-вярно за България, която в последните години преживява истински строителен бум. По дани на статистическата служба на Европейския съюз Евростат за първото тримесечие на 2007 г. България е на второ място по нарастване на строителната промишленост спрямо последните три месеца на 2006 г., а ръстът през първото тримесечие на 2007 г. спрямо същия период на предходната година е 62,8%. По данни на Българската строителна камара в сектора са заети близо 150 000 души, като на пазара работят около 1500 фирми.
Заради силното влияние на строителството върху икономиката на всяка една държава и високият му относителен дял в БВП, дори и най-малките промени, които повишават неговата ефективност, реално водят до голям икономически ефект и до подобряване на качеството на живот и опазване на околната среда.
Известно е, че разходите за строителство се разпределят между няколко страни – собствениците, наемателите и обществото като цяло. Основните директни разходи включват самото строителство, работите по реновация и ремонти, поддръжката на сградата и инфраструктурата, свързана с нея. Индиректните разходи се отнасят до евентуални здравословни проблеми на обитателите, негативно влияние върху тяхната продуктивност, както и външни за сградата събития, които обаче са предпоставка за извършване на разходи, като замърсяване на въздуха и водите, производство на отпадъци, разрушаване на хабитати и вреди върху околната среда.
За съжаление, особено в страни като България, все още за сградата се отчита само процесът на нейното построяване, но не и разходите, свързани с целия й жизнен цикъл. А той включва: планирането и разработването на инженерни проекти, архитектурният дизайн, строителството, ползването й, чак до евентуалното й събаряне.
Изчислението на разходите за една сграда трябва да е сума от средствата за планиране и разработване на инженерни проекти, архитектурен дизайн, строителство, експлоатация до разрушаването й, т.е. за целия й жизнен цикъл.  
Често хората, натоварени с дизайна, строителството и финансирането на тази първа част от жизнения цикъл на сградата, са различни от тези, които я ползват и съответно заплащат разходите по обитанието й, а също (в случаите, в които говорим за обществени и офис сгради) - и разходите за здравеопазване и покриване на медицински разноски на обитателите/служителите. В същото време обаче решенията, които се взимат на първия етап – фазата на дизайна и строителството, могат значително да повлияят върху обема на последващите разходи за обитание на сградата и нейната икономическа ефективност.
Още на този етап не бива да се забравя, че в един 30-годишен период на ползване разходите за оперирането и поддръжката на сградата могат да достигнат до 3 пъти стойността на тези, необходими за построяването й.
За тридесегодишна екплоатация разходите за поддръжка на сградата могат да надхвърлят тези за изграждането й три пъти.
В същото време, според проучвания, проведени в последните години, прилагането на екологични принципи в дизайна, строителството и реновацията могат значително да намалят разходите по обитанието.
Анализът на разходите по живота на сградата е аналитичен метод, който все по-често се прилага при строителството на сгради в западните страни. С негова помощ се изчислява полезността на всеки направен разход. Така решението да се спестят средства в първоначалната фаза всъщност може да излезе доста скъпо, като увеличи многократно разходите по поддръжката на дадена сграда или система. Изборът, например, на най-евтината климатична система може да бъде грешно решение в дългосрочен план, което да струва много повече заради по-високата консумация на енергия и съответно по-големите разходи по оперирането или поддръжката й. Точно такива елементи би трябвало да бъдат отчитани при разработването на анализа на разходите.
При обществените сгради – собственост на местната или централната власт, или сгради, които инвеститорът строи за собствено ползване, този анализ е още по-важен и поставя субектите в още по-изгодна позиция, тъй като те могат да анализират разхода на средства за целия живот на сградата, да подобрят нейната икономическа ефективност и да ограничат влиянията върху околната среда, като в същото време постигнат снижаване на разходите в дългосрочен план чрез прилагането на зелени принципи в строителството. Въпреки това тези принципи все още рядко се прилагат за подобни сгради, с изключение на тези, свързани с енергийната ефективност.
Какви са пречките пред прилагането на зелените принципи в строителството? На първо място, това е непознаването им и липсата на информация какво всъщност включват те. Този проблем е особено актуален за България, където темата тепърва започва да се дискутира. След това идва липсата на познания и информация за използването на устойчиви материали и екологични продукти (а у нас те все още са и на относително по-висока цена). И не на последно място, проблем е липсата на мислене и оценка на реалната икономическа полза от прилагането на зелени мерки в дългосрочен план. Все още в обществото властва убеждението, че еко сградите са по-скъпи, въпреки многото световни примери, доказващи бързото възвръщане на инвестицията и ползата от прилагането им.
Все още властва убеждението, че еко сградите са по-скъпи от стандартните, въпреки че има многобройни примери за бързо възвръщащи се инвестиции.
Дори малките промени в дизайна, които използват например потенциала на дневната светлина и естествената климатизация, за които стана дума в предишния брой на списанието и които могат да бъдат приложени с незначително или дори без увеличаване на разходите, често са подценявани или остават неразбирани. Освен това, особено в България, реалните примери, които могат да демонстрират “на живо” ползите от зеленото строителство и да дадат необходимото ноу хау, както и да снижат риска от това да бъдеш първи, все още са твърде малко. За щастие, все повече стават собствениците и ползвателите, които започват да обръщат внимание на тези въпроси и да поставят екологичноориентирани изисквания при проектирането и строежа, или при наемането на дадена сграда. В този материал ще се опитаме да представим накратко икономическата ефективност и ползите от прилагането на различните елементи на зеленото строителство. Тъй като то е развито в най-висока степен в САЩ, то съвсем естествено представените примери засягат проекти, реализирани отвъд океана.
Енергийна ефективност
Около 50% от използваната в една сграда енергия се изразходва за регулиране на климата в помещенията чрез отопление, охлаждане, климатизация, вентилация и осветление. Според изчисления прилагането на дизайн, отчитащ микроклимата и особеностите на мястото, и с използването на модерни технологии разходите за отопление и климатизация могат да бъдат снижени с до 60%, а тези за осветление – с до 50%. Освен това, възвръщаемостта на инвестицията в енергийна ефективност може да бъде по-висока от тази за други мерки. Така например годишната възвръщаемост на инвестицията при подменяне на крушките с енергоспестяващи може да достигне до 30%.
Предприемането на мерки за енергийна ефективност в съществуващи и нови сгради повлиява значително и общата консумация на енергия за държавата и снижава необходимостта от енергийни ресурси, която в бъдеще ще става все по-голям проблем.

Пример:
Сан Диего, Калифорния

В проект за реновация на сградата на екоинспекцията в Сан Диего, Калифорния, е приложен пакет от мерки за енергийна ефективност. Благодарение на ефективните механични системи, енергоспестяващите уреди и електрически крушки, и компютърната система за контрол, в проекта е предвидено консумацията на енергия в сградата да намалее с 60%. Планираните годишни спестявания се изчисляват на 66 хил. долара (за сграда с разгъната площ от 6800 кв. м) – 9.7 долара за кв. метър. Софтуерът позволява програмиране на консумацията на сградата от 80.4 квтч за кв. метър. След реализирането на проекта, сградата се нарежда сред петте процента сгради с най-ниска консумация на енергия в целия град.