Майк Лидън, ДПЗ
Изобилието в Америка е известно на мнозина, но малцина разбират, че по-голямата част от създаденото се дължи на политиката на правителството след Втората световна война, която насърчава разрастването на предградия извън ядрото на градовете. Днес е известно, че тези модели на развитие създават големи социални и екологични проблеми като климатичните промени. За щастие в Съединените щати и извън тях се появява една друга парадигма, която предлага проверени във времето решения за намаляване на ефекта от глобалното затопляне. Тя е известна като нов урбанизъм.
Подобно на европейските си предшественици, американските селища преди се строяха много компактно, оставяйки просторни площи за селскостопански земи, за лов и земеделие. През последните 60 години обаче повечето американски градове отхвърлят този модел, като започват ненужно да се разпростират в околните земи, изграждайки зависими от личния транспорт селища с малка плътност на застрояване. Това “пръсване наоколо” успешно игнорира най-добрите характеристики на селските и градските среди, създавайки места, които не са нито едното, нито другото.